Йожеф Бенце

превод: Емил Симеонов

МОЯТА ЛЮЛКА

На каруца докараха майка ми вкъщи -
мен да роди. Бе посивяла вече,
брат ми - вече ерген.
Баба дотича…
Късно идвах! Но не напразно:

взех на брат си повоите,
неговата люлка ми дадоха…
На дядо люлката.
На прадядо.

Малко ковчеже, селска барачка -
колко дечица ти си люляла!…
Колко бебешки пръстчета
са те държали!

РЪЖЕН КЛАС

Ах, утринта студена
дано не стъпче
най-красивото лале!…
Ах, ветровете ледени
дано не стъпчат
най-красивото лале!…
Майка ми -
жена със сламена коса -
в полето на легло от снопи ме родила,
а докато съм раснал като ръжен клас
и докато узрея - е вече посивяла!

СЪН ТРЕПНАЛ…

Сън - трепнал от коса.
Жребци - сред полски мак.
И по копитата неподковани -
болка за галоп и разстояния.
Стърнищата - утихнали.
И страх - полегнал сред браздите
на сърцето разорано.
Фазан - със сухожилия застинали…
А над главата на баща ми
стенещата музика на птиците
и въздухът, опиянен от възвисяване -
къде сега са повалени?…