Любомир Духлински

Михаил Горбачов - единственият президент на СССР, последен генерален секретар на ЦК на КПСС и баща на перестройката на Запад е възхваляван до небесата. На Изток е друго - обвиняват го за разпада на Съветския съюз и за икономическата разруха, която застига повечето бивши социалистически страни след промените от 1989 г.

През ноември 1985 г. Горбачов изнася доклад пред Върховния съвет на СССР за предстоящата 12-а петилетка. Тя ще бъде последната за СССР, а докладът на Горбачов - очертаване на пътя за разпада на социалистическата система. Започва друга „перестройка” - от голямото възхищение към голямо разочарование и откровена омраза.

Тодор Живков е сред разочарованите. Известно е, че след последния си разговор с Горбачов през юни 1989 г. в Москва, той излиза като буреносен облак, изричайки само две думи: „Към самолета!”. Няколко месеца по-късно е свален от власт.

През 1989 г. комунистическите правителства в Източна Европа падат вкупом, защото така е по условията на сделката. Горбачов не се намесва в събитията в сателитните държави. През декември в Малта лидерът на СССР и държавният глава на САЩ Джордж Буш обявяват края на студената война.

Окончателното разпадане на Източния блок приключва през октомври следващата година, когато Източна и Западна Германия се обединяват. За заслугите си за паметното събитие Горбачов е удостоен с Нобелова награда за мир.

Кое е всъщност истинското лице на Горбачов? За САЩ и Европа Горбачов е реформатор и миротворец, а в Русия го свързват с нестабилност и упадък. През 1988 година американският президент Роналд Рейгън в характерния за него холивудски стил обявява, че Съветският съюз вече не може да се смята за „империя на злото”, както са го наричали по-рано.

Защо е тази метаморфоза на големия борец за световна демокрация? Много просто - Горби вече е спазарил, каквото има да се спазарява, може да започне неговият тур за овации в западните столици и университети.

На първи юли 1991 година е разпуснат Варшавският договор. Военният алианс на Източния блок просъществува 36 години. Приключването на Варшавския договор става без специални съвещания и срещи на високо ниво. Това е еднолично решение на Михаил Горбачов. Съветът за икономическа взаимопомощ отдавна вече не работи, просто той е една куха фасада на някогашните здрави икономически връзки между соцстраните.

Перестройката, започната от Михаил Горбачов в родината му, е неуспешна. Той не успява да въведе пазарните принципи в руската икономика, не прави и нова конституция, която да гарантира права и свободи като в западните демокрации. През декември 1991 година Горбачов се оттегля от поста президент на Съветския съюз. Това съвпада и с окончателния разпад на СССР. Начело на Руската федерация застава Борис Елцин - едно още по-лошо копие на Горбачов. Още по-некадърен, още по-безличен, още по-алкохолизиран.

Ако човек се поразрови в речите и изявленията на Горби, (а той е доста приказлив пред микрофони и камери), с удивление ще установи, че той никъде не споменава, че целта на „реформите” му, най-вече „перестройката”, е запазването и развитието на СССР! В по-късни години той за пореден път се извърта и заявява, че целта на всичките му действия е точно такава - да направи Съюза по-могъщ и велик.

Само че на въпроса на германски журналист през 1995 г.: „И как ще обясните, че след като толкова сте искал да го запазите, взехте, че го разпуснахте, а заедно с него и целия Източен блок и всички съюзници по света. Това не е ли предателство спрямо тях?”, Горбачов мълчи дълго, след което смрънква: „Това е само ваше мнение…”.

По повод това интервю в списание „Дер Шпигел” журналистът Рихард Пешке отбелязва с горчивина: „Той трябва да даде обяснение и да поиска прошка от народа си. Иначе винаги ще бъде квалифициран като пълен некадърник и предател, профукал бездарно ресурсите на СССР, за които загинаха 30 млн. негови съграждани през годините на ВСВ. Доведе до обезлюдяване и демографско обезкръвяване на цяла Източна Европа в полза на американските и западни корпорации. Милиони хора бяха принудени да напуснат родните си места и да си търсят препитание, други милиони загинаха, ставайки жертва на престъпността и икономическата и социална разруха, която Горбачов наблюдаваше с равнодушие отстрани!”

Падането на Берлинската стена е предшествано от още един основен момент: подписването на Договора за ядрените оръжия със среден обсег на действие през 1987 г. Горби вече официално е гарантирал на САЩ и НАТО, че няма от какво да се страхуват, а да се заемат с разграждането на социалистическия лагер. Което те и правят. Защо не - в село без кучета крадците се чувстват спокойни.

През 1992 г. ген. Владимир Колков, върл противник на поляганията на Горбачов пред Запада, заявява в интервю за в. „Комсомолская правда”: „Горбачов, ако имаше капка достойнство, отдавна вече да се е самоубил… Той просто доказа какъв плазмодий е, като се измете в Щатите, щото в Русия всеки руснак ще му откъсне белязаната кратуна. Най-малко той трябва да дава съвети отвъд океана. Защо САЩ не се разпаднаха, та те бяха едно към едно със СССР. Само че нашият вземаше решенията си под вещото ръководство на Раиса, а след нея - на алкохола. Добре все пак, че накрая поизтрезня, та не довърши гнусното си дело докрай.”

Тук ми се иска малко по-надълго да цитирам проф. Александър Александрович Зиновиев (1922-2006), доктор на философските науки, световно известен руски писател, философ, логик, социолог, блестящ публицист, бивш съветски дисидент и критик на световния капитализъм:

„Желанието да се спечели похвала и слава на Запад стана най-важният стимул за поведението на съветските реформатори.

Всъщност симптомите накъде върви света се появяват доста по рано - от една страна Горбачов чете доклади за развитието на СССР през 12-а петилетка, убеждава населението на страната и сателитните или симпатизиращи на социализма държави, че нещата се преустрояват към по-добро, а в чужбина прави съвсем друго. Просто сервилничи пред бъдещите си господари.

През 1985 г. Горбачов, още преди да бъде избран за генерален секретар на ЦК на КПСС (но вече на всички беше ясно, че скоро ще стане), посети Англия. Той не отиде на гроба на Маркс, основоположника на комунистическата идеология, която беше държавна идеология на Съветския съюз и идеология на КПСС. Вместо това той отиде да види кралицата.

По този повод в едно интервю казах, че започва ерата на голямото историческо предателство. На Запад това предателство се смяташе за вид прозрение. Това са глупости. Нямаше прозрение, защото нямаше слепота. Започна едно истинско масово, благоразумно, корумпирано и слугинско предателство, предателство от най-долни интереси и поради най-долни човешки качества.

Предателството е извършено преди всичко от висшите ръководители на страната, работниците от партийния апарат, идейни водачи и представители на интелектуалния елит. Рибата, както се казва, започва да гние от главата. Тези хора, които се изкачиха до върховете на властта, направиха кариера в партийния и държавен апарат, по неговите закони. Техен очевиден дълг беше да запазят съществуващия обществен строй на страната, системата на държавност и идеология.

Това беше тяхната система, тяхната власт, тяхната идеология на първо място. Населението на страната е свикнало да живее с естествената увереност, че техните лидери по един или друг начин ще изпълнят своя дълг в интерес на самосъхранението и запазването на страната.

Но се случи нещо невероятно: досега, брутално разбивайки всички, които посегнаха на социалната система, държавността и идеологията на страната, самата власт започна да атакува тези основи на обществото с такава ярост, за която заклетите й врагове дори не можеха да мечтаят. Какво е това? Богоявление?!

Реформаторите са нещо обичайно в човешката история. Реформатори имаше всякакви. Но все още не е имало случай, когато самата върховна власт съзнателно е разбила основите на своето подчинено общество. Това са правили само предатели. Нормалният исторически процес изглежда така: в обществото постепенно настъпват промени, реформаторите привеждат някои елементи от неговата организация в съответствие с тези промени.

В случая нямаше нищо подобно. Съветските реформатори започнаха насилствено да насаждат в страната напълно чужди форми на живот, заимствани дори не от западната реалност, за която имаха много бегла представа, а от западната идеология и пропаганда, предназначени за незападни глупаци. И те направиха това по поръчка на враговете на страната, пред които капитулираха, на които предадоха страна, способна да се самозащити без бой.”

Ето това в световен мащаб се случи и със съветското висше ръководство с идването на върховната власт на „реформаторите” на Горбачов. Те не само предадоха страната си, те започнаха да изпълняват функциите на окупационно правителство.

Нека цитираме още веднъж Александър Зиновиев:

„Представете си сега такава картина. Папата влиза на площад Свети Петър в Рим и казва на публиката следното: Скъпи католици, трябва да ви кажа, че Бог няма, че Католическата църква е престъпна организация и аз я разпускам. Как бихте оценили поведението на такъв баща?

Но именно в този дух започват да се изказват съветските идеолози. Главният идеолог на страната Александър Яковлев, дясната ръка на Горбачов, който се кълнеше във вярност на марксизма-ленинизма и изобличаваше американския империализъм и западната идеология, внезапно се отказа от марксизма и комунизма и поведе антикомунистическа кампания. Какво е? Изведнъж, без видима причина, стар закален партиен кариерист видя светлината? О, не! Той беше двуличник, винаги готов да те предаде. Сега беше дошъл моментът, когато той счете за изгодно за себе си да премине на страната на враговете на страната си.”

И Яковлев потегли по столици и университети да огласява новата си вяра. С ревността на новопокръстен той громеше довчерашните си идеи и другари. Западни и източни политици не можеха да повярват на очите и ушите си при първа среща с него.

В онези години беше немислимо човек от най-високия етаж на апарата да е толкова либерален и открит и така решително да се противопоставя на защитниците на твърдата съветска линия в политиката. В последна сметка именно той, Александър Яковлев, окончателно ликвидира комунистическата идеология в СССР.

Както е добре известно, предателството никога не е безкористно. За предателството си предателите получиха възможност да станат известни, да направят кариера, да получат подаяния под формата на страхотни такси.

Разбира се, предателите не разчитат само на пенсия, за да преживяват. Да разгледаме отново ситуацията с Горбачов. Още през 1990 г. Нобеловата награда за мир му донесе 1 милион долара, които той, по негово твърдение, е дал за строителство на болници в Съветския съюз.

Само по негово твърдение, непотвърдено от никого. Горбачов изнася много платени лекции на Запад, от които е вземал до 100 хил. долара еднократно в началото на 21 век (според данни на “Лос Анджелис таймс”).

Той се е срещал срещу заплащане със знаменитости и едри предприемачи. Само обядът с участието на актьора Хю Грант, за който бившият съветски лидер разказа в телевизионно интервю през 2008 г., му е донесъл четвърт милион британски лири.

Източник на приходи за съветския президент са неговите биографични книги и снимките му в реклами, като тази на Австрийските железопътни линии през 2000 г. и на Louis Vuitton през 2007 г. Хонорарите не са оповестени, но като имаме предвид положението и известността на Горбачов, можем да предположим, че става дума за сериозни суми.

Най-мощният инструмент на Запада в дейността му по разлагането на съветското общество беше въздействието върху суетата на неговите ръководители, а и на гражданите на СССР.

Западът се възползва от тази слабост на съветските политически, обществени и културни дейци по същия начин, по който западните колонизатори и завоеватели използваха слабостта на индианците към алкохолните напитки. Така Горбачов продаваше родината си, несметните й богатства и богатирска й сила буквално за бутилка „огнена течност”.

Първи бяха съветските дисиденти, следвани от дейци на културата и спортисти. Партийни и държавни служители им завидяха за „световната слава”. Те се втурнаха към „огнената течност” на славата, разблъсквайки грубо дисиденти, критици на режима, писатели, музиканти и всички останали, чиито имена преди това блестяха в западните медии.

Горбачов, ръководителят на съветската държава и ръководителят на КПСС, стана шампион в тази борба за „огнената напитка” на славата, удостоен за безпрецедентното си предателство със званията човек на годината и десетилетието и много почетни звания.

Заради славата, която придоби на Запад, той можеше да предаде не само страната си, но и цялото човечество. И го направи - предаде и своите съюзници в Европа и други части на света. По стъпките му се юрнаха мнозина Юди: Яковлев, Шеварднадзе, Елцин и много други.

Да цитираме за последен път Александър Зиновиев:

„Цената на предателството беше, че безброй хора, които преди това нямаха шанс да направят кариера и да натрупат състояние, получиха възможност да заемат позиции в новосформираната система на власт с всичките си привилегии и източници на доходи.

Накратко, епидемията от предателство, завладяла светкавично обществото, имаше напълно земни основи, които нямаха нищо общо с никакви идеологически мотиви или някакво интелектуално прозрение. Управляващите елити на нашия народ и техните идеологически лакеи предадоха страната и народа си.

Но това предателство стана пред очите на народа, с неговото съгласие и дори с неговото одобрение. Народът като цяло стана съучастник в това историческо престъпление.

Народът ни се превърна в народ предател. Той предаде миналото си, предаде онези, които направиха нечувани жертви за него, предаде своите потомци, предаде стотици милиони хора на планетата, които гледаха на него като на модел, опора и защита.

Ще минат години, може би векове, и нашите потомци ще ни осъдят като предатели, негодници, глупаци, користолюбци, лакеи, страхливци, капитуланти. Ще ни прокълнат. И ще бъде справедливо, защото заслужаваме такава присъда.”

Страшни думи. Няма какво да се добави.

Помните ли 1990 г. в България? До тази година имаше 1 милион партийни членове и един файтон „дисиденти”, избрани и одобрени от ръководството на БКП. След нея имаше 1 милион дисиденти и един файтон оцелели и изтръпнали от страх „социалисти”, защото БКП като хамелеон моментално смени цвета и идеологията си.

Нея вече я водеха към днешните й 8% подкрепа младите вълци начело с Андрей Луканов. Но сега думата е за друго. Да се върнем към Горбачов.

Предателството за Перестройчика беше неговата норма за поведение. Той доведе СССР до „светлото бъдеще” - разруха, разпад, мизерия. Дори думата „перестройка” покойният вече Михаил Горбачов беше заимствал от Ленин. За разлика от Ленин, който беше обявил идеологическата основа и целите на действията си, Горбачов мами и шикалкави до последно.

„Излъгаха ме!”, проплака той в началото на новия век. Горкият, жив да го оплачеш. Каквото и да хленчи, в историята той ще остане гнусен предател, белязан от знака на Каин.

За предател отдавна го считат огромен процент от руснаците, много от страните от бившия СССР и соцлагера, навсякъде по света. Дори в САЩ и колективния Запад.

Отдавна навсякъде е прозряно, че Горбачов най-грижливо криеше, че докато оглавява СССР, главната му цел е да го ликвидира. За това му е платено и той трябва да заработи сребърниците си. В резултат хаос, разруха, деморализация, нищета, глад, огромна престъпност.

Горбачов доведе СССР до „светлото бъдеще”. Наследи военна, индустриална, космическа и политическа свръхсила, макар и със сравнително бедно население.

Остави я териториално разкъсана, икономически деградираща, с вътрешни граждански и въоръжени конфликти, в напредваща мизерия и социално-психологическо отчаяние.

Не успя само да разпадне страната на 17, 15 или поне на 5 части, та плановете му да се изпълнят на 100 процента.

Ето и оценката на презокеанските господари на Горбачов: „Похарчихме трилиони през студената война срещу СССР, добре че накрая намерихме предатели”, каза след краха на СССР бившият Държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър.

Бившият дъpжaвeн ceкpeтap Koндoлизa Paйc казва днес : „Haтъжeнa cъм дa чyя зa кoнчинaтa нa Гopбaчoв… бeз нeгo нe би билo възмoжнo дa ce cлoжи миpeн кpaй нa Cтyдeнaтa вoйнa.” През 1992 г. Буш Първи нарече „мирния край” иначе: „Победа на САЩ в студената война”.

През 1992 г. Александър Кротов в „Молодая гвардия” пише, че Горбачов е работил доста време в КГБ на шефска длъжност в отдел по дезинформация. Явно всичко му се удавало още от млади години. Служители от съветските тайни служби яко се стараеха срещу ръководствата на социалистическите страни с оглед тяхното дискредитиране и сваляне от власт.

В Румъния те стояха зад преврата срещу Чаушеску, в ГДР копаеха под Хонекер. У нас ровеха трап под Живков, осигурявайки сила на родения в Москва съветски гражданин, Андрей Луканов.

Горбачов така и никога не си призна публично, но закриването на СССР като държава неизбежно е станало с негово знание и съгласие. А нали като президент е положил клетва да брани суверенитета и териториалната цялост на държавата! Какво значи някаква си клетва, нима за предателя има нещо свято?

Керъл Богарт от „Нюзуик” го характеризира така: „Той не си даваше сметка накъде върви, беше много слаб политик, високомерен, недоверчив, твърде словоохотлив, нерешителен. Никога не е имал и зародиш на някакъв икономически план. Беше верен на идеята за свободата на словото и не желаеше да действа с насилие. Двете бяха достатъчни, за да променят хода на историята.” От което с пълни шепи се възползваха враговете на Русия и руснаците.

Войните - горещи и студени, се водеха срещу СССР от няколко десетилетия. Безуспешно. Тогава противниците му се опитаха направо да го обезглавят. И този път успяха. СССР беше обречен. Огромната страна се управляваше от авантюрист и невежа (такъв беше и Елцин), който нищо не разбираше от икономика, промишленост, армия, служби и т.н.

Кариеристът от Ставропол, протеже на Юрий Андропов, се оказа на най-неподходящото място в най-неподходящото време. Тайфунът, за наша зла участ, не подмина и България. И в нея петата колона под формата на реформатори, тайно и активно подпомагани, си свърши работата.

В една своя статия журналистът Красимир Иванджийски споменава доста известния вече цитат на Михаил Горбачов от 1992 г.. Да го цитираме: „Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма… Когато лично се запознах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни.”

Но има един друг цитат, който е неизвестен, и който обяснява още повече, включително онова, което и аз се опитвам да обясня вече 30 години. Става дума за едно изказване на Горбачов на 15 юни 1992 г., отразено и в стенограмата на неговата среща с тогавашния премиер на Израел - Ицхак Шамир в Ерусалим. Какво е казал Горбачов: „Всичко, което направих със Съветския съюз, направих в името на Мойсей. В борбата между ционизма и комунизма победи ционизмът, а комунизмът умря”. Този цитат обяснява всичко. Абсолютно всичко…”

Когато СССР изравни ракетно-ядрения си потенциал със САЩ, западния политически елит разбра, че военното противостоене не може да доведе до победа в Студената война.

Необходима беше нещо друго, нещо, което да отвори вратите на СССР, за да започне разложението отвътре. Необходима беше нова постановка на приказката за вълка и седемте козлета. Вълкът беше налице. И козлета имаше - цял социалистически лагер.

За да започне последната атака срещу СССР трябваше да бъде погребано разведряването, т.е. да бъдат изплашени американците. Сводките на ЦРУ обаче сочеха, че СССР се стреми само към паритет, а не към надпревара.

И американските политически кръгове трябваше да намерят плашилото. Военнопромишленият комплекс имаше нужда от стимул. И САЩ поеха нов курс - призоваха към мобилизиране на ресурсите за постигане на военно превъзходство над СССР и унищожение на неговия военен потенциал и промишлена база.

В основата му беше твърдението на ЦРУ и военното разузнаване, че СССР е постигнал военно превъзходство над САЩ, че се готви за термоядрена война. Всичко това залегна в официалната политика на Вашингтон.

Америка не можеше да се примири с идеята за мирното съвместно съществуване със СССР и с разведряването. Не може и сега, след близо 50 години. Задаваше се Нов световен ред. И всичко това постепенно започна да се насочва от началото на 80-те години срещу СССР и социалистическите страни.

Задачата беше унищожението на СССР и неговото разпадане като геополитическа формация, не на идеологията, а на източното православие и славянщината. Тук е заровено кучето - няма идеологии, а геополитическа битка. След като бяха ликвидирани националните държави в Източна Европа, на дневен ред продължава да е Русия.

Англосаксонският ционизъм безпрепятствено се вихреше срещу СССР и Русия. Горбачов беше отворил широко портите и спуснал мостовете над крепостния ров. Нямаше противодействие, имаше сътрудничество на предателите. Това продължава и сега, срещу Русия.

Ако човек се вгледа по внимателно, не може да не му направи впечатление, че Западът, начело със САЩ, води война срещу човешката цивилизация. Всички мракобеснически теории и практики тръгват оттам - глобализацията, неоконсерватизма, войната срещу православието и славянството.

Там е родината и на най-новите „достижения” на американската демокрация - джендър-движенията, Истанбулската конвенция, доктрината „Три морета”, Б9. Особено показателен е проектът „Три морета”. Да го разгледаме малко по-подробно.

Това е политически проект на 12 европейски държави-членки на ЕС, на ниво държавни глави, лансиран през 2016 г. В него участват България, Австрия, Хърватска, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Впечатляващо е, че четири от държавите нямат море, но пък се намират по оста север-юг, оста, която загражда Русия на запад и която по същество представлява първата огнева линия при бъдещ конфликт. А той вече е започнал и скоро окопът ще потрябва.

И се питаш - защо две морски държави - Гърция и Турция, членки на НАТО, а едната и на ЕС, не са в този проект? Може би са по-умни от другите? Или имат по-специална мисия? Знае ли човек.

Инициативата била платформа за сътрудничество с основен фокус задълбочаване на интеграцията на страните от региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море и създаване на по-голяма свързаност между тях по линията Север-Юг в областта на енергетиката, транспорта, комуникациите, информационните технологии, бизнеса.

Целите на инициативата са: икономически растеж, получаване на инвестиции, енергийна сигурност, геополитическа сигурност, дигитална свързаност, борба с климатичните промени.

Я стига! Глупости на големи търкалета! Това си е чиста проба фронтова линия. Нямаше да я има, ако не беше предателството на Горбачов. Той спокойно може да бъде обвиняван, че е гробокопач на световния мир.

Да не забравяме, че 10 години след него целият Балкански полуостров воюваше, американците бомбардираха Белград и търсеха повод да започнат военни действия срещу Русия. И да воюват с нея до последния европеец.

Явно това се видя недостатъчно на кукловодите, та беше спретната и нова инициатива - Б9. Това пък какво е? „Букурещка деветка” или Б9 е многостранен формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността, в който участват 9 страни-членки на НАТО - България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.

Трябва да имаш страхотен усет към думата, за да схванеш каква е разликата между Б9 и трите морета. Както казваше старшината ми в казармата: „Целта е ясна - да се такова майката на войника”. В случая - на Русия.

Гледаш снимката от срещата на Б9 в Талин, виждаш какви лъчезарни физиономии са насреща ти и се питаш: - Боже, откъде се пръкнаха толкова много послушковци, толкова много предатели на род и родина, на вяра и морал.

Откъде се появи мрачната фигура на Михаил Горбачов, чиято дейност премина не само в разгром на СССР и другите социалистически страни, но и в контрареволюция, която още не е спряла.

Това беше съзнателно унищожение не толкова на комунизма, колкото на геополитическата формация СССР и Източна Европа. В Източна Европа унищожението на социализма можеше да стане само с организираните от Горбачов и Яковлев държавни преврати в съюзническите страни от Варшавския договор и СИВ. Това е безпрецедентно престъпление, за което едва ли ще има давност.

След като СССР и соцлагера бяха разгромени, кукловодите изведнъж схванаха, че Горбачов и СССР вече са в миналото. Предателството беше толкова огромно, че помете и самия него. Вече не беше нужен. На хоризонта изгря гротескната и комична фигура на Елцин.

Още в началото на негово царуване в САЩ се постави въпросът за окончателното решение не на съветския, а на „руския въпрос”. Независимо от факта, че СССР още съществуваше.

В Белия дом вече нямаше разногласия. От Горбачов беше изсмукано всичко в интерес на САЩ - членството на обединена Германия в НАТО, договорите СТАРТ, съгласието за първата война срещу Ирак.

И американците решиха, че за унищожението на СССР вече не им трябва Горбачов. Дойде времето на Елцин. Дойде времето на идеологията на глобализирането. Това трябваше да стане новият световен ред, обявен от Буш-старши през 1990 г. и потвърден от Горбачов с неговото „ново мислене”, „общочовешки ценности” и дрън-дрън, дрън-дрън… Дойде времето да се осребрят предателствата и да се пристъпи към пълното разрушаване на Русия и Евразия.

Русия беше опасната, тя беше страшната. Не само заради огромния и ядрен потенциал, а и заради факта, че не знаеш на колко водки и с какъв акъл ще улучиш Елцин. И току виж натиснал неправилното копче.

Започна се по-отдалече - установяване на пряк контрол над енергията на света чрез частните нефтени гиганти Chevron, Texaco, Exxon Mobil, Royal Dutch Shell. Това означава контрол над основните нефтени райони на света заедно с основните залежи от природен газ. Това означава преди всичко абсолютно военно превъзходство на САЩ, преди всичко над Русия.

Мястото на Елцин трябваше да бъде заето от проамерикански силови групировки, формирани още след оттеглянето на Горбачов от власт. Те щяха да поддържат реда вътре в Русия, но в голямата политика и икономика щяха да се подчиняват на САЩ.

Русия трябваше да стане суровинен придатък на задокеанската империя, а марионетката на Ротшилд - Ходорковски, се очертаваше като бъдещ президент след Елцин. Едновременно с получаването на сибирския нефт американците трябваше да установят контрол над Ирак и Иран.

Световните господари вече потриваха ръце, когато хлъцнаха от изненада. Избраният от Елцин за негов наследник Владимир Путин им показа среден пръст. Изненадата беше много неприятна, тъй като неоконсерваторите на Буш планираха като фундаментална цел именно разчленяването на Русия и заграбването на нейните природни богатства.

Само че Путин и хората около него не бяха съгласни.

Путин не позволи да стане заложник като Горбачов. Осъзна своята историческа отговорност. Прозападното лоби в Русия влезе в схватка с Путин и групировките около него.

Започна финалният мач между смъртни противници. След него или ще има Русия, или мъртви сибирски полета. Натискът върху Путин е безпрецедентен и отвсякъде - Белия дом, Държавния департамент, ЦРУ, Пентагона, ЕС, дори и от васалните правителства като българското.

Всички се надяват на парче от баницата след „окончателното решение на руския въпрос”. Е, за дребните предатели като нашите вероятно ще са само трохите, но и то си е нещо.

Предателството на Горбачов има и ще има още дълги години дълбоки и трайни последствия за Русия и за още ред държави. Хората по света все повече осъзнават, че планетата щеше да е по-добро място за живеене без Горбачов.

Да завършим с цитат от дискусия в интернет форум, разпалила се по повод смъртта на Горбачов: „Твърдя, че Горбачов е безсмъртен, тъй като дори дяволите не го искали, защото щял да продаде и ада.”