Стефка Тотева

ЗАРАДИ НЕЯ БИЛ ГОТОВ ДА ВЛЕЗЕ В ОГЪНЯ, ВЛЯЗЪЛ В ЗАТВОРА

При посещенията ми в затвора съм чувала какви ли не истории за причините, довели „невинния” зад решетките… Но има случаи, които са достойни за Шекспир - влязъл в затвора от… любов! Никаква ирония и умисъл не влагам във формулировката - потърпевшият млад мъж наистина е жертва на нещастна, несподелена и недооценена любов.

Тя - най-красивата, според него, доста секси и доста опитна в секса /това той разбира впоследствие/, от онези жени, за които любовта има преди всичко материални измерения - във валута, може и в български пари, стига да отговарят на тарифата й. А тарифата й била висока.

Той - влюбен до уши, след потресаващия шок на сексуална близост с нея, е готов на всичко. Женитбата тя отхвърля с пренебрежение - не е за дом и семейство, иска да си „поживее”, и то на ниво. Според тарифата си.

Нещастният влюбен прави отчаяни опити да й помогне, жертва достойнството си, парите си, разбирането си за морал. Започва и да краде, за да поддържа високите изисквания на любимата си - само и само тя да не търси други мъже, които ще й платят повече. А най-много той плаща със себе си. Искал да предизвика в нея желанието за друг живот.

„Аз много я обичам и може би заради нея съм тук. Просто желаех да й помогна да стане човек и бях почти стигнал до някакви резултати, но попаднах в затвора. Рискувах, за да мога да й създам условия, които да й заговорят за създаване на едно добро семейство. Може би това е моя грешка. Тя е добро момиче и лесно се увлича по акъла на нейните приятелки… Просто желая да я спася от грешна стъпка, която ще разбие моя и нейния живот. Аз не съм закоравял престъпник, нито имам наклонности към това. Настина сега съм в затвора, но напълно разбрах грешките си и вярвам, че никога няма да се повторят”…- това са думи, преминали очертанията на затвора преди много години.

Иска ми се да вярвам в нереалното дори - че вече двамата са преживели грешките и трудностите в живота си и са ги забравили заедно… Или поне това - нито тя, нито той да пропилява повече най-ценното - любовта…

——————————

ЛЕДИ МАКБЕТ В СЕЛСКИ ВАРИАНТ, ВЪОРЪЖЕНА С ПИЩОВ

Възрастният мъж, видял какви ли не неща, преживял една война, срещал се със смъртта много пъти, винаги щеше да започва разказа си от локвичката кръв, която се събирала до главата на проснатия по очи човек, когото в ранната селска утрин помислил за някой, прекалил нощес с пиенето, веселяк.

Човекът, прекарал нощта в тази неподходяща поза на улицата, наистина беше от селото, дърводелец, на кого ли не беше правил услуги, жена му беше секретарка в съвета.

Лежеше точно на прага на къщата си, кажи-речи малко преди да го прекрачи. Куршум го беше застигнал и изненадал там. Беше облечен в чисти нови дрехи, като за гости.

Така, вместо в къщи, се озовал в болницата, все още жив, с онази крехка надежда за живот, стаена в една въздишка. За съжаление тя скоро отлита. Завинаги.

Остава загадката - на кого и какво лошо е сторил мъжът, застигнат в гръб от смъртта? Разговорите с близки и роднини не дават никакъв резултат. Навсякъде едно и също - добър, услужлив, няма врагове…

Докато върви следствието изведнъж плъзва слух, че това е дело на съпругата му, секретарката от съвета. Ей така, без никакви доказателства слухът от една тихо прошепната дума, растеше и се превърна в изречено на глас обвинение: “Само тя е, проверете по-добре и ще разберете!”

На пръв поглед, твърдението изглежда абсурдно. Започва събирането на мозайката - парченце по парченце, трохичка по трохичка, бавно се подреждаше организацията и предумисълът на едно престъпление.

Оказа се, че съпругата е проявила интерес към оръжието, с което е бил застрелян мъжа й - поискала го за себе си, секретар на съвета е, с хора работи, заплашват я, понякога се случва да носи големи суми със себе си….

Проверките стигат до лицето, услужило с пистолета, също така и до този, който предал „уроците” по стрелба извън селото. Оказа се, че убитият е застрахован за солидна сума, ревизията на съвета пък показа липса на крупна сума от бюджетните пари.

Простичко направено, но хитро - изписани били и „получени” пенсии на хора, които отдавна са починали. Около съпругата се оказаха и интимни връзки, за които мъжът бил разбрал, бил усетил и другите финансови авантюри. Бил честен човек, нямал намерение да мълчи, макар че ставало дума за жена му.

Тогава идва и решението на „благоверната” - връщали се от гости късно през нощта, тя поизостанала след него близо до дома им, стреляла няколко пъти. Оставя го на улицата и се прибира сама. Ляга и чака развръзката. Очаквала друг, по-благоприятен финал, всичко била измислила и набелязала до сантиметър, свидетели нямало….

Само че на село всичко се знае. Принудена била да признае всичко. Особено след като във високата й женствена прическа, в умело навитите кичури, били открити гилзите, изстреляни в онази нощ….

——————————

ПАРИТЕ ИЛИ ЖИВОТЪТ

Четиво за таксиметрови шофьори

Пътувах с такси и попитах шофьора за рисковите фактори в бизнеса… Той се усмихна и каза лаконично: “Имам си нещо под седалката за такива случаи”. Едно „такова нещо” - малка брадвичка, спасило живота и припечелените 110 лв. на негов колега, който имал неблагоразумието да качи късно през нощта трима мургави клиенти.

Седящият до него на дясната седалки ненадейно му нанесъл удар с глава, от задната седалка лъснал нож, третият посегнал към парите.

Зашеметеният, но не паникьосан шофьор успял с малката брадвичка да нанесе бърз удар на единия от нападателите, другите предпочели да прекратят атаката и да побягнат в тъмните улички…

Не мислете, обаче, че сплотената групичка прекратила опитите си за нападение и грабежи - в кафене посред бял ден заплашили на масата млад мъж /нож под масата, „не мърдай”, „не викай”, „парите или живота”/, съблекли му новото яке и безнаказано напуснали заведението.

И това не са някакви гигантски бабаити, това са три непълнолетни момчета, неучещи, неработещи, водят се на отчет в детската педагогическа стая.

Освен групови имат и поединични „геройства”. Единият от тях наел такси в късните часове, посочил произволен адрес, на удобно безлюдно място насочил показалеца към гърба на шофьора, скрит под ръкава, имитиращ оръжие и изкрещял „Дай парите или без тебе!”.

Шофьорът преценил, че за 80 лв. /толкова имал в момента/ не си струва да рискува и ги дал. Облечената в дънки фигура на „среднощния каубой” се скрила в тъмнината. И досега броди в нея…