НЕ ВСИЧКО ОТМИНАВА
НЕ ВСИЧКО ОТМИНАВА
С тъга не искам да се разделим!
Какво дотук било е - вече свърши.
Отлита времето, тъй както дим,
да бъдем близки пак е вече късно.
И ще замине твоят влак сега,
а в него, от прозореца надвесена,
ти ще ми махаш дълго със ръка
и като сън в безкрая ще изчезнеш.
Но някога, във ненадеен час,
усетил болката необяснима,
ще те повикам в спомена си аз
и ще прошепна нежното ти име.
И ще узнам, че всъщност в любовта
не всичко безвъзвратно отминава -
у нас оставя траен белег тя
и въглен от изгаснала жарава.
СНЯГ
Нощеска първи сняг е навалял,
рисунки по прозорците плете
и чист, и праведен светът е цял
като усмихнато насън дете.
МЪГЛА И ЛЕД
Мъгла и лед… И някаква тъга
в душата ми горчи като отрова.
И как враждебен е светът сега
с небе, надвиснало като олово!
Мъгла и лед… И студ пълзи в кръвта,
във мислите, унили и тревожни.
Навред - мълчание и пустота.
И сякаш друг живот е невъзможен.
