ВСЕЛЕНАТА НА ПРОСЕНОТО ЗРЪНЦЕ
ЕВГЕНИКА
Не ми е нужна тази „свобода”,
с която са ми вързани ръцете;
нозете ми - с верижна нищета
за крачките на труд във битието.
Кому е нужна „грижата” перфидна
за здравето човешко на света?!
Заплаща се с убийството ехидно
на днешния ни зов за красота.
А свободата?! - Вековечно право
единствен Бог, която ни е дал
отнемате я, дяволски изчадия!
С безвремие и користна печал
ще плащате с гнева на всички хора
по тази изтерзавана Земя.
Заразата от дигитално робство
ви носи своя кървава цена.
Пандемията на душите пълни
коварни планове… и-и-и… гроб до гроб!
Епидемично ни отнемат въздуха.
Инжекционно - с друг един „живот”.
Сертификатно ще ни приобщават
към „Новото нормалво” - маскен плен.
И… „Нов световен ред” ни обещават
сатанизираните!…Моля Ви, без мен!
Защото зная: Бог сега изчаква
да се покаете за грехове.
Но…, времето изтича - златен пясък
и с гръм, и трясък ще ви призове
към пъкъла, във който ще горите
във вечността. И няма ни един
да се спаси, но без да е закичен
с Христова Слава на Любов!.. Амин!
19.12.2021-08.01. 2022г
ВСЕЛЕНАТА НА ПРОСЕНОТО ЗРЪНЦЕ
Това просено зрънце
в моята длан ще поема.
Ще го стопля с дъха си,
ще прошепна вълшебни слова;
ще премина през сняг и през мрак,
ще пребродя през времето;
ще му давам водичка
от всяка пролята сълза!
Това просено зрънце
от птицата неуловено:
като стих ненаписан,
като песен без глас… неизпята,
като стон, като зов, като вик
от отвъдна вселена -
ще изригне всемирно
от раждането на Светлината!
22.03.2018 г.
МРАКЪТ И СВЕТЛИНАТА
О, Мракът е сгъстена Светлина.
С огромна плътност черната му дупка
поглъща всеки лъч…Така нощта
преобразява себе си във утро.
И времето превърта своя ход.
В зъбчатите му колела минава
на делниците - вечния живот;
на празниците - смъртната му слава.
А Бог с едно всевиждащо око,
с везна от непонятна единица
(за нашето човешко естество)
притегля животворните зеници:
„Мене, мене? и текел упърсин”!*
ще каже за един на съд съдбове:
и ще посочи - в Ада да върви…
Към Рая друг - в безсмъртната посока.
10.10.2022г.-04.01.2023г
————–
* „Мене, мене и текел упърсин”! (Известна библейска фраза,чиито дословен превод е : „Притеглен си на Божиите везни и твърде лек си намерен.”
СЛАВАТА
Честито за лелеяната слава!
Но, ще ми се с гореща незабрава
да помните: През пръстите изтича
разсипаното Слово и обрича
на отговори всяка пясъчинка
разплакала окото на невинен;
Че всеки дълг се плаща от поета,
не със изстрадана в печал несрета,
а със кръвта на думите му живи!
Сам Господ Бог кървенето възпира
по собствено решение и воля.
Ако ли не?!.. Приключва всяка роля!
ПЪТУВАНЕ КЪМ ЗАВРЪЩАНЕТО
на Виолета Христова
Навярно вече нейде си пристигнала,
пристигнала към своето завръщане:
Защото всеки полет се обръща
към истинските същности на къщите,
които сме градили във душите си.
А времето без жал ни преобръща
за да погледнем в трите измерения
с оченца от надеждните копнения,
които чакат полетите нови
към точния адрес на всяка пролет,
чиято възраст никой не познава!
Защото младостта й с вечно право
единствено в поетите живее.
И песните им - времената пеят!
31.01.2023 г.
СЛЪНЧЕВО ЗАЙЧЕ
Слънчево зайче играе
в моя тъмен живот.
Да го хвана не мога - бяга.
И де питам: Защо?
От кое огледало строшено
има блик светлинка:
в тази тъмна забрава,
в този ров с тишина?!
Като слънчево зайче се спуска
спомена до една
изтъняла бръсначно болчица?!..
(Утре ще разбера!)
Утре, когато потънат
тъмните ми очи;
утре, когато повяхнат
белите ми гърди;
утре, когато стана
на въпросителна аз;
утре, когато нямам
за песните глас;
утре - ще мога само
светулките да събера
на огледалото пръснато
и… да ги залепя.
Но се питам с години:
аз ще видя ли в тях
мойто цяло лице
възкресено без грях?!
