ТИ ТЪЖНА СИ, БЪЛГАРИЙО!
ТИ ТЪЖНА СИ, БЪЛГАРИЙО!
Ти тъжна си, тъжна Българийо,
цветята са тъжни,
небето,
а всяка звезда
над тебе тъгата повтаря
по свойта космична следа!
Разнася я в тъмни пространства,
с които е пълна
днес твойта душа
и в неутешимата болка прорастват:
тревога,
измамна до смърт тишина.
Ти тъжна си, тъжна Българийо,
без птици в небето,
без смях на дете!
В Балкана
сред залеза сякаш догаря
усмивка последна от теб!…
***
На самоубилите се поети
Простреляни от своята ръка,
мълва ли сложи пистолета в нея,
изпила сетния ви дъх така,
че само стих след него светъл да живее?
Полегнали на релсите, житейският ни влак
през тялото безмилостно минава,
понесъл своя смъртен знак
от изстрели и капките отрова.
Морето ще люлее лунната пътека до зори,
ала зората траурно ще бъде черна,
опустошената вода във болката ни ще гори
от глупостта ни дива, правоверна.
И оживелите след вас ще питаме: Защо?
И ще гадаем с думите напразно,
ще търсим отговорите
във въпросите на вашия живот,
а той със стиховете само нежно казва.
Навярно няма във душите ви-кристал
да зърнем блясъка на светлината крехка,
която някой някога е поругал
с душа подобно парцалива, мръсна дреха.
Поети мъртви, рицари в честта,
човекът ли е непораснал още
във себе си да види чувствената висота
или в душата му все още тъмна нощ е?
ЖАЛБА
Някой ти казва: Василе!…
Аз единствено мога: Апостоле!
Толкова само е моята сила
на битието ми дълго и просто.
О, аз бих тръгнал след тебе,
но век ни разделя в живота,
а си ми толкоз потребен
да се преборя със злото!
Друго е време, Апостоле, днеска,
време тревожно, уж лесно…
С бели якичики смениха потурите
тези, които сега те предават,
малко останаха щурите,
много - със банкова слава.
Зная, че сребърник мира не носи,
ала душата покварена
тръпне пред всички въпроси,
от ответите честни тъй непогалена.
Уж сме изчели докрая буквара
на твоето време и нашето,
а болката век ни изгаря…
Защо ли, Апостоле, тя още ни плаши?
ПОБЕДИТЕЛЯТ
“Победителят взема всичко.”
Из филма “Мама миа”
Всичко взема победителят:
любов и светлина, и вдъхновение.
О, той героят е, спасителят!
Горко на победения!
Върви след победителя гореща славата.
И блясъци на ореоли, озарение
след него песенни следи оставят.
Горко на победения!
Прехласват се в победите му влюбени.
Неискреното снобско отражение
крещи до него със душа изгубена.
Горко на победения!
Победеният, лишен от почести и милост,
след битката в нозете ляга уморено
и плаче унизената му сила.
Горко на победения!
