Красимир Власев

Тази история ми е разказана от Серафим Северняк през един от онези летни дни, когато на чардака в сопотската му къща пиехме следобедното кафе, което за изненада на съпругата му Мима, имаше вкус на столична водка.

Годината била 1966, в която след неочакваната кончина на Димитър Димов за председател на СБП бил избран Георги Джагаров. След отчетно-изборното събрание новоизбраният председател с неколцина писатели седнали да се почерпят в съюзното кафене.

Между присъстващите бил и Емилиян Станев. След обичайните пожелания и наздравици Емилиян се обърнал към Джагаров:

- Георги, утре щом идеш на работа първата ти задача е да пуснеш слух, че закриваш писателския съюз.

Казаното било толкова абсурдно, че всички очаквателно замълчали. Емилиян направил дълга пауза, вероятно да се наслади от ефекта на думите си, и като отпил от питието и наместил очилата си продължил:

- Първи, да разберат какво става, ще дотичат некадърните писатели. Аз ще взема ловната си пушка и ще се скрия зад онази колона и бум-бам ще ги обстрелям. Така ще се отървем от бездарниците.

Какви ли не истории можеха да се чуят в това кафене. Там сюжетите буквално се въргаляха върху масичките за кафе и сервитьорките периодично ги забърсваха заедно с пепелта от цигари.

Следващата история отново е свързана с Емилиян Станев.

Когато Северняк решил да стане ловец и се купил ловна пушка, нож и всички останали атрибути нужни за ловното му оборудване, се обърнал към Емилиян Станев с молба да го вземе със себе си при някой от ловните излети.

Молбата му била с охота удовлетворена и през един неделен ден, малка група въоръжени писатели поели по горските кози пътеки.

След уморителен преход, както се казва, късметът ги споходил и първият трофей лежал обстрелян в нозете им. Емилиян казал на Серафим, че трябва да го посвети в авджилъка и последният очаквал ритуал както крал Артур посвещава рицарите, но нямало нищо подобно.

Емилиян накървавил ножа си в простреляното животинче и го изтрил в панталона на Северняк с думите:

- Като те види така жена ти ще си каже - не му е мигнало окото на моя мъж да убие див звяр, трябва да внимавам повече с него…

Лично аз се съмнявам дали Емилиян Станев би постъпил така в реалния живот, но големият писател затова е голям, защото не поставя граници между литература и действителност. И никой не знае къде свършва едното и започва другото.