ВЕРИГИТЕ НА СВОБОДАТА
ВЕРИГИТЕ НА СВОБОДАТА
От крайчеца в семейните албуми
ме гледа мама с най-добрите си очи…
Отдавна помежду ни няма думи.
В албума от години все мълчи…
Дори сега е даже там по-млада
от мен, сина й, вече побелял…
В съня ми често ще ме изненада
с оная песен на Емил „Ако си дал”…
Знам, истината все е закъсняла,
когато и да се завърне тя при нас.
И в мене също тя е остаряла,
лишена от усмивка и от страст…
Животът се изнизва. Все по-близко
е срещата ни там отвъд при теб.
В годините ми - сребърни мъниста
ще видиш скоро своето дете…
Дали ще го познаеш, се страхувам,
такъв с бастун, с мустаци и с брада!
Към тебе, майко, дълго аз пътувах
с веригите на свойта свобода…
ВЕТЕРАН ЗА СЪД СЕ СТЯГА…
Туй е вече нова сага.
Путин го очаква Хага…
Ще го съдят, предполагам,
и за знаме над Райхстага!
Всички, всички до един -
за победата в Берлин!
И за бомбите в Белград,
за съсипания град,
за протестите в Майдана,
за световната промяна…
И да предположа смея -
и за Куба, за Корея,
и за Чили, за Ангола
Путин има руска роля.
Съд, доколкото аз знам,
даже и за Виетнам!
И за всичките избити,
и за банкови фалити,
и за Тръмп, и за Ирак,
ще го съдят, няма как!
Днес за всички бомби има
съд, дори за Хирошима…
И за всичките преврати
от небето до земята…
И за всички US драми,
мили господа и дами…
За Панама, Оклахома
даже и за Пентагона
Путин го очаква Хага.
Ветеран за съд се стяга…
ГОРЧИВОТО КАФЕ
Припявам си тихичко стутрин:
„Свари си горчиво кафе…”
А всичко останало утре
вгорчава животът по две…
Животът по две умножава
горчивите ни съдбини,
щом има такава държава,
която е все отстрани…
Горчиво кафе за утеха
в рекорди на Гинес държи
и целия български преход,
и всичките му лъжи…
Горчиво кафе за раздяла
илюзии ще промени…
И питаш пак облаче бяло
за вчерашните новини…
А брюк-селските патриоти
пак страстно в Страсбург вдигат тост.
Остава на масата Ботев
неканен от никого гост…
ЕПИКРИЗА
Цял живот вървя със своя хумор.
И такъв бе моят скромен занаят.
Днес съм в болница. Лежа при моя тумор,
че от него спешно ми се вие свят…
Тоя свят от болести пронизан
и на болести коварни е богат.
Ето вижте мойта епикриза
е нелепа диагноза в занаят…
Не желая и дори сега упойка.
Анестезиологът ще прости.
Стигат ми измамите на Бойко.
Стискам зъби. Свят ми се върти.
Изрежете спешно моя тумор.
Не е туй, което, знам, разбираш ти.
Нека само тук остане моят хумор.
А читателят и него ще прости…
И читателят е склонен да застане
срещу болести у себе си и в нас,
ако метастаза не обхване
най-напред законната ни власт…
С тумор ще живеем още кратко.
В черен хумор още колко ще мълчим?
Метастазата е вредна за телата.
На смъртта е постоянен синоним…
Във война на тумора ни нека
влезем спешно честни до един.
С всички средства и по здравната пътека
само с хумор няма как да победим…
ПРЕХОД
Сега е болна моята държава.
И в преход е демократичното ни време.
Лежа в едно търговско дружество за здраве
с маркучи и торбички на системи…
Животът се отмерва с термометри
сред доктори, сестри и санитари.
А ние сме на всеки километър,
и всичко се повтаря и повтаря…
Лежа в търговско дружества в неделя
в една страна на слънце и на сянка…
Дали не сме обречени в модела,
щом всички гледат в нас като на банка!
Кеш плащат ли лекуващите болни,
тук всички са щастливи и доволни…
Лежим в търговско държество за здраве
с ръце, продупчени за кръвен авокат.
Лекува ли се болната държава?
Лекува ли се болният ни свят?
И ние пак на всички километри
лежим по своя някаква беда,
демократично с авокат или с катетри
в борбата за живот и свобода…
ГЛЮКОЗА
Изтичат банките с глюкоза
и с натриев хлорид за здраве…
А аз лежа в удобна поза,
доколкото се разрешава.
Това е първата задача:
да оцелеем, да живеем…
Да имаше подобен начин
акъл така да ни прелеят!
ПРОЛЕТ НАША
Пролет наша, наша бяла пролет,
още от Вапцаров неживяна…
Как мечтаехме за новите си роли
и в демократичната промяна!
Не запяха птиците в простора.
Опустяха градовете и селата.
И престъпници не влязоха в затвора,
първи станаха предсрочни демократи…
Покрай европейските гастроли
вече сме и бедни, и богати…
Пролет наша, наша бяла пролет,
изчегъртахме от вчера правилата…
Уж мечтаехме за сцени справедливи,
за човешки роли на екрана,
а раздадоха ни роли уродливи,
уродлива беше нашата промяна.
В църкви влязоха довчерашните атеисти.
Ние пак сме същите статисти…
НОВИ ИДЕИ ЗА ПАМЕТНИК
И Просто Киро лично се изказа
паметно за шмайзера в ръка…
Във времето на яростна омраза
предлагам нова версия сега.
Войникът е без шмайзера в ръката
и в мир и дружба всичко е наред.
Войникът е спасителят от НАТО.
И той е хванал здраво парапет…
И втора версия предлага Просто Киро
да махнем паметника спешно от площада…
От само себе си направо се разбира -
да го преместим примерно в Канада.
ЛИЛИПУТИ
Лилипути, лилипути,
много скоро ще се срути
и илюзията трайна
в медиите ни онлайн-и,
че от ръста ви зависи
преднината на Борисов
от платените прогнози
на продажни социолози,
и измамната картина,
че и утре ще ви има…
В моя тих балкански дом
тук са редом гном до гном …
И сред всичките джуджета
май един е великан
с маската на бодигарда
в лева с няколко милиарда…
Спалня. Шкафче. Чекмеджето.
Всички пак са в едър план…
За партийци лилипути
е виновен Вова Путин…
ПЕТА ИЗБОРНА ПОБЕДА
Пета изборна победа…
Всеки в нея лично гледа .
Петата предсрочна клопка
идва с нова първа копка…
Мостове и магистрали -
за туземците абдали!
Нови пенсии, заплати -
краставици и домати!
За Украйна - наши пушки,
а за нас остават… чушки!
Украинско зърно пада.
Българското гние в склада…
Спекула през всички дни
покрай новите цени…
Даже падал и бензина…
Черен джип отново мина…
Парапет и чекмедже
влизат в наше дередже.
Всеки иска да краде.
Вече няма откъде…
АЛКОХОЛНО ПАРТИ
От жаждата си винаги съм воден.
Тук няма даже капка суета…
Следобедът ми днес ще е свободен,
защото съм пиян от сутринта!
ЦЕНАТА НА ВОТА, АПРИЛ 2023
Пред урните опашката се вие
като нарочна изборна идея…
Гласувахме предсрочно пак
с хартия
и Алеко Константинов върху нея…
ПИСМО ДО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ
Пише ви лично Родител Едно
или Две,
според кой е на ред…
Подчертавам, че в случая То
е дано
между нас май родено с късмет…
И от малко усетило пол и нагон,
и от рано готово за път,
в който не е навсякъде мижав купон
без посока, цена и без съд…
Пише ви лично Родителят Хикс
без значение номер и пол,
без значение даже дали е в нов риск
на истанбулския ви протокол…
Чуй, отрочето има свой знак и цена,
и наум да се има предвид,
че То в случая, вярвайте, няма вина,
не е жертва в пореден гамбит…
Тук отрочето даже не знае какво
е конвенция от Истанбул.
Вместо него решава пак някакво мнозинство
в дневен ред с точка първа: Разгул!
Дневен ред за безумни нередни неща…
Кой природата лъже в поредна игра,
ако в случая има тук майка, баща
без излишни край тях номера!?
Кой природата иска да изкриви,
да насили по европейския вятър?
И конвенция може ли днес да взриви
утре бъдещето и на децата!?
ПЪТЯТ
Пътят към Отечеството си остава кратък.
И през Вола всеки го изкачва сам…
Той е оня камък - част от свободата.
С черквата в Батак е моя вечен храм.
В песента отеква припев в стих - тревога .
В Къкрина ме спира турският конвой…
Нямаше ли някой българин, за бога,
с риск да се изправи до Дякона герой?
После Хаджипенчович в историята влиза
в тоя път безсмъртен с Апостола велик…
Има ли присъда в пътя или виза
за един изстрадан простосмъртен миг!?
Пътят към България български остава.
Тоя път е просто Стефан Караджа.
И Хаджи Димитър в него продължава
да живее в песен за смърт и свобода…
Пъяткъм Отечеството винаги е кратък.
И все по-кратък той е в тези две слова,
та да го рисуват утре и децата
с макове червени в зелената трева…
ИСКРЕНО И ЛИЧНО
Днес съжалявам само за едно,
че и с корупцията съм се разминал.
С Богдана пеейки „Дано, дано!”,
вървя под мишница без дини …
Корупцията е добре дошла,
при някои пожизнено се спира .
Как никой досега не пожела
и мене да ме корумпира!?
СЕИР
Виновни сме и без вина…
Нонстоп животът е сеир,
щом и по време на война
едни от нас
почиват в …мир!
МЕЧКА ВЪВ ВЛАДАЯ
Хоро гладна мечка не играе…
Тичайки в квартала се яви
там на пътя вчера във Владая
всички я видяхме как върви…
Ето вижте скоростно как мина
в камерите рано сутринта …
От цените нови в магазина
се уплаши и избяга явно тя …
КЪДЕ СМЕ НИЕ?
От страна на розите и киселото мляко,
умеейки Козяк и Брюксел да слушам,
Прехода минал покорно и пряко,
сега съм в страната на кривите круши…
