Красимир Власев

Ти никога вече
Няма да бъдеш града
От моите спомени
Града с булеварда на дивите кестени
И с онези боядисани в жълто стени
От които се носеше мирис
На ферментиращ тютюн
Ти никога няма да бъдеш града
В който често съм идвал
За едно цигарено време
Преди да се кача обратно на влака
Този град
Ти никога вече няма да бъдеш
защото
варварите за които писа Кавафис
вече пристигнаха