Денчо Владимиров

Изглежда, за да се освободи място по лавиците и фондовете за произвежданите в България индустриално книги от поникналите мистериозно през Прехода стотици издателства, преди години регионалната библиотека в Пловдив проведе няколко странни акции по “дарявания” на книги за гражданството.

Изнасяни бяха в предверието на културната институция купища книги, които граждани отнасяха безплатно и с чанти, а може би и с чували.

Така бяха прочистени стотици книги от фонда на библиотеката, за да се освободи място за книгите на новите “класици на прехода”, за “великите български литературни соросоиди и българоиди”, местни и най-вече столични, награждавани с лаврови венци и тлъсти парични награди .

Дали “даряванията на книги” обаче не бяха хитроумно проведени чистки на вече “неудобни книги”, не се наемам да твърдя, но лично аз с изненада открих в “прочистените” купове книги и сборник със стихове на Висоцки на руски език /може би бардът бе отстранен като съветски автор?/.

За една “прочистена” книга искам да разкажа с потрес.

Заглавието на книгата е “Помни тяхното детство”, издание на издателство “Народна младеж” от 1984 година, сборник от очерци за загиналите деца партизани и ятаци в антишашистката съпротива.

Май вече НЕудобна книга, нали? Оказала се излишна за библиотечния фонд на голямата библиотека.

Тоест прогонена. Тоест прочистена.

Проверих дали не е останала все пак някоя “непрочистена” в детския отдел на библиотеката, който се намира в близост, в отделна сграда. Нали книгата бе за деца -герои.

Голямо търсене направиха учтивите библиотекарки, но книгата липсваше! Излизаше, че за да прочетат очерците за своите връстници герои, децата трябва да отиват в… голямата сграда на Регионалната библиотека.

И там чак след съответно чакане в Регистрацията, ще им се предостави книгата от депозитния фонд, чиито книги обаче се четат само …в читалнята.

И как си представяте - защо деца да отиват в читалнята за възрастни в голямата сграда, за да четат там депозитния екземпляр на книгата? Когато за тях от десетилетия е отредена именно друга самостоятелна сграда, съобразена с такъв контингент читатели?

Не ли е това на практика хитра бариера за тази “неудобна вече книга” да достига лесно до съвременните деца, за да не научават те грозната и жестока истина за зверствата на българския фашизъм, който според платени днешни мекерета - политици и историци е отсъствал по българските земи?

А тази книга за деца герои от антифашистката съпротива е нужно четиво за днешните деца на България, които трябва да се учат от примера на своите героични връстници отпреди осем десетилетия, а не да се скрива от тях истината за този зловещ период от българската история.

Ето впрочем за кои деца, посечени от злодеите на фашизма в зората на живота им, разказва “прочистената”, навярно като опасна за демокрацията книга в пловдивската регионална библиотека:

“Митко Палаузов. Дете-партизанин. Загива на 14 години в сражение с озверяла жандармерия в Балкана.

Стефан Иванов Хаджиийски. На 17 години. Участва в Септемврийското въстание като помощник-командир на бойна дружина. Разстрелян на 26 септември 1923 година.

Георги Георгиев Тодоров, тринадесетгодишен, куриер на Арчарския революционен комитет. Разстрелян от шпицкомандите през 1923 година.

Иван Динчев Кривиралчев, ятак. Заловен и разстрелян на 17 години. Автор на очерка в книгата “Помни тяхното детство” е Веселин Андреев, партизанин.

Иванка Тодорова Пашкулова - Роза. На 14 години. Заловена с баща си и други партизани, след нечовешки побой е разстреляна.

Стефчо Иванов Крайчев-Караджата, ятак. На 17 години. Разстрелян.

Делчо Митев Начков, на 16 години, партизанин в Горнооряховския отряд. След победата заминава доброволец на фронта и загива.

Мехмед Юсеинов Мехмедов, ятак. Разстрелян заедно с баща му на площада на родното си село.

Иван Стефанов Василев-Огнян. След завършване на прогимназия тръгва по стъпките на по-големия си брат Ангел и става партизанин. Едва на 16 години загива в сражение.

Найден Велков Шертев, свързва се с партизаните, заловен, инквизиран, разболява се и умира на 14 години.

Любен Петров Ганев - Райчо, изключен от всички гимназии в страната заради ремсова дейност. Става партизанин в “Антон Иванов”. Предаден, заловен и разстрелян на 17 години.

Костадин Иванов Запрянов - на 16 години става партизанин, заедно с други младежи от селото му. Загива на 3 септември 1944 година в сражение с полицаи и жандармерия.

Иван Николов Рачев - ятак, заловен, инквизиран, разстрелян месец преди победата, на 17 години.

Марин Трифонов Попов - Васката, загива като дете партизанин на 16 години.

Никола Георгив Накев - на 13 години, спрян от жандармеристи на шосето между Брестовица и Перущица, носел е купени лекарства за болната си майка. По подозрение, че носи лекарства за партизаните, е разстрелян на място от жандармеристите.

Цветана Живкова Велева - Лиляна, 16-годишна, става партизанка заедно с други младежи. Ранена в сражение, жестоко инквизирана и разстреляна.

Трайко Тодоров Траев - партизанин в отряд “Народен юмрук”, загива на 17 години.

Цветанка Иванова Димитрова и Ценка Иванова Димитрова, близначки, ятачки, разстреляни заедно с родителите си в гората край село Ястребино. Покосени едва на 13 години, заедно с още 14 антифашисти.

Иван Атанасов Бандаков - Кочо - става партизанин заедно със сестра си, загива пет дни преди народната победа на Милеви скали.

Детелина Мирчева Минчева - Саня, ученичка в Земеделското училище в Пазарджик. Тя е най-малкото партизанка в отряда. Загива като героиня в сражение на 15 години.

Андон Маринов Черковски - с баща партизанин, в дома им са намирали укритие партизани като Стою Чочоолу. Майката и децата - изтезавани и интернирани. Вследствие на изтезанията Андон се разболява и умира на 14 години.

Гинчо Славов Гинчев - трима от братята му са партизани, Гинчо, шестнадесетгодишен, е ятак и свръзка. Бащата е в затвора, фашистите разстрелват майката и Гинчо след жестоки инквизиции.

Димитринка Петкова Стоичкова - на 11 години, разстреляна заедно с 18 души, мъже, жени, старци, деца в гората край село Ястребино.

Надежда Петрова Калайджийска, разстреляна заедно с родителите си и двамата си по-малки братя, Иван и Стойне. Иван е разстрелян на рождения си ден, едва десетгодишен. Зверове ли са били тези, които са натиснали спусъците?

Васил Николов Кокарешков и Сава Николов Кокарешков /братовчеди/, на 16 години, от село Белица. Ятаци. Предадени, инквизирани, заклани и насечени на късове, хвърлени на жандармерийските кучета, за да не останат следи от убийството. С телата на момчетата , по признание на палачите, жандармеристите са хранели кучетата цяла седмица …”

***

“Прочистването на книги ” в регионалната библиотека в Пловдив бе прекратено. Впрочем не съм съвсем сигурен. Заради пандемията не съм посещавал като читател главната библиотечна сграда, мястото на “прочистването.

Колко ли още нужни, но неудобни по конюнктурата книги, са били “прочистени”, освен тази за чиято съдба разказах? Кой ще понесе отговорност за това …отнемане на памет?

За това обричане на забрава на подвига на малките светли герои на народа ни? За този нихилизъм осъществен на знаково обществено място, назовавано патетично от пловдивчани Храм на книгата?…

Иначе всяка първа лекция на професорите във висшите училища по библиотекознание в днешна България започва с максимата, че книгите - това са паметта на човечеството.

Забравили ли са това дипломираните като висшисти по библиотекознание ръководители и кадри в Регионалната библиотека в Пловдив, впрочем някои от тях с партийни книжки в миналото - червени като кръвта на падналите малки герои?…

А напълно вероятно е, че не само в Пловдив, Европейската столица на културата, но и в други градове на България, понесени от вихъра на политическата конюнктура, е извършено също прочистване на вече неудобни книги и документи?

Не ви ли намирисва това на огъня от кладите, в които преди десетилетия варварите с пречупени кръстове изгаряха книги, в опит за изгаряне на …Миналото?

Как завърши всичко тогава може да се прочете във всеки оцелял от реформи в съдържанието стар български учебник по история. Ако по целесъобразност и той вече не е “пречистен” като излишен и неудобен.

Послепис:

Слушах по радиото интервю с Велислава Дърева, от което ставаше ясно, че Инициативен обществен комитет отдавна е внесъл предложение за издигане в столицата на паметник на загиналите от фашизма деца в България, но…

Но се пречело неистово за реализирането на инициативата!

Сигурно се сещате защо и от кои се пречи …

Както би казал Шерлок Холмс: “Елементарно, Уотсън!”

Както елементарно е да се предположи и докъде ще докара днешният шестващ пагубен нихилизъм България!