ПОЕТЪТ, КОЙТО НЕ Е ОТ НАШИЯ ГРАД
80 години от рождението на Иван Северняшки
Поетът на нашия град, който обича да нарича по тоя начин себе си, всъщност не е от нашия град - Иван Северняшки е роден на 30 април 1943 г. в с. Смочан, Ловешка област. Перипетиите на живота завинаги го свързват с Бяла. Тук той се бори всекидневно с капризите на живота и пише творбите си, черпейки вдъхновение от извора на живота.
Печатар, издател, поет, културен деятел. Много са определенията за него. Той е един от стожерите в културния живот на това малко градче през годините. Един от основателите и издател на хумористичния вестник „Хайде, де!”, вестник за поезия „Перигей” и списание “Искри”, в гр. Бяла. Публикува стихове от 1958 година. Печатал е в почти всички наши вестници и списания. Участва в голям брой антологии и сборници. Автор е на книгите: „Звънче”, „Мамо, не тъгувай, че ме няма”, „Парола “Светлина”, „Дежурен огън”, двустранното издание „Сълза в окото”, „Хайде де” и „Есенно признание”.
Носител е на много национални награди за поезия и проза. Превеждан на редица езици: руски, турски, немски и есперанто.
Съставител е на антологията „Поезия Бяла - 2003″ и редактор на сборник с поезия „Моя хубава Бяла”. Също така е и редактор на много поетични книги.
Рядко минава неделя и да не звучат негови афоризми по българското радио или да няма публикация в някой вестник.
Също така е един от инициаторите за провеждането на литературни четения в града и основател на ежегодния конкурс за поезия, който в самото си начало беше на името на българския поет Петър Алипиев (който е родом от с. Босилковци, живял и работил известно време в гр. Бяла), а впоследствие преименуван „Искри над Бяла”. Един от основателите на клуб за хумор и сатира в града „Хайде де!”.
Един съвременен автор, пишещ на злободневните теми на деня, за битовите неудачи и най-съкровените човешки чувства.
Недооценен и непризнат в града, той изпъква със своята ерудираност, с манталитета си на ангажиран съвременен поет. Критериите му за чест и справедливост са отразени особено в афоризмите му.
Тълкуването на живота през призмата на безпаричния български пенсионер намира израз в редица стихове, населени с болка и невъзможност да се справи с безизходицата.
От творбите му лъха на багри, болка и преклонение пред дребните наглед неща, на обич и вяра в човешките взаимоотношения. Изпълнен със състрадание, разговаря със следващите го бездомни кучета, залъка си споделя с дузина котки, които неизменно присъстват в неговия дом.
Под даровитото му перо са се родили произведения, които недвусмислено потвърждават будното му отношение към проблемите на времето, в което живеем. Поезия, изпъстрена от светъл трагизъм, закърмена от соковете на своя корен, стон и вопъл на своята човешка същност. Неговият стих е чист и ясен, образен, философски метафоричен.
Поезията му не е завоалирана, нито гримирана. Стиховете му са пропити с болка от заобикалящата го действителност. Тъжните нотки са в синхрон с времето, в които живеем. Пише за дребните делнични проблеми, но това не пречи поезията му да е извисена и завладяваща своята публика.
Възхищавала съм се, когато сме пътували заедно към някое селище на литературен конкурс или седнали на раздумка как той започва да декламира някоя отдавна написана творба или раждаща се в момента такава.
Да спомена, че никога не се е смятал за декламатор, и се притеснява, когато върши това. Но омаята, с която рецитира докосва душите. Със своя патос на изказа завладява аудиторията.
С неизчерпаем интерес цени поезията на големите творци, оставящи своите имена в българското литературно творчество. Сътрудничил е и се познава с много от тях.
Присъствала съм на срещи, когато чуят неговото име, започват да се питат: Кой е Иван Северняшки? Искат да се здрависат с него или да го докоснат само, за да му изкажат своята възхита от това, което е сътворил под перото си. Как да не се въодушевиш от такава гледка!
В последно време, изпаднал в отчаяние пише все по-рядко.
Земната му природа и благородният лик, които обуславят неговото творчество са слети с тежката епоха, на която той е син.
Прекланям се пред поета и човека Иван Северняшки!
