ДУМИТЕ
параболи
Из „Тръпка и ехо” - параболи, ИК „Будилник”, 1993
Думата не само прави дупка, но и заравя човека в нея.
Само при думите безделието не е по тяхна вина. Ние дълго оставяме голям процент безработни думи, но няма бюро, където да почукат за работа.
В бележките на Елиас Канети „Провинцията на човека” има такава мисъл:”Най-напред увяхват прилагателните, после глаголите.” Нужно е по-често да я повтаряме на хората -прилагателни, които никога не изнасят своята дума и дело на показ, а само се прилепват, като хвалебствен или отричащ ефект към другите. И още - за да се знае, че думите умират, остават делата. И ония думи, които сами вече са дело.
Премълчаването на думите от хората е нещастие, собственото й мълчание - прелест.
Една дума към друга: - Тази е майстор на спорта по вдигане на себе си!
За разлика от впрегатното животно впрегатната дума не е добър помощник на човека.
Пресяването на зърното от сламата е задача не само на вършачката.
Народната мъдрост: „С какъв се събереш - такъв ще станеш” се отнася и за думите. Добрите съседи придават нови стойности на думата.
Думата е като дрехата: колкото повече я носиш, толкова повече се износва.
Премислената дума е като отлежала вино.
Косата я остри бруса, думата - мисълта.
На първия ред обикновено седят услужливите думи.
При думите честата употреба е злоупотреба.
Има такъв израз: „Вземи си думата назад!” … Дали не означава: Вземи си раната, която ми нанесе!?
Велика слабост на хората е да хвалят повече тези, от които се страхуват, а не тези, които обичат.
Вие, които знаете всичко, защо още живеете?
Въпреки многобройните опити, не е измислено прикритие за невежеството.
Прибързаната дума често се превръща в „случаен куршум”.
По-добре е да млъкнеш, когато те изслушват прекалено внимателно, отколкото когато те прекъснат.
Властващото незнание изисква страхливи одобрители, а не смели опоненти.
В „свободния свят” щом някой поиска да напише своята дума, все ще се намерят неколцина, които да му подадат гума.
Спре ли да кукурига един петел - не е петел, но започне ли да кукурига много и без ред, значи е изкукуригал.
Когато човек сърба литературно-журналистическите чорби на прибързани и словоохотливи автори, не може да не си спомни, че съществува такъв вид бобено растение - г о л с л а д н и к.
Няма нищо по-горчиво от забранения плод на познанието.
Има и такива змии: чуят ли добрата дума - не само излизат от дупката си, но й се отблагодаряват със змийско ухапване.
Случва се и така: човек хем непрестанно се самолишава от правото си на глас, хем накрая му кажат, че си е изпял песента.
Най-после настъпи дългоочакваната промяна: в списание „Прераждане” сатирикът Х. отпечати три стихосмирения.
Кудкудякаш ли с кокошките, няма защо да пееш и с петлите.
Всички бездария се привличат.
Напоследък много се цени словесния рушвет.
Ако човек се вслушва внимателно не може да не разбере, че в много случаи и мълчанието е суета.
В „Мъка и гении” Циолковски пише: „Историята ни учи колко много гении са били неоценени и погубени в зачатък, поради ограничеността на околните…” Ах, колко силни са ограничените!…
Говориш ли често истината, мястото ти в обоза е запазено.
Най-много прилагателни лежат на пътя между предложението и решението.
Защо в езика ни има: злосторник, злоезичие, зломислие, злобар, зловоние, злодеяние, злодей, а няма: добросторник, доброезичие, добромислие, добреник, доброухание, добродеяние, добродей?
Отговорът на въпрос с въпрос е или приятелско плясване по бузата, или змийско ухапване.
Шаблонът не е в думите, а в мисленето. Дайте на добрия майстор десет шаблонни изрази, той ще размести думите в неочаквани съчетания и те ще почучат блясъка на първооткритието.
Тайни крият всички думи, стига да им знаеш шифъра.
Писателю, научи се да скъпиш словото, както хляба в гладни години.
Ако се изтрие „ръждата” от някои от изоставените думи, те ще светнат с необичайна светлина. От нашите северозападни говори, например, такива думи са: наспорниче, браздулица, бръстовина, поврага, якоока, кояви и мн.др.
Много звучна дума чух от моите съселяни: зазъбниче, ала си мисля, дали ако й дам гласност няма да се наложи да изпитам гъдела на нечие ново словотворчество, като загръбниче!
Десетки години са минали от пребиваването ми в Ленинград (днешният Петербург), а защо животът не позволява да забравя прочетения надпис в ленинградското гробище: „Камъни, бъдете издръжливи като хората!”
