Георги Гривнев

Когато разговарях с Апостол Пашев в софийския му дом, първата дума, която се изправи пред мен, беше - благородство. Спомних си и края на един от разказите на писателя и негов родственик Георги Пашев. „Не да си добър, а да правиш добро!”

Да извършваш добри дела, без да очакваш равностойна възвращаемост. Да предизвикваш доверие и да отвърнеш с доверие. Да опазиш името си чисто, без над него да мине и сянка на непочтеност.

Не мога да си представя Апостол Пашев без белия кичур коса - подранил черешов или забравен в края на пролетта ябълков цвят от долината на Чая. Там, където Юзеница се издига със зелената си стена, тая животворна стена, под която се роят безброй пътеки, опънали се или към Павелско, или към безименни върхове.

И късно, много късно, когато баща му отдавна се е превърнал в пръст или корен, ще намери неговия дневник. И ще го разгръща с трепетни ръце. Бил даскал и в тетрадката си записвал мисли на личности, станали негова морална и нравствена опора.

Силно, непосредствено влияние му оказва и работникът в мелницата Петър Дочев, буден планинец, неутолимо жаден за повече познания.

Веднъж Апостол Пашев прочита във вестника, че се търсят кандидати за Техническото училище в София. Заминава, макар че неговите родители имат повече желание да учи в Асеновград - по-близо е, какво са трийсет километра, и най-вече разноските са по-малко. Не му чупят хатъра не само защото им е син, но и защото разбират, че у него има стремеж към учението, към книгата, науката.

Едва ли има нещо по-насърчително от бащиния благослов, който по тежест се равнява на майчината обич, който превръща куража в храброст и дава ръст на онова, което родителят не е постигнал.

В София Апостол Пашев става член на ремсово дружество и участва в марксистко-ленински кръжок. „В седми клас от 45 души само трима не бяха организирани.” 1932 година е. Вдига се ученическа стачка. В стачния комитет е и Пашев. Бунтът постига своето - двама учители са преместени. После протестират и пред министъра, който се опитва да ги умиротвори.

- Защо бе, момчета, от какво недоволствате? Защо не дойдохте по-рано? Почнете си вие училище, пък ще уредим някак въпроса…

Неотстъпчиви са младежите. Една идея е идея само тогава, когато се бориш за нейното осъществяване. Иначе е празен лозунг, който виси на стената като спрял часовник, без стрелките му да се въртят.

- Няма да се върнем в училище, докато…

Упоритостта побеждава, а малката победа е подстъп към по-голямата.

Апостол Пашев завършва Техническото училище в столицата през 1933-та. И заминава на работа в областното инженерство в Пловдив. Има късмет - да ръководи изграждането на училището в родното си село. И когато настоява да следва, баща му е резервиран:

- В странство е скъпо, не знам как ще те издържаме.

- Аз ще му помагам - отговаря първородният, най-големият брат, лесоинженер.
Паспорта и валутата за Чехословакия урежда братът на Георги Русенов, който има представителна кантора и поддържа връзки с чешки търговци. Пътува с параход. В Прага престоява месец и нещо, защото не му признават Техническото за гимназия, за средно образование, и се премества в Бърно.

Апостол Пашев развива активна пропаганда в дружество „Васил Левски”, поделение на БОНСС. Създава акционни комитети - за освобождаването на Георги Димитров, за помилване на политически дейци и др.

- Спомням си, преди една лекция чешки професор каза: „Интересна личност е тоя българин Георги Димитров!”

През 1934-та Пашев става член на Българската комунистическа партия /т. с./, но още тогава разбира - членството не е като писмо до поискване, което някой ще потърси.

Пашев е и в групата за съдействие - урежда заминаването на прогресивни другари в Съветския съюз, намира квартири, спомага за издаването на документи и т. н. Тук пътят му се пресича с пътищата на Жак Натан, Димо Дичев и други.

През есента на 1935-та му съобщават да се прехвърли във Виена и да укрепи нелегалния канал Москва-Виена-София. Долфус е разгонил комунистите. Пашев се свързва с Австрийската компартия, която му дава явки, шифри и достъп до други секретни тайни. Подкрепят го и австрийските социалдемократи. Избухва Виенското въстание. Центърът на столицата е обграден. И с очите си, с всичките си сетива вижда какво е гражданска война, какво е погром, какво е жертви. Болката му преминава през гнева, гневът се превръща в още по-голяма всеотдайност. Пашев завежда пункта на Задграничното бюро, като организира прехвърлянето на комунисти по канала.

- По канала мина и Тодор Ангелов Коларов. Имаше руски акцент. След години бе убит в Батак. Една другарка пък, щом дотича до мястото на явката и още не изрекла „Следят ме.”, припадна…

Настъпват тежки години, години на изпитания за Европа. Австрия се присъединява към Германия. Пашев е отново в Прага, където е секретар на антифашистка организация.

Участва в демонстрация срещу буржоазното чешко правителство. Немският ботуш прегазва и Чехословакия. Пашев, заедно с още двама души, се застъпват, щото българските студенти да бъдат приемани в немските учебни заведения, тъй като чешките вузове са закрити.

Положил държавен изпит, Пашев завършва образованието си. Чешката фашистка полиция, не без знанието на Гестапо, арестува Апостол Пашев и сина на Васил Карагьозов и ги затваря в една килия. Едва ли има по-яростни проявления на фашизма от Гестапо и концлагерите на смъртта! „Вие сте комунисти и ще ви екстернираме.”

След два месеца ги изпращат в лагер в покрайнините на Прага.

- Когато са научили, че ще ни екстернират, приятелите ни донесоха дрехи и пари - разказва Пашев.

Във влака, в купето са Пашев, Карагьозов, един поляк, унгарец и други. Карагьозов запява руска песен. Коридорът се охранява от полицай. Песента предизвиква унгареца към откровение: „Аз съм комунист.” И предупреждава: „Ще ни пуснат в зоната на митницата, а там стрелят на месо. Всеки да се спасява както може!”

В Оловоц, на границата със Словакия, ги настаняват в единични килии. Сутринта гестаповецът изръмжава: „Отсега ние повече не се интересуваме от вас. Словаците, ако ви приемат, да ви приемат.”

Обяд е, лятна жега. Пашев е с докторска чанта, Карагьозов - с куфар. Нагазват в житата, които ги скриват и решават да вървят все по телефонните жици. Излизат от нивите и гледат - хора обработват земята. „Ние сме студенти, а не контрабандисти.”

Селяните им изпращат дете, което да ги преведе през граничната зона по една деретина, за да се измъкнат невредими. Достигат до градче, в което се озовават на пазара.

- Има ли български градинари тука? - питат двамата.

- Я съм българин! - отговаря непознат.

Пренощуват при градинаря и се отправят за Братислава. В Братислава намират свои - Крум Радонов и Попов. Трябва да се приведат документите в изправност. Та нали на една от страничките на паспортите пише: „Политически опасен. Изгонен завинаги от границите на Райха!”

Листчетата са свързани с телче и не е трудно да се заменят с нови, бели. Така Пашев и Карагьозов се завръщат в Родината си…

В годините на антифашистката борба, на народната съпротива Пашев е на разположение на партията. Неговата съдба го свързва с такива прекрасни хора, като Стоян Караджов, Минчо Маринов, Раденко Григоров…

Девети септември 1944 години заварва Апостол Пашев в град Кричим. И Пашев започва да осъществява себе си в хидростроителството. Водните ресурси се впрягат в служба на хората. Много реки подчиняват стихията си на човека, който я превръща в електричество, така необходимо за индустрията и бита, за напояване на обработваемата земя.

Професионализма и трудолюбието му се оценяват високо - назначаван е за шеф на хидростроителството, заместник-министър на електрификацията и водното стопанство, председател на Държавния планов комитет, народен представител, министър на снабдяването и държавните резерви, дипломат в Алжир и Мавритания и т. н.

Строят се язовири, неговата най-голяма страст, но и отговорност. Изпитва особена наслада - да застане на язовирната стена, да съзерцава безкрайната водна шир, успокоена между баирчините на планината.

И въпреки че се занимава с големи държавни дела, Апостол Пашев не забравя малкото си родопско село, в което се е родил.

С активното му съдействие в Павелско се построява цех за чанти и куфари, в който работят много планинци и днес.

Изгражда се и хижа на Пишалийца, а пътят до нея се асфалтира. На ремонт е подложен и пътят Пловдив-Чепеларе-Смолян.

И павелчани не забравят Пашев - през 2014 година на площада, който носи неговото име, е издигнат паметник - дело на скулптура Ангел Бебелеков.

„Постаментът символизира книга. И това е книгата на паметта, в която има страници за още павелци, дали своя принос за развитието на селото, региона и страната.”, споделя художникът.

Имаше ли свободно време, Апостол Пашев се отправяше към Родопите. Всяко завръщане се превръща в празник - пъпната връв го викаше с майчина обич и бащин благослов.

А поемаше ли към Пашалийца, спираше колата си и погледът му потъваше в синьото небе над Юзеница, след което се обръщаше към далечния Персенк, където всичко е история и мит. И му се счуваше любимата родопска песен „На мене ли си, Русо, сордна и гневна?”

А между Юзеница и Персенк тече ли, тече вечната река, която още носи сказания и легенди, неразказани и затова нечути, но кой може да ги разчете, като никой не знае езика на ручеите и потоците, на притоците, които се вливат в нея…

——————————————
Очеркът е публикуван през 1980-те г. в окръжния вестник „Родопски устрем”- Смолян.