Иван Енчев

И толкоз просто е,
Апостоле…

От Карлово до снежна Къкрина
ехти на твоите стъпки тътенът.

Снегът е като пепел над огнище -
а сякаш звезден пламък е отприщен.
Ледът сред нивите е непристъпен -
а никнат жарки изгреви за жътви.
Ледунки нощем стрехите обкичват -
а утрото ухае на кокичета!..

И толкоз просто е,
Апостоле…

Едни неспирни стъпки - твоите! -
превръщат зимите ни в пролети.