ПОСОКА
(Хамлет на 60)
Нататък е навярно тишината.
Какво тогава съм се разкрещял?
Поезията днес е идеал,
към който безразлична е тълпата.
Поезията днес е осквернен
храм, който вече за мнозина
ненужен е и до основи сринат.
Те слушат чалга.
Кой ще слуша мен?
Да се оттегля в себе си, където
пространствата ми се стесняват бързо
или в последна неразумна дързост
да литна - птица - към небето?
Да бъда или не - в небе зелено
свободен, но със свобода наужким?
Днес времето е хищна пушка,
а птиците са нейните мишени.
Те за пощада никога не молят.
Застига ги куршумена жестокост
и гробът е едничката посока
за гордия им и самотен полет.
Но можеш ли от гроба си да пееш?
Малцина са се надживели в книги.
Не е ли по-добре, не ти ли стига
с достойнство да мълчиш - и да живееш?
Но да си ням, когато виждаш ясно -
предателите няма да се свършат.
България е пълна с жива мърша
и сред воня децата й порастват.
Кажи го - да, изпей го отвисоко.
И благославяй светлите си рани,
че падайки надолу, ще останеш
в небето.
Твоята посока.
21 август 2019 г., Пловдив
