Пред 24 май

Денчо Владимиров

Преди всичко, дами и господа, отвсякъде трябва да се изхвърлят едни такива вече архаични думи от българския език като “виждане”.

Вместо “виждане” да се употребява къде по-глобално и по-демократично звучащата дума “визия”!

Вместо „възможност” - „опция”! Та нашите политици, телевизионни коментатори с такива нови, изпадали от дървото на демокрацията думи, се събуждат и заспиват!

Необходимо е да претърпи радикална промяна и материалът в учебниците и христоматиите на нашите деца!

Като се започне още от детската градина!

Не върви вече в епохата на глобализма да ограничаваме представата на малките ни европейчета само с представата за такива явно вече остарели приказни образи като Баба Меца, Кумчо Вълчо, Кума Лиса, Ежко Бежко Зайо Байо, Охльо-Бохльо, Баба Костенурка и други.

Съгласете се, че тези герои от нашите български народни приказки, най-малкото вече не звучат по европейски. Затова е нужно вместо тях в христоматиите и учебниците да се поставят историите на Мики Маус и всички останали герои от западните детски сериали като Патето Яки, Алф, Кики-Рики, та се стигне до Хари Потър и други стойностни герои от еврозоната…

Същото се отнася и за песенния ни фолклор, за епоса.

Не върви например вече да се предлага на вниманието на подрастващите народното парче “Крали Марко освобождава три синджира роби”. Нужно е спешна преработка на това парче, народната песен, де, както й казват още по стара коминтерновска инерция.

Да не говорим, че парчето, песничката, е съчинена неизвестно от кой автор и изпълнявана векове без всякакво спазване на авторски права!!!

Сега коригиращо трябва в текста трите синджира роби да се освобождават не от някой си наш овехтял като визия и като опция герой като Крали Марко, а от освободителен миротворчески корпус на НАТО или коалиционни американо-английски сили /те поне се специализираха в освобождаване на разни народи/…

Крещяща е необходимостта да се изхвърли от учебниците и такава неадекватна на стремежите ни към евроинтеграция и ново глобалистично мислене парче като “Изворът на Белоногата”!

Та, може ли, дами и господа, да продължаваме да учим новите поколения от българчета-демократчета с примера на тази Гергана, която се оказва така неконтактна в срещата с турския везир, и така неконструктивна и без визия и опция в перспективата за развитие на двустранните отношения с него?

Всъщност, парчето би могло компромисно да остане в учебния материал по литература, но след основна преработка - да се акцентира на отвореността на тази Гергана към света и нейната инициативност за всякакви контакти.

Иначе няма да може да продължим успешно да се интегрираме със света - във време, когато толкова нашенки кръстосват света и имената им често слушаме да ни се съобщават от разни специализирани служби и комисари от чужбина, просто е абсурдно да възпитаваме българчетата с примера на героиня, която, представете си ужаса, не иска даже да напусне своя регион, община, селище, административен адрес, някаква си там бащина схлупена /строена навярно и без проектантска скица/ къща, с цветна градинка отпред!

И същата тази Гергана, представете си, се оказва така “задръстена” в отказа си да опита ноу-хауто, което щ предлага в офертата си като перспектива лиричният герой на творбата - Везирът!

През цялото това време от конферирането с Везира, Гергана показва груба неконтактност с представителя на чуждия бизнес, потенциален инвеститор в нашатa българска икономика, де все още е останала като българска…

Други места в христоматиите и учебниците по литература, които трябва задължително да се преработят, това са песните за нашите хайдути.

Сами разбирате, дами и господа, че в глобалната борба с тероризма тези образи на нашите хайдути, с които ние толкова се гордеем, звучат в разнобой с мерките за сигурност, които се вземат по летища, гари, където сигурно скоро пътниците ще бъдат разсъбличани като Адам и Ева и проверявани дали не носят кламер, и не дай си боже, топлийка или безопасна игла!

Примерът на нашите хайдути вече не е препоръчително да се следва в условията на нова обстановка у нас и в региона - както е известно вместо да търсят политически диалог с паши и бейове, в диспути, в надигравания в биене на дузпи или в регионални танци като ръченица или кючек, хайдутите ни си позволявали съвсем терористично да отмъщават за убити майки, бащи, изнасилени сестри, годеници, причаквали са по пътни комуникативни места и лотове турски потери с награбени от населението покъщнини, чеизи, обирали са ги грубо и раздавали конфискуваното, по такъв неестетичен начин, на “сюрмаси”, както е писал неизвестният народен пиар в песенни информационни жанрове…

Накрая, както е известно, тези наши хайдути, под ръководството на терористични организации, разни тайни революционни комитети като този на Ботев и Левски, са се вдигали на въстания, вместо да търсят консенсус в дискусии със съответния върховен турски главорез с регионално или всебалканско значение, който би могъл да ги приеме в приемния си ден - ако не тях, то с предимство - младите им жени, сестри и дъщери!!!

Други места в учебния материал по българска литература, които вече не звучат никак актуално, са например и писанията, свързани с руски писатели като Лев Толстой, Пушкин, Лермонтов.

Съгласете се, че с оглед на нашата преориентация към дивия Запад, о, пардон, исках да кажа Европейския, е вече съвсем неудобно въобще да отделяме място в учебниците за подрастващите евробългарчета за една намираща се в противоположна западна географска посока Русия!!!

Пък и има още нещо: не ли е ясно, че всички тия руски писатели са писали през цялото време с една-едничка цел - да разпространяват влиянието на таз ти ми Русия по света.

Не случайно и тримата упоменати по-горе руски писатели имат военни чинове, нали?

Напълно е възможно да са били и сътрудници на някакво си тогавашно КГБ. А днес всичките ни български библиотеки, и обществени, и домашни са пълни с техни съчинения, които продължават да разнасят зловредно руско влияние.

Ако не можем да влезем по къщите и да спасим там живущите от опасното руско влияние като им изпоприберем всички руски книги и с песнопойки, то поне можем да се отървем от опасното руско присъствие в учебниците…

Разбира се, със същия подход трябва да преминем и към оглеждане на съдържанието на пеенките в училище, на учебниците по музика.

Там,о, ужас, още не са изхвърлени от учебния материал разни съветски композитори като Гинка или Глинка, не си спомням точно как се казваше господинът или госпожата, там още са се окопали и Чайковски, Шостакович, Мусоргски, Рахманинов.

Нямам сведения за техните военни чинове, но едва ли ще се изненадате, ако и те се окажат свързани с руското разузнаване, натоварени с оперативни задачи по разпръскване на съветско влияние по света с крайна цел, както се пее в едно тяхно парче - “и на Тихим океане свой закончили поход!”

Ох, колко много работа има още да се свърши от нашата демокрация в тази насока!

Наистина немалко свърши новото ни демократично диньознание, пардон, литературознание, за осветляване на литературната ни история и за стари, и за млади!

Развъртя се революционно сатърът над налагани в продължение на десетилетия имена от тоталитарната ни литературна наука като Ботев, Вапцаров.

Ботев например най-после бе изобличен, че в последния бой на Врачанския балкан е бил с нелъснати ботуши и необръснат гладко, с контра.

Появи се теория, че е загинал ухапан от усойница, а не че към него е бил изпратен турски куршум, тъй като турската воинска част в близост била настроена дружелюбно и гостоприемно към новопристигналите от съседно приятелско Влашко четници..

Друг предполага, че Ботев е загинал от падане от скала и получаване на фрактура на тазобедрената кост. И поради липса на ортопедични услуги на ниво в тогавашната Врачанска многопрофилна болница, си е отишъл от света, а не от приятелски турски куршум.

В литературно историческа разработка от наши дни изплува потресаващ факт от биографията и на Вапцаров!

- О ужас, представете си, - скубеше си косата един изследовател на Поета на литсеминар на някакво отровено общество - ами то Вапцаров бил понакуцвал и започнал да оплешивява!

Иди че, чети след такива разкрития тези автори, дето поколения са възпитавани със стиховете им!

Впрочем, за Вапцаров изплуваха и други факти. Например че бил служител на КГБ, капитан-майор, /имало било такъв чин за поети в КГБ/. Завербуван бил по време на нощна разходка под едрите звезди на Фамагуста.

Агент на съветското разузнаване, кашлящ лошо, прикрит във фередже, дал на нашия поет първите инструкции, скрити в бонбон от серията “Бий кулака”.

Агентурното име на Вапцаров било Морякът и с него той се подписвал тук-таме с цел да заблуди родолюбивата ни жандармерия по онова време.

Вапцаров бил и голям специалист да прекарва в разпалени пещи на влаковете, които е карал, висши партийни функционери, предварително тренирани да издържат на високи температури…

Друг поет, Яворов, го изкараха човекът, чистокръвен циганин, копанар.

Намериха кусури и на Смирненски, а и дядо Петко Славейков си изпати заради стиховете, посветени на Русия. На научна сесия в Стрелча един наш историк - евроатлантик, изблещил гневно очи, го нарече - руски шпионин!

Всички тези капитални разкрития обаче все още остават встрани от вниманието на подрастващите ни граждани.

Да вземем за пример и романа “Под игото”, който в едно радиопредаване вече бе наречен поръчков, а авторът му - конюнктурен!

Сега остава да се реши най-после и проблемът с главния герой на този роман.

Какво е положението в момента?

Зададе ли се на кандидат-студентски изпит тема “Главният герой в романа “Под игото”, може да бъдете сигурни, че все така хиляди български момичета и момчета ще напишат единодушно името на Бойчо Огнянов.

Е, някои може да посочат и чаровните д-р Соколов, Рада Госпожина, та дори и Колчо Слепецът, Боримечката като главни герои.

Но никой няма да се сети да назове най-после истинския главен герой на романа, с оглед новите геополитически реалности около нас и в нас.

А той, този главен герой от романа, е само един - Кириак Стефчов, този безкомпромисен представител на здравото еволюционно обществено мнение, труженик за интеграцията с официалната власт в Стамбул сити…

Назряло е време, когато с оглед евроинтеграцията ни и добросъседските ни отношения и комшулук с бившата империя, да преразгледаме изцяло визиите и опциите си за такива литературни дадености, каквато е и е романът “Под игото”.

Ако този роман не може да се преработи срещу много среб…, искам да кажа, много пари от авторски колектив с глобално модерно евроатлантическо мислене, то поне в учебниците веднъж завинаги да се отдаде нужното внимание на истинския главен герой на романа - Кириак Стефчов.

Този особен българин, Кириак Стефчов, който досущ като някои наши съвременни управници от “ерата на демокрацията” е давал своя горещ принос в борбата с българи като Бойчо Огнянов, д-р Соколов, Рада Госпожина, Колчо Слепеца и Боримечката - вече все отрицателни, на сегашния ни еврофон, герои!…