Ангел Колев

Атанас Тонев беше популярна личност не само в Чирпан. Целият му трудов стаж премина по дискотеки, ресторанти и барове. Беше известен DJ и така се докосна до таланта на големите ни певци, артисти и комици.

Казваше, че половината от успеха в тази професия е да грабнеш публиката. Не толкова с музиката, колкото с това, което изричаш по микрофона. Владееше каламбура, умееше умело да сменя ритъма на речта, раждаше често и най-интригуващата интродукция преди дадена песен.

И това се харесваше. С този си талант успя да се изкачи до най-горните стъпала в популярната професия.

В последните години намери кураж и представи пред приятелите си във фейсбук свои интерпретации на живота. И неговият, но и нашият. Нашето общо споделено минало.

В него личи остра памет към детайлите и нюансите, историите от близкото и по-далечно минало са реални и живи, с майсторство описва определени типажи от действителността, стилът на писане увлича.

С прости, но емоционално обагрени думи и без свян описва преживени случки и ситуации, които един от неговите приятели нарича „брутален реализъм.” Ценна в тях е и иронията, не липсва обаче и самоиронията, а историите печелят читателя с искреност и непринуденост на изказа.

По молба на негови близки приятели свалих тези 34 разказа от профила му във фейсбук и им направих незначителна редакция.

В книжката е спазена тяхната времева последователност при писане, макар че може да се намери и друг подход - повечето от тях са свързани с Чирпанския бит и нрави, някой би ги свързал и тематично.

В коментарите под тях приятелите го съветват да ги събере в книга, защото това минало е споделено, то съпреживяно и от тях.

Разбира се, няма как от разказите да се премахне еротиката, а тя е почти във всяка история. Без нея би се изгубил и ароматът на случките. Но тя, еротиката, е поднесена ненатрапчиво и без излишен цинизъм. А това в Чирпан умееше до съвършенство само яворовият гид - поетът Димитър Данаилов.

Атанас Тонев е самобитен талант и написаното от него няма претенциите да завоюва литературния Олимп. Стига му това, че от висотата на Чирпанските възвишения представи своята словесна палитра от човешки образи-пъзели.