Людмил Симеонов

Малцина може би знаят, че първият български комедиограф Теодосий Икономов, известен и с псевдонима Богдан, е родом от Свищов. Тук той поема първата глътка въздух през 1836 г. и пак тук свършва краткият му земен път в началото на 1871 г. И той като своя гениален съгражданин и следовник Алеко умира млад, ненавършил 34 години.

Теодосий Икономов получава основно образование в родния си град, а в Киев завършва гимназия и започва да следва славянска филология.

Продължава следването си в Прага, а през 1861 г. помага на Г.С. Раковски при издаването на в. “Дунавски лебед”. Учител е последователно в Свищов, Браила и Болград, където около година е директор на тамошната гимназия и издава сп.”Общ труд”.

Като отлично подготвен славист изнася публични лекции в тамошното централно училище, чийто тематичен обхват е епохата на цар Симеон. В това списание отпечатва и направения от него превод на труда на В. Г. Белински „За възпитанието”.

Теодосий Икономов е автор на няколко стихотворения с патриотична насоченост, както и на множество статии на историческа тема и на редица учебно-образователни материали.

С голяма популярност за времето си е песента му „Гдей родът ми?”, превод от чешки на песента „Слепият гуслар”, чийто автор е известният чешки поет Й. К. Тил и която по-късно става чешки национален химн.

Своето място в българската литература Теодосий Икономов дължи преди всичко на “Ловчанският владика или Беля за ловчанският сатахчия” - първи опит за оригинална българска комедия.

От предговора към нея разбираме, че тя е написана през 1857 г., но поради липса на средства е издадена в Болград след 6 години - през 1863 г., в разгара на борбата на българския народ за църковна независимост, което определя и нейния сатиричен прицел.

Написана по действителен случай, може би затова тя нашумява толкова много, а авторът й си спечелва опасни врагове, защото неговите стрели са насочени срещу нравствената поквара и неистовото българомразие на гръцкото духовенство.

Преработена на съвременен книжовен език от Александър Гиргинов, комедията излиза в отделна книжка през 1961 г. и е представена в някои от водещите театри в страната.

Независимо че комедията носи и някои неизбежни за времето си драматургични слабости, тя притежава и безспорни художествени качества - в характеристиката на героите, в представянето на комедийните ситуации.

С литературното си и обществено дело Теодосий Икономов е гордост за Свищов. Не ми е известно “Ловчанският владика” да е поставяна в родния му град /естествено, в осъвременен вариант/, но ако действително не е, това може да бъде поправено и ще бъде един достоен жест към паметта на първия български комедиограф.

Още повече, че Свищов винаги е разполагал с добър театрален читалищен колектив и един такъв спектакъл би припомнил за още едно първенство на свищовлии в духовния живот на България.