Любомир Духлински

Ние сме държава от освободители. Може някои да не искат да ги освобождаваме, но ние ги освобождаваме.Уилям Шатнър, американски актьор

Преди 40 години, на 8 март 1983 г. тогавашният президент на САЩ, треторезредният каубойски актьор Роналд Рейгън, прочита в Орландо, Флорида пред Националната асоциация на евангелистите в САЩ, написаната от неговите сътрудници реч. В нея той за пръв път оповестява новата доктрина на „господарите на света”, според която от днес и до нине Съветският съюз, а днес Русия, са „империя на злото”. С патетичен тон той обявява борбата си срещу нея за своя главна задача. Разбира се, това не е само негова задача, а неофициалната политика на братската днес държава. Днес вече тази политика не е неофициална, а широко прокламирана. Изразът не е използван дълго в първоначалния си вариант. След първата си среща с Михаил Горбачов през 1986 г. Рейгън публично заявява, че повече не смята СССР за Империя на злото. Защо? Много просто - защото Горбачов вече е спазарил СССР и социалистическия лагер. За това ще стане дума друг път.

През февруари 2002 г. ръководството на КНДР, в отговор на причисляването на страната им към „оста на злото” - термин, въведен в обръщение от Джордж Буш, за да замени „империята на злото”, наричат самите Съединени щати Империя на злото като държавата с най-големия запас от оръжия за масово поразяване и с най-големия военен бюджет в света и които застрашават мира и стабилността на цялата планета.

Коя всъщност е империята на злото? Както и да го въртим и сучем, това са Съединените щати и техните европейски мекерета.

Нищо ново под слънцето. Още от 1917 г. основната цел на Запада и най-вече на САЩ е унищожаването на държавата, която е дръзнала да се изплъзне от мъртвата им хватка. Която е решила да ползва неизчерпаемите си суровинни източници, безкрайна земя и огромен пазар за себе си, а не да хрантути другиго. Та оттогава до днес тази политика не се е променила нито на йота - само е станала по-агресивна и безочлива. В тон с нея европейските послушковци вече джафкат много по-ожесточено. Нещо повече, някои от тях, сред които и България, дори се опитват да хапят. Така де, нали трябва да си заслужат коматчето.

Малко предистория. „Нашата ескадра бе приета тук дружелюбно. На брега не можеше да слезеш във военна униформа: не ти гледаш, а теб те гледат. Обръщат се дори дамите, с израз на своето уважение към руснаците и удоволствие, че са в Ню  Йорк”. Не, това не е цитат от политически трилър, а редове от писмо от 1863 г. на руския моряк Николай Римски-Корсаков, бъдещият голям композитор, тогава член на екипажа на руския клипер „Алмаз”, който е на рейда в Ню Йорк.

Какво правят там руснаците? Какво са замислили?

Руската империя е поддръжник на независимостта на САЩ от Британия и действа против интересите на Британия. И добрата стара Англия никога няма да забрави това.

Лондон и Париж едновременно се опитват да се намесят във войната на Северноамериканските съединени щати срещу Конфедерацията в южните щати. След като признава робовладелческите южни щати за воюваща страна, Великобритания е готова да я подкрепи в делата й - контролът над Юга, където се произвежда памук, е необходим за британската текстилна промишленост. През юни 1863 г. става ясно, че Англия е изпратила към бреговете на Северна Америка 5 военни кораба, които са базирани в пристанище Ескуаймолт в Британска Колумбия, Канада. Северноамериканските щати изобщо нямат свой собствен флот.

Докато руската ескадра е край американските брегове, нито Франция, нито Англия посмяват да започнат бойни действия срещу Северноамериканските щати. И всъщност Русия спасява САЩ от разгром в битката с британците. Това е.

По-късно, на прием в Санкт Петербург, секретарят на посолството на САЩ в Русия Хенри Бърг казва: „Между нас съществува приятелство, което не е помрачено от никакви лоши спомени. То ще продължи при спазване на твърдото правило за ненамеса във вътрешните ни работи. Не е трудно да си представим огромните преимущества, които може да осигури подобна политика на всички правителства на земното кълбо, ако те се придържат към нея в международните си отношения”. Де да го бяха спазвали… Но не би - американците ще нарушат декларираните от тях намерения след по-малко от 40 години - още по време на Декемврийската революция в Русия от 1905 г. и най-вече по време на Руско-японската война. Ще прескочим последвалите интервенции на САЩ към Русия през 1918-1922 г. Въпреки тяхната подкрепа с оръжие, боеприпаси, материали и храни, белите армии на Колчак, Юденич, Деникин и сие на изток са разгромени, в Украйна техните хрътки Петлюра, Григориев и „батька” Махно получават същия юмрук в мутрата. Обединените сили на интервентите от Англия, Франция и САЩ така и не се добират до огромната база полезни изкопаеми на далечния изток или пък до петролните залежи около Каспийско море. Нека сме наясно - няма политика, няма идеология. Има петрол, руди, дървен материал. Всичко това да ви напомня на нещо, случващо се в наши дни? Отново доставка на оръжия, боеприпаси, материали, пари. Отново фалшификации на историята. Отново срещу непокорната Русия. Наистина - нищо ново под слънцето. И отново по системата „заем-наем” - не ти давам от добро сърце, а за да спечеля. Днес ти помагам, но утре ще си платиш. С лихвите. Система, прилагана срещу СССР по време на Втората световна война.

Подготовката за днешните събития, флагман на които са отново САЩ, започва още в навечерието на Втората световна война. Същите тези страни - бившата Антанта, член на която е и Русия, само след 17 години (30 септември 1938 г.) с тайната подкрепа на САЩ ще подпишат с Хитлер позорното Мюнхенско споразумение, с което ще се отметнат от съюзническите си договори с Чехословакия и Полша, след което Европа стремително се понася към Втората световна война. Договорът е подписан от Адолф Хитлер за Германия, Бенито Мусолини за Италия, Невил Чембърлейн за Англия и Едуар Деладие за Франция. На другия ден Уинстън Чърчил, водач на консервативната опозиция, се обръща към министрите в парламента  с думите: „Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но ще получите и войната!” Пророчески думи. До Втората световна касапница остава по-малко от година.

Всички знаят какво следва. Започва се със Странната война. Това е периодът между обявяването на война от Франция и Великобритания на нацистка Германия (3 септември 1939) и нашествието на Германия в Белгия, Нидерландия и Люксембург (10 май 1940). Понятието е измислено от тогавашния министър-председател на Великобритания Невил Чембърлейн, но то влиза в употреба благодарение на пресата в САЩ.

Франция и Германия заемат позиции на границата между двете държави. На практика военни действия не се извършват. Френските вестници приемат войната като комедия, откъдето произлиза и името й, а германците смятат, че тя няма да предизвика опасност за тях.

По време на Нюрнбергския процес германският военен командир генерал-полковник Алфред Йодъл заявява, че „ако не сме се сринали още през 1939, то това се дължи единствено на факта, че по време на Полската кампания, приблизително 110 френски и британски дивизии на Запада са напълно неактивни срещу 23-те германски дивизии.”

Следва скоростната капитулация на Франция, Англия си кротува на острова си, САЩ гледат сеир отвъд голямата вода. Съветският съюз е оставен сам срещу фашистка Германия. Водят се титаничните битки на близо 3000-километров фронт, страната дава близо 24 милиона жертви, 90% от тях цивилно население. За да се стигне до мощната контраофанзива на Източния фронт, решила изхода от войната. Третата и финална фаза на войната започва на 6 юни 1944 г. Американците, които до този момент воюват главно по островите в Тихия океан, които завладяват един по един, за да ги превърнат във военни бази, надушват, че скоро ще се дели баницата и трябва да отхапят най-голямото парче. И стоварват десанта си в Нормандия, за да воюват с вече обезкръвената Германия.

И тук започва голямото фалшифициране на историята. Ако човек гледа американските пропагандни сериали по уж образователните програми, ще остане с убеждението, че руснаците са се занимавали най-вече с лов на мечки в Сибир, докато героичните янки са воювали с фашистката напаст, спасили са Европа и света от нея. Непрекъснато се излъчват филмчета, от които човек разбира, че единствено американците са воювали с Германия. Помните ли 6 серийния филм „Апокалипсис: Втората световна война” с водещ Доналд Съдърланд? Ето в този мини сериал беше направен опит да се покаже истината за войната. Само че чевръсто беше свален от екран и никога повече не се появи. Вместо него започнаха епосите за нечувания героизъм на САЩ и западните му съюзници. Започна натрапчивото тиражиране на Холокоста. Нека бъдем разбрани правилно - поклон пред жертвите на фашизма, от каквато и националност да са. Но бихме запитали - кръвта на 30 милиона славяни по-малко ценна ли е от кръвта на евреите? И нека сме наясно - германският историк Гюнтер Щефенхаус доказа, че през периода на ВСВ в целия свят не е имало толкова евреи, колкото се твърди, че са загинали по време на войната.

През 1946 г. Обединените народи от периода 1939-1945 вече са в миналото, във Фултън на 5 март 1946 г. след речта на Уинстън Чърчил съюзниците вече дори и формално престават да са такива. Търкания между ръководства на СССР, САЩ и Великобритания са налице далеч преди края на войната. Напрежението вледенява отношенията между съюзниците на конференцията в Сан Франциско (25 април-26 юни 1945 г.), която трябва да изгради важна част от следвоенния свят - бъдещата Организация на обединените нации.

Във Фултън е сложен край дори на привидното съюзничество - започва Първата студена война (1946-2014) и всякакви спомени за съюзничество се изпаряват. Сред най-първите пропагандни атаки на Запада е издаването на сборник с документи от оцелялото в германските архиви - казват, че който владее миналото, то той ще властва и над бъдещето.

Западът тръгва по трънливия път да доказва всячески, от учебниците и вестникарските статии до тежките академични томове, че бившият им съюзник СССР е виновен наравно с Германия за разпалването на Втората световна война, основавайки се на два кадъра от микрофилм, в които се твърди, че е заснето допълнителното споразумение на договора Молотов - Рибентроп. Колосалната пропагандна кампания, в чиято основа лежи именно тайният протокол към Договора за ненападение между СССР и Германия, подписан на 23 август 1939 г. в Москва, нека го кажем направо, има три главни цели - да оневини участниците в Мюнхенския сговор, който развърза ръцете на Германия за повсеместна агресия в Европа и в Северна Африка, да прикрие усилията на Великобритания, най-вече, за сключване на споразумение с Германия през 1939 г. и, разбира се, да уязви Съветския съюз. Пропагандна кампания, която навярно е сред най-всеобхватните в човешката история. Тя продължава с все по-ожесточаващо се старание 70 години и не изглежда никак близко нейното затихване. Напротив - тя все повече се разгръща.

Потресаващо е днешното премълчаване на факти и преиначаването на основни моменти от навечерието и хода на войната. Колцина са тези, които знаят, че Англия и Франция, вместо да воюват с фашистка Германия, на която през 1939 г. са обявили т.нар. странна война, през пролетта на 1940 г. се готвят най-усърдно за война срещу… Съветския съюз? И бленуват да завладеят не само Ленинград, но и Баку.

Нищо ново, нали! Виждаме го всеки ден. Пласт фалшификация, пласт мълчание - така се гради и днес на запад от нас политическата и военната история. Още през лятото на 1946 г. правителствата на САЩ, Великобритания и Франция са се споразумели да обнародват заловените в Германия от американските и английските военни власти архивни материали на германското министерство на външните работи от 1918-1945 г. Само че забележете - в сборника са включени само материали, отнасящи се до периода 1939-1941 г., а годините до Мюнхенския период, не са включени и по такъв начин са били скрити от световното обществено мнение. Така американското, английското и френското правителства се решиха едностранчиво да обнародват германските документи, без да се спират пред фалшифицирането на историята, като се опитваха да оклеветят Съветския съюз, който изнесе на плещите си основната тежест на борбата срещу хитлеристката агресия.

Безброй са премълчаните и преиначени факти от историята на войната. Нека ги оставим да почиват в мир и да преминем към наше време.

Когато се говори за агресор в най-пълния смисъл на тази дума, първото, което идва в ума на човек е САЩ. Мнозина са се опитвали да съберат точни данни за всички войни и злодейства, причинени от „най-демократичната” държава. Един от тези учени е д-р Золтан Гросман, професор по география в държавния колеж Evergreen State College в Олимпия, щата Вашингтон. Той е работил в началото на своята кариера като главен редактор на енциклопедията „Британика”. В резултат на дългогодишни изследвания на архивите този историк е съставил най-пълния списък на американските военни операции и интервенции за периода 1890-2014 г. Резултатите от тази работа позволяват на Съединените щати да бъдат вписани в книгата за рекордите на Гинес като най-агресивната страна, която е извършила най-голям брой чуждестранни интервенции.

В световните медии и социалните мрежи практически няма научни изследвания по темата. Подобни изследвания са антипропагандни за САЩ и съюзниците му и затова не получават финансиране нито от държавните, нито от частните спонсори. Те се правят от ентусиазирани учени, които за своя сметка работят в различни архиви в свободното си време и събират необходимата информация зрънце по зрънце. Един от тези ентусиасти е д-р Золтан Гросман.

Д-р Гросман описва 150 военни операции, извършени от армията на САЩ, както срещу чужди държави, така и вътре в самата страна, дори и във Вашингтон. Подробно за всяка операция д-р Гросман разказва на брифинг, представен под формата на презентация. В края на доклада си Гросман пише:

„Една от най-опасните идеи на XX век, е че „хора, подобни на нас”, не могат да извършват зверства срещу цивилни граждански лица.

Гражданите на Германия и Япония вярваха в това, но техните въоръжени сили убиха милиони хора. Британците и французите вярваха в това, но техните въоръжени сили водиха брутални колониални войни в Африка и Азия. Гражданите на Израел вярваха в това, но тяхната армия масово изби и избива палестинци и ливанци. Арабите вярваха в това, но терористите самоубийци и похитителите атакуват американските и израелските цивилни лица. Американските граждани вярваха в това, но техните войски убиха стотици хиляди души във Виетнам, Ирак и другаде”.

В голяма степен гореизложеното засяга и Обединеното кралство. Ако в общия брой на военните намеси, окупации и интервенции първенството безусловно се държи от Съединените щати, то Обединеното кралство е на първо място по отношение на броя на страните, подложени от него на военни атаки. Проучването на английския историк Стюърт Лейкок, потвърждава този факт и резултатите от неговото проучване бяха публикувани в британския „Телеграф” под заглавието „Британците нахлуха в девет от десетте държави и само Люксембург пропуснаха”.

Според Лейкок, по различно време британците нахлуват в почти 90% от страните по света. Анализът на историята на почти 200 страни показва, че само 22 държави, никога не са преживели инвазията на англичаните. Сред тази група държави са такива, които са далеч от Великобритания, като Гватемала, Таджикистан и Маршаловите острови, както и някои по-близки, като Люксембург.

Западната пропаганда вече няколко десетилетия ни уверява, че най-агресивната страна е Русия, макар фактите да говорят за точно обратното. Достатъчно е просто да се поровим в архивите, да възстановим хронологията на събитията и да анализираме данните. Анализът на всяка американска военна агресия ще даде на изследователя огромен брой интересни изводи. Малко вероятно е този анализ да достигне до широк кръг читатели, които са уверени в най-миролюбивия характер на така наречената „западна демокрация”. За по-любопитните списъкът на д-р Гросман е приложен в края на текста.

Иска ми се с по няколко думи да споменем най-бруталните и агресивни намеси на САЩ в делата на някои държави. При това държави, които с нищо не заплашват сигурността на Америка, не са супер сила, от която трябва да се страхуват, нямат отношение към националната й сигурност. В повечето случаи това са наказателни операции за сплашване, за назидание на непокорните - да видят какво ги чака, ако не слушкат. Или защото земята им е богата на полезни изкопаеми, най-вече петрол.

Чили

На 11 септември 1973 г. военните с помощта и поддръжката на САЩ завземат властта от законното правитетелство на Салвадор Алиенде с преврат. Президентската резиденция Паласио де Ла Монеда е бомбардирана от самолети и танкове, Алиенде се самоубива, а тялото му е изхвърлено на улицата през задния вход. На 12 септември хиляди други чилийци са арестувани и затворени на стадиона в Сантяго де Чиле. Следват побои и изтезания. Счупени са костите на ръцете и ребрата на прочутия бард - композитор и певец, поета Виктор Хара. Неговите похитители подигравателно му предлагат да свири на китарата си със счупени ръце. Той не свири, но пее. Разстрелян е на 15 септември. За кратко време на стадиона са убити повече от 3200 души.

В резултат на преврата са убити около 15 000 души, сред тях и президентът Алиенде, а около 10 процента от чилийците напускат страната по време на новата военна диктатура (1973-1990). Режимът на Пиночет заменя чилийската демокрация, избрана от народа, и брутално унищожава всички професионални съюзи и каквито и да било опозиционни организации и групи. Капитализмът е напълно възстановен, като икономиката и социалният ред са силно зависими от финансовата подкрепа на Съединените щати. Страната е трансформирана в класическа колония на САЩ. Превратът е недвусмислено послание към цяла Латинска Америка, че доктрината „Монро”, призоваваща към „Америка за американците” (което всъщност трябва да се чете като „Двете Америки за Съединените щати”), продължава да е водещата рамка на американската външна политика в тази част на земното кълбо.

Гренада

Подобно на случая с Алиенде в Чили Гренада под управлението на президента Морис Бишоп прави завой наляво както във вътрешната, така и във външната си държавна политика. В резултат на това на острова пристигат кубински военни, предимно инженери, които ремонтират и разширяват местното летище. Този факт става сериозна причина политическата ситуация в Гренада да привлече интереса на администрацията на Съединените щати. През 1983 г. Бишоп е свален от поста и убит. Превратът в Гренада е последван незабавно от директната военна интервенция на Съединените щати. На 23 октомври по заповед на американския президент Роналд Рейгън започва операция „Неотложна ярост”. Военните части на САЩ напускат Гренада през декември 1983 г., след като отново е възстановен „демократичният” режим, който, разбира се, е настроен проамерикански, трансформирайки Гренада в още една клиентелистка държава на Вашингтон.

Обяснението на президента на САЩ Роналд Рейгън за такава военна интервенция е направо смехотворно - според докладите на ЦРУ комунистическият режим представлява заплаха за гражданите на САЩ в Гренада. И издава заповед американските военноморски сили да нахлуят на острова с цел да запазят живота им.

За участие в операцията от Съединените американски щати са привлечени 5 десантни и танкови десантни кораба, 22-ри полк на морската пехота, две бригадни групи от въздушнодесантните войски, специални подразделения на ВМС и сухопътните войски, инженерни, тилови и радиотехнически подразделения, полк на армейската авиация и седем авиационни полка на ВВС.

Операцията започва на 25 октомври 1983 г. Гренада имат само 1000 войници в пехотен батальон с постоянна бойна готовност и пет кадрови пехотни батальона. Гренадската народна армия изобщо няма тежки оръжия, с изключение на десет съветски БТР-60 и два БРДМ-2. До 27 октомври 1983 г., два дни след началото, операцията „Неизбежна ярост” е завършена.

Подробности, публикувани по късно показват, че „световния жандарм” трудно се справя дори в сравнение с толкова малка държава като Гренада (348 кв.км. площ и население малко над 100 000 души!). По актуални данни по време на операцията войниците и офицерите от гренадската народна армия свалят около 100 американски транспортни хеликоптера. Съответно можем да говорим не за 19 загинали, а за поне две хиляди американски войници и офицери, които са били на свалените хеликоптери. Като се има предвид, че всички въоръжени сили на Гренада наброяват хиляда души и на острова няма противовъздушна отбрана (с изключение на няколко съветски зенитни оръдия 61-К от 1939 г.), такива цифри изглеждат много впечатляващи. Въпреки че, разбира се, по очевидни причини, гренадците не успяват, за съжаление, да защитят своя остров от атаката на американската армия.

Ако след срамното поражение в Индокитай, което завършва с появата на „червените” Виетнам, Лаос и Камбоджа, американците предпочитат да се въздържат от въоръжени авантюри извън тяхната територия, тогава „успехът” на „Неизбежна ярост” вдъхновява Съединените щати за нови зверства. Нещо повече, Щатите осъзнават, че грохналият Съветски съюз вече не е в състояние да устои напълно на нарастващата американска експанзия. След „Неизбежна ярост” последват въздушни удари срещу Либия, операции в Персийския залив, Сомалия и след разпадането на Съветския съюз Съединените щати най-накрая се разпасват, чувствайки се единствен господар на ситуацията в глобален мащаб и използвайки въоръжена сила по свое усмотрение срещу всички политически неугодни държави.

Казусът „Гренада” от 1983 г. със сигурност не е нито първото, нито последното изпълнено в „холивудски стил” от страна на американската администрация нарушаване на международното право и териториалния суверенитет на някоя независима държава. Но е сигурно също така, че тази инвазия е извършена по заповед на единствения до момента „холивудски” актьор - звезда, станал известен с ролите си на каубой, който е пребивавал в офиса на Белия дом във Вашингтон, тъй като съгласно Конституцията на САЩ Арнолд Шварценегер няма правото да се кандидатира за поста президент на САЩ, понеже не е роден на територията на САЩ.

Куба

Когато става ясно, че няма шансове да спечели президентските избори, Фулхенио Батиста организира военен преврат в Куба на 10 март 1952 година, опирайки се на армията и на подкрепата на САЩ. На 27 март 1952 г. президентът на САЩ Хари Труман признава правителството на Батиста със закон. Връщайки се на власт, новият президент разчиства пътя на крупния американски капитал. Хавана се превръща в „латиноамериканския Лас Вегас”. Целият туристически и развлекателен бизнес в страната се контролира от американската мафия. Нараства броя на публичните домове. Американците контролират 70% от икономиката на Куба. Безработицата нараства на 30%, а през 1958 година достига 40%.

Стига се до 1959 г. Революцията на народните маси, водени от Фидел Кастро побеждава. Лошо. Трябва да се вземат мерки. До 1960 година новото революционно правителство национализира частна собственост на обща стойност от 25 милиарда долара. Куба национализира и собствеността на чужди (предимно американски) компании.

Едно от първите места, които Кастро посещава след победата на революцията, е САЩ. Той иска да обясни какво означава революцията и че нейните лидери не са комунисти. Въпреки това САЩ предприемат много опити за сваляне на правителството на Кастро. Един от тези опити е Операцията в Залива на свинете през април 1961 година - въоръжена инвазия на кубински емигранти, подпомагани от ЦРУ, която завършва с пълен провал. Друг такъв е също много известната Карибска криза през 1962 г., след което САЩ обещават никога повече да не окупират острова на свободата. Неуспешни бунтове с наименованието „Война срещу бандитите” продължават до 1965 година без успех. Това е заради недвусмислената подкрепа на СССР и предупреждението към САЩ, че връщане назад няма - или мир, или ядрен апокалипсис. Слава Богу, надделява разумът. Или страхът.

Посочихме само тези три примера за начина, по който се осъществява агресията на САЩ във всички точки на планетата. А иначе случаите брой и чет нямат - така се стига до една от най-срамните страници на САЩ в тайните операции било за сваляне на правителства, било за заграбване на нещо, било в прикриване на наркотрафиканти - тайните оръжейни продажби на Иран, подкрепа за контрите в Никарагуа, скритите отношения с мафиотски лидери като Пабло Ескобар. И всичко това прикрито зад високопарни фрази като „борба срещу комунизма и мафията за налагане на демократичен ред в света”.

Така се стига до 1986 г., когато външната политика на Роналд Рейгън, борецът против империята на злото, претърпява крах и е разобличена пред очите на целия свят. Началният тласък на аферата, влязла в историята под името “Иран-контри”, идва от Ливан. На 25 ноември 1986 един бейрутски вестник изнесе информация за тайни оръжейни доставки за Иран - страна, срещу която САЩ бяха наложили всъщност ембарго. Оръжията били един вид откуп за освобождаването на американците, държани като заложници в Иран. Много скоро се разбра, че цялата операция е била организирана от генерал Оливър Норт и Джон Пойнтдекстър, висши военни и членове на Съвета за национална сигурност на Белия дом. Те незабавно подават оставки. Рейгън, в стил каубой от Холивуд, драматично се кълне пред екраните на телевизорите: „Не знаем нищо. Не сме въртели никаква, повтарям никаква оръжейна търговия с Иран, нито пък ще го сторим в бъдеще”. Само че истината е друга - операцията е била одобрена лично от Рейгън, както доказа подписът му под едно писмо. На Иран са били продадени над 1500 танка и зенитни ракети. Любопитно е, че Иран не само освобождава заложниците, но и плаща милиони за оръжията; пари, които Норт и Пойнтдекстър по тъмни канали насочват към никарагуанските контри. И аферата придобива още едно название - „Оръжия, пари, контри”. Оръжия, които не след дълго ще стрелят по собствените им войници.

През 1979 сандинистите свалиха диктатора Сомоса в Никарагуа. САЩ решиха, че стратегическите им интереси в региона са застрашени и започнаха да финансират частите от националната гвардия на Сомоса, така наречените контри, които се формираха в съседен Хондурас. Контрите се финансираха с трафик на наркотици. Обучението им бе поверено на американското ЦРУ, което толерираше наркобизнеса им. ЦРУ измисли една коварна стратегия: контрите трябваше да дестабилизират Никарагуа, като тероризират местното население, включително с избиването на беззащитни мъже, жени и деца.

Ако бъдещият автор реши подробно да осветли всички подобни операции на „най-демократичната държава”, ще му трябват доста томове. Както и да е, да преминем в по-нови времена.

Крим

На 18 март 2014 г. след проведения всеобщ референдум за самоопределение на народа на Крим Руската федерация обявява повторното присъединяване на Кримския полуостров. През 1954 г. Крим е предаден от юрисдикцията на РСФСР в състава на съветска Украйна. Въпреки че Крим винаги е бил руски, западните глобални корпоративни медии, политици и държавници определят този акт на присъединяване като „агресия, нарушаване на международното право и незаконна окупация на част от територията на международно призната независима държава и членка на ООН”. По този повод руските власти излизат с официално изявление, че повторното присъединяване на Крим от страна на Русия се основава на същото право на самоопределение на народа, както това стана в Косово през 2008 г. Косово обяви независимост от Сърбия чрез приета декларация за независимост от косовския парламент и то без провеждането на всеобщ референдум. Днес казусът „Косово” вече е признат за легитимен от почти всички западни либерални правителства. Докато в случая Крим действат други правила на международното право - измислени и в угода на САЩ и НАТО.

Нека припомним само с два пресни примера спорният факт до каква степен докладите на ЦРУ са били и продължават да бъдат точни и надеждни. И юридическа база за „защита на демокрацията:

През 1999 г. Сърбия и Черна гора са бомбардирани от войските на НАТО (операцията „Милосърден ангел” - ей, ама много ги бива американците в измисляне на имена за бандитствата им) - всъщност операцията се нарича „Съюзна сила”, а в американския щаб е известна и като „Благородна наковалня”. САЩ и НАТО трябва да „отмъстят” именно на базата на информацията на ЦРУ за организираното (операцията „Подкова”) и успешно изпълнено масово етническо прочистване на местните косовски албанци (100 000 души убити), което е извършено от сръбската редовна армия и полицейските сили.

През 2003 г. войски на Съединените щати и на Обединеното кралство нахлуват в Ирак също на основанието на доклади на ЦРУ за това, че режимът на Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение (операция „Пустинна буря 2″).

Обаче и в двата споменати случая докладите се „оказват недоказани”, тоест абсолютно неверни. Факт е, че в случая с Гренада през 1983 г. наистина има около 1000 американски граждани на острова, повечето от тях студенти в местния медицински университет. От Белия дом твърдят, че са получили официално искане за военна намеса от министър-председателите на Барбадос и Доминика (и двете са клиентелистки държави на САЩ). Ако това е истина, а то вероятно е истина, то тогава излиза, че която и да било държава, щом получи такава покана от страна на чуждестранни правителства, има правото да нахлуе в друга държава с цел да възстанови „демократичния” ред, в смисъл да внесе справедливост или поне да защити своите собствени граждани.

Следвайки логиката на Белия дом от 1983 г. например, сваленият от масовите улични протести през 2014 г. законен президент на Украйна Виктор Янукович би могъл да призове руския президент Владимир Путин да възстанови правовия ред в цяла Украйна с помощта на руската армия. С оглед на осъществяването на преврата в Киев през 2014 г. Вашингтон използва своите финансирани неправителствени организации, за да започнат улични протести. Помощник държавният секретар Виктория Нюланд твърди през декември 2013 г. на среща на Националния пресклуб, че в това мероприятие са „инвестирани” 5 милиарда щатски долара. Подобно на украинския преврат през 2014 г. също и гватемалският преврат през 1954 г. е осъществен от ЦРУ, а демократично избраното правителство на Хакобо Арбенс Гусман е свалено от власт. Ако се следва логиката на президента Рейгън за военната инвазия в Гренада през 1983 г., руският президент също така би могъл да изпрати редовна армия на Руската федерация, за да окупира Украйна поради съображения за сигурност за гражданите на Русия, които учат в университетите в Киев, Одеса или Лвов. Впрочем сходни на Рейгъновите аргументи използва и Адолф Хитлер през 1939 г., за да „отхапе” половин Чехословакия, а през април 1941 г., за да нападне и окупира Кралство Югославия, тъй като според информация на германските разузнавателни служби германското малцинство в Югославия е потискано и тероризирано от новото проанглийско правителство на генерал Душан Симович след преврата в Белград, извършен на 27 март 1941 г.

САЩ често се опират на минимална разузнавателна информация за ситуацията в страната, където имат намерение да „възстановяват” демокрацията. Понякога въобще не си дават зор да изяснят фактите. Военните на САЩ използват в Гренада стара туристическа карта на острова. Подобна „грешка” допуска и НАТО през 1999 г. в случая с Косово, като бомбардира посолството на Китай в широкия център на Белград, също ръководейки се от остаряла туристическа карта, на която новото китайско посолство не е отбелязано. Оправдаването на военната инвазия се скалъпва главно в рамките на идеята, че американските граждани, където и да било, биха могли да бъдат взети като заложници. Методите на САЩ предизвикват дори мудната ООН да се размърда. Общото събрание на ООН приема с мнозинство (108 гласа „за”, само 9 гласа „против” и 27 „въздържали се”) Резолюция 38/7 от 28 октомври 1983 г., в която недвусмислено обвинява Съединените щати в нарушаване на международното право и „остро осъжда военната намеса в Гренада, която представлява грубо нарушение на международното право и на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на тази държава”.

И какво от това? Няколко години по-късно ООН е „вразумена” - САЩ отказват да плащат вноските си към организацията и тя клеква. Няма вече резолюции, всичко е цветя и рози. Както е сега в случая с Украйна - ООН е на страната на демокрацията.

Съвремието ни е под обсадата на САЩ. Ако ще нещо да стане на Северния полюс, винаги са засегнати националните им интереси и бомбардировачите тръгват. Войните на САЩ са изключително многобройни, с огромни разрушения и с огромен брой човешки жертви.

Войната в Афганистан безспорно е една от най-кървавите и с най-тежки последици след 2000-та година. Тя продължава цели 10 години - до 2021 година, когато военните на САЩ се изтеглят окончателно от размирната държава. Официалният претекст за военните действия е битката срещу талибаните. Като цяло Вашингтон използва демокрацията като основен аргумент да навлиза в чужди държави и да ги разрушава, но редица изследователи са категорични, че истинските причини са съвсем различни. И наистина са различни, скрити от нас. Ако не беше така, нямаше да оставят на талибаните огромно количество оръжие. Защото, да не забравяме, Афганистан е гранична държава на Русия и рано или късно това оръжие ще потрябва. Афганистан на практика е разрушен, а жертвите са многобройни. По официални данни към 2013 година там са загинали и 2289 войници от САЩ. Ранените са хиляди.

Войната в Ирак също е изключително кървава и драматична за местните жители. Официално тя започва на 20 март 2003 година, когато сили на Америка и Великобритания атакуват страната по въздух, суша и море. Официалната причина, която тиражират те е, че в Ирак се произвеждат и складират химически оръжия за масово поразяване.

Зад нахлуването в Ирак не застава Съветът за сигурност на ООН. Предполагаемите убити в периода 2003-2009 година са 650 000 души, в това число над 51 000 цивилни. Мащабите на разрушенията са неописуеми. Следва мощна мигрантска вълна, която и днес все още залива най-вече Европа. Какво пък - САЩ са далече, тях не ги бъркат мигранти.

Още по-тежка е ситуацията по време на войната в Сирия. Тя избухва през 2011 година и продължава и до днес. САЩ започва своята военна интервенция на 23 септември 2014 г. Първите въздушни удари са срещу град Ракка. Войната в Сирия предизвиква нечувана по мащабите си бежанска вълна най-вече към Турция и страните от Европейския съюз, включително и България. По данни на ООН родината си са напуснали 5 088 078 и то само до 2015 година. Загиналите по официални данни до 2021 година са най-малко 350 209 души. Това са само идентифицираните жертви.

Всички тези ужасяващи факти и данни описват в много малка степен военните действия на САЩ през последните десетилетия. Тук е важно да се отбележи, че има много данни, че по време на своите т.нар. операции са извършвани издевателства над местното население. Типичен пример в това отношение е случилото се във Виетнам. Там в едно село, наречено Ми Лай, са били избити стотици жени и деца и това и до ден днешен е символ на жестокостите на американските войници в тази война. Разбира се, САЩ се опитва да потули истината и представя случилото се като победа над комунистите във Виетнам, но истината е съвсем различна.

Под венеца на борбата за демокрация, свобода на мисълта и изразяването, свобода в пълния смисъл на думата, борба с терористи, агресори и диктатори, налагане на спазването на човешките права и на мира, Америка извършва толкова много зверства и военни престъпления, които трудно могат да бъдат описани. А как се случва това? Чрез мощна пропаганда, за целите на която са използвани и хиляди медии по света. Процесът е много прост. Собствениците на по-големите медии в развитите държави са свързани с Америка по един или друг начин и затова отразяват едностранчиво тяхната гледна точка. За независимост на средствата за масово осведомяване изобщо не може и да се говори. И България не прави изключение.

И тук можем да дадем един много актуален пример. Русия започва война в Украйна. И много от държавите по света реагират остро и започват да налагат тежки санкции не само на държавата като цяло, но и на отделни личности, включително Владимир Путин. Под обхвата на санкциите попадат и руски медии под предлог, че те разпространяват невярна и подвеждаща информация за военните действия на Москва. Малцина се замислят, че е възможно точно руските медии да споделят вярна информация и понеже на САЩ това не й се нрави, защото обърква користните й планове и ето ти причина да се налага цензура на руските издания. Тук възниква важният въпрос - защо при толкова „военни интервенции” на Америка досега тя никога не е била обект на „наказание или санкции” от останалите държави по какъвто и да било начин. САЩ умело използва методите на демонизирането, за да постигат своите цели, които със сигурност не са налагането на мир и демокрация по целия свят, а единствено обслужване на интересите й

Само че не всички големи и мощни държави се ловят на въдицата на САЩ. Три дни след започването на войната в Украйна, на 24 февруари, Китай обяви категорично, че не Русия, а САЩ са реалната заплаха за света. Като доказателство бяха публикувани данни за агресията на Вашингтон през последните десетилетия. Говорителят на външното министерство на Китай Лиджиан Жао заяви в прав текст, че не Русия, а Съединените щати са световният агресор. Той изброи случаите, при които Америка е бомбардирала или нахлувала в други държави след края на Втората световна война. Тези държави представляват по данни на китайците около една трета от хората по света. „Никога не забравяйте кой е истинската заплаха за света”, заявява в края на изявлението си Жао. Посочва беше също така, че около 81% от войните между 1945 и 2001 година са били започнати не от кой да е друг, а от Съединените американски щати. Америка беше обвинена, че сега се опитва да се намеси и в конфликта в Украйна. Всъщност тя вече се намеси. Само че с кръвта на други хора.

САЩ са нанесли и много други вреди на света, които не се изразяват във военни действия. Доказано Вашингтон е подслушвал и следял дори своите партньори от Европейския съюз на най-високо равнище. Всеизвестен е случаят с изтървания запис от думите на Виктория Нюланд: „Да ти го начукам на Европейския съюз…” Какво повече да се каже.

Освен това преди няколко години бяха изнесени данни как американската Агенция за национална сигурност, АНС, тайно е инсталирала подслушвателни устройства в рутери, които са произвеждани в САЩ. Повечето от тях са били предназначени за износ. Информацията тогава беше изнесена от Глен Грийнуолд, който първи започна да публикува изобличенията на Едуард Сноудън за глобалното следене.

Отново китайците през 2020 година обявиха САЩ за най-големия шпионин в света и за хакерска империя. „Фактите за пореден път доказаха, че САЩ са най-голямата шпионска държава в международното киберпространство и в пълния смисъл на думата империя на хакери. Техните подслушвания вече са достигнали нивото на истинско зверство, беззаконието и е безпределно”, коментираха тогава дипломати. По техни данни всеки ден се прихващали по 5 милиарда телефонни разговори по целия свят. Подслушвана била дори и Ангела Меркел - по това време все още канцлер на Германия.

Всичко това идва да покаже, че вредите, които нанасят САЩ са огромни и то не само на държавите, в които провеждат военни операции. Засегнати от техните действия са буквално всички хора по света. Така Вашингтон се превръща в най-големия тумор, който все още не може да бъде отстранен. Неговата отрова е засегнала стотици държави, които не могат да се отскубнат от хватката на „по-големия брат”, а той се опитва да задуши по-малките нации и да наложи световно господство по един или друг начин.

Преди години се беше появил цитат на неизвестен автор, който кратко и изключително точно описва какво представлява вредната държава САЩ: „Светът би бил много по-добро място за живеене, ако САЩ не съществуваха.”

Списъкът на д-р Гросман:

Краят на XIX век

1890 г. - Южна Дакота, американските правителствени войски убиват и разстрелват 300 пленени индианци от племето Дакота.

1890 г. - Аржентина, намесата на армията на САЩ в Буенос Айрес.

1891 г. - Чили, морски пехотинци потушават въстанието на местното население.

1891 г. - Хаити, армията на САЩ потушава бунта на чернокожите в Навас.

1892 - Айдахо, армията на САЩ потушава въстанието в сребърните мини.

1893 г. - Хавай, военноморските сили на САЩ свалят правителството на Независимото кралство и анексират държавата.

1894 г. - Чикаго, армията на САЩ брутално потушава стачката в железопътните линии, общо 34 убити.

1894 г. - Никарагуа, армията на САЩ в продължение на един месец окупира Блуфийлдс.

1894-1895 г. - Китай, военноморският флот на САЩ и морската пехота участват в китайско-японската война.

1894-1896 г. - Корея, окупацията на Сеул.

1895 г. - Панама, рейд на морската пехота на САЩ в колумбийската провинция.

1896 г. - Никарагуа, дебаркиране на морската пехота на САЩ в пристанище Коринто.

1898-1900 г. - Китай, участието на армията на САЩ в потушаване на Боксерското възстание.

1898-1910 - Филипините, военно-морските сили на САЩ свалят правителството и убиват 600 000 филипинци.

1898-1902 - Куба, военно-морските сили на САЩ се сражават по време на испано-американската война.

1898 г. (-?) г. - Пуерто Рико, окупация по време на испано-американската война.

1898 (-?) г. - Гуам, военно-морските сили на САЩ окупират острова и построяват военна база.

1898 (-?) г. - Минесота, армията на САЩ унищожава племето чипева (оджибве) близо до езерото Лийч.

1898 г. - Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Сан Хуан дел Сур.

1899 (-?). - Самоа, армията на САЩ участва във войната за трона.

1899 - Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Блуфийлдс.

1899-1901 - Айдахо, армията на САЩ брутално потушава въстанието на миньорите в Coeur d’Alene.

Първата четвърт на XX век

1901 г. - Оклахома, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в Крийк.

1901-1914 г. - Панама, военно-морските сили на САЩ окупират и анексират зоната на канала.

1903 г. - Хондурас, морската пехота на САЩ потушава революцията

1903-1904 г. - Доминиканската република, армията на САЩ потушава революцията.

1904-1905 - Корея, морската пехота на САЩ участва в Руско-японската война.

1906-1909 г. - Куба, морската пехота на САЩ се намесва и потиска демократичните избори.

1907 - Никарагуа, в резултат на окупацията, е създаден протекторат в рамките на така наречената „Доларова дипломация”.

1907 г. - Хондурас, окупация от морската пехота на САЩ по време на войната с Никарагуа.

1908 г. - Панама, морската пехота на САЩ се намесва в предизборния процес.

1910 г. - Никарагуа, морската пехота на САЩ окупира Блуфийлд и Коринто.

1911 г. - Хондурас, армията на САЩ участва в гражданската война.

1911-1941г. - Китай, военно-морските сили и сухопътните войски на САЩ окупират страната и участват в потушаването на многобройните въстания.

1912 г. - Куба, армията на САЩ участва в гражданската война.

1912 г. - Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават въстание по време на изборите.

1912 г. - Хондурас, участие на морската пехота в защита на икономическите интереси на САЩ.

1912-1933 г. - Никарагуа, армията на САЩ осъществява 10-годишна окупация и участва във войната с партизаните.

1913 г. - Мексико, по времето на революцията армията на САЩ бяга и се евакуира.

1914 г. - Доминиканската република, военно-морските сили на САЩ се сражават с въстаниците около Санто-Доминго.

1914 г. - Колорадо, армията на САЩ брутално потушава стачката на миньорите.

1914-1918 г. - Мексико, военно-морските сили и армията на САЩ участват във военните операции против националистите.

1914-1934 г. - Хаити, армията на САЩ осъществява 19-годишна окупация след потушаване на въстанието.

1915 г. - Тексас, федералните войски брутално потушават мексикано-американското въстание, „План Сан-Диего”.

1916-1924 г. - Доминиканската република, армията на САЩ осъществява 8-годишна окупация.

1917-1933 г. - Куба, армията на САЩ осъществява окупация и създава икономически протекторат.

1917-18 г. - Първа Световна война, военно-морските сили на САЩ воюват с Германия в продължение на година и половина.

1918-1922 г. - Русия, военно-морските сили на САЩ извършват 5 дебаркации на войски за борба с болшевиките.

1918-1920 г. - Панама, армията на САЩ потушава безредиците след изборите в рамките на операция „Полицейски дълг”.

1919 г. - Хондурас, армията на САЩ и морската пехота потушават безредици по време на предизборна кампания.

1919 г. - Югославия, армията на САЩ и морската пехота се сражават срещу сърбите в Далмация.

1920 г. - Гватемала, двуседмична интервенция срещу синдикални активисти.

1920-1921 г. - Източна Вирджиния, армията на САЩ потушава въстанието на миньорите.

1922 г. - Турция, армията на САЩ воюва с националистите в Смирна.

1922-1927 г. - Китай, армията и военно-морските сили на САЩ потушават националистическото въстание.

1923 г. - Мексико, бомбардировка от военната авиация на САЩ.

1924-1925 г. - Хондурас, военна намеса на САЩ, два пъти в предизборната кампания.

1925 г. - Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават общата стачка.

В средата на ХХ век

1927-1934 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ окупират цялата страна.

1932 г. - Салвадор, военно-морските сили на САЩ потушават бунта на Марти.

1932 г. - Вашингтон DC, армията на САЩ потушава бонусния протест на ветераните от Първата световна война.

1941-1945. - Втората световна война, военно-морските сили и армията на САЩ воюват с Япония, Италия и Германия в продължение на 3 години и извършват първата атомна бомбардировка над два японски града.

1943 г. - Детройт, армията на САЩ потушава въстанието на чернокожите.

1946 г. - Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната.

1946 г. - Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет.

1947 г. - Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия.

1947-1949 г. - Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война.

1948 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР.

1948-1949 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите.

1948-1954 г. - Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук.

1950 г. - Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе.

1951-1953 г. - Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай.

1953 г. - Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха.

1954 г. - Виетнам, съвместна с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците.

1954 г. - Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании.

1956 г. - Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците.

1958 - Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците.

1958 г. - Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт.

1958 г. - Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван.

1958 г. - Панама, армията на САЩ потушава протестите.

1960-1975 г. - Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г.

1961 г. - Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната.

1961 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена.

1962 г. - Лаос, военна операция по време на партизанската война.

1962 г. - Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза.

1963 г. - Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби.

1964 г. - Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала.

1965 г. - Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви.

1965-1966 г. - Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания.

1966-1967 г. - Гватемала, „зелените барети” на САЩ се борят срещу бунтовниците.

1967 г. - Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити.

1968 г. - САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници.

1969-1975 г. - Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос.

1970 г. - Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран.

1971-1973 г. - Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими” от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам.

1973 г. - Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний”.

1973 - Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток.

1973 г. - Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде.

1975 г. - Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес”, убити са 28 войници.

В края на ХХ век

1976-1992 г. - Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война.

1980 г. - Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит.

1981 г. - Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.

l981-1992 г. - Салвадор - операция срещу бунтовниците.

1981-1990 г. - Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията.

1982-1984 г. - Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити.

1983-1984 г. - Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията.

1983-1989 г. - Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази.

1984 г. - Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив.

1986 г. - Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ.

1986 г. - Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война”.

1987-1988 г. - Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет.

1989 г. - Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.

1989 г. - Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix.

1989 г. - Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат.

1989 (-?) г. - Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити.

1990 г. - Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война.

1990-1991 г. - Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел.

1990-1991 г. - Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни.

1991 г. - Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната.

1991-2003 г. - Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади.

1992 г. - Лос Анджелис, армията и морската пехота на САЩ са разгънати срещу протестиращите и погромаджиите.

1992-1994 г. - Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война.

1992-94 г. - Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора.

1993 г. - Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети.

1994 г. - Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство.

1996-1997 г. - Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго.

1997 г. - Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.

1997 г. - Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.

1998 г. - Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите.

1998 г. - Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството.

1998 г. - Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването.

1999 г. - Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО.

Началото на XXI век

2000 г. - Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити.

2001 г. - Македония, въвеждането на войските на НАТО.

2001 г. - САЩ, реакцията на военновъздушните и военноморските сили на САЩ на 11 септември.

2001-? г. - Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда”, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната.

2002 г. - Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ.

2002 г. - Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао.

2003 г. - Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода.

2003-2011 г. - Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази.

2003 г. - Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната.

2004-2005 г. - Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната.

2005 г. - Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове.

2006 г. - Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите” и бунтовниците.

2008 г. - Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити.

2009 г. - Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани.

2011 г. - Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции.

2014 г. - Ирак, бомбардировки, ракетни удари.

2014 г. - Сирия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски на САЩ за операции. Участие в гражданската война на страната на терористите.