АМАЗОНКАТА
,, …И спомням си как тичахме в зори
през същото поле да сварим розобера.
Ти първия откъснат цвят ми подари.
Отдавна ли то беше, или вчера?…”
Из ,,Двойно виждане от един зимен прозорец”
С Елисавета Багряна - ,,Вечната и святата”, се запознах от моята първа читанка. От дете имах желание да срещна погледа й. Искаше ми се да опозная по-добре нейното творчество, да си поговорим…
Този ден дойде, макар и в края на последните години от нейния житейски път.
Уговорихме се с Елисавета Багряна по телефона и в необичаен следобеден час за гости, бях в дома й на ул.,,Неофит Рилски”.
Розата, която носех, Багряна втъкна в елховата клонка, зеленееща се в една ваза на масата - беше януари.
Нашият разговор съвсем непринудено започна за Десанка Максимович - поетеса от Белград, приятелка на Багряна, с която и аз поддържах кореспонденция. Отначало писмата на Десанка ми превеждаше нашият съсед - Милан, а после тя ползваше речник, разбирах всичко, което ми пише и не ми бе необходима чужда помощ. Багряна и Максимович взаимно са се превеждали. Дългогодишната им връзка е оставила трайни следи както за нашата, така и за белградската поетеса.
Интересно и увлекателно Багряна разказваше за учителската професия. Нали самата тя е учителствала. По едно време се развесели: Учителката на нейно родствениче попитала класа: ,,Деца, кои български писатели познавате?” Детето вдигнало ръка и казало: ,,Елисавета Багряна и Иван Вазов.”
Отново изплува в съзнанието на Багряна - Вазов, с когото на времето са живяли в един и същи квартал. Сети се за пъстрите цветя, които тя - малката Елисавета, оставила един ден пред вратата на Вазов.
Амазонката имаше предпочитания и към гръцката литература. С увлечение ми разказва за Гърция, където е била много пъти. Превеждала е на гръцки…
,,Интересувам се от гръцката митология, защото е много образна и поетична…” - подчерта тя.
- А от кога е Вашата „Амазонка”?
- Стихотворението ,,Амазонка” беше отпечатано в ,,Златорог”- мисля през 1923 година.
Споменах пред Багряна, че ,,Амазонката” се разучаваше от нашия представителен хор ,,Петко Стайнов” - Казанлък, а тя се усмихна:
- Дано имам случай някой ден да я чуя.
- А бихте ли дошли в Казанлък?
- Разбира се, идвала съм и пак бих дошла, ако е осигурен транспорт… На една литературна вечер в Казанлък четох стихове от моята стихосбирка ,,Вечната и святата”. Спомням си, че спах в току-що направената къща на аптекаря. Сутринта ми казаха /смееше се Багряна/, че съм имала телохранители - момчета от казанлъшката интелигенция седяли цяла нощ в коридора да ме пазят… Когато съм била в Казанлък, съм ставала рано, за да отида в розовите градини и да участвам в беритбата на рози.
Багряна разказваше така образно, че слушателят съвсем непринудено ставаше съучастник на преживяното от нея. Разговорът ни бе прекъснат от пощальонката, която разнасяше пенсиите.
- Вижте там - казва - за очилата.
Намерих някакви очила на телевизора, но явно не бяха тези, които й трябваха. Подписа се без очила. Така стана и с автографа на томчето - избрани стихотворения, което все още пазя.
Продължихме да си говорим.
Преди време я бях помолила да ни предостави подходящ материал /авторски, неин /, за поредния, кзанлъшки годишник по спелеология. Обещах й още щом излезе от печат да й запазим един брой. Сега беше моментът. Подарих й го заедно с приложени цветни диплянки от долината на розите и една значка, която Багряна посочи да сложа на ревера й.
Срещала съм се с много хора на нейната възраст, но Багряна бе по-различна. Тя успя да запази своя дух и онази загадъчна, тайствена усмивка от портрета в читанката - поетесата с бяла бродирана якичка.
Багряна пожела да й изпратя нотите на ,,Амазонката”.
Не ме дочака, но името й не угасна.
То е ярка звезда в съзвездието „Световни поети”.
