Иванко Маринов

Ти винаги идваш - пристигаш,
щом ни трябват присъда и химн.
Ние републики триста да вдигнем -
пак към твоята ще вървим.
Ив. Маринов

Вървим към тебе, Апостоле! Като през минно поле вървим.

Много са думи високо и строго казани, та може малко и да си помълчим. Като художника пред статива, като поета пред свята метафора и мирянина пред иконата…

Измерваме неговия ръст с бесилото, под което бе изправен в цял ръст… И със стотиците негови паметници по света.

Ръстът му е равен и на свободата на неговия народ и всички онеправдани като него.

Равняваме го и с издигнатия високо от него принцип за пълно съгласие, братство - и не просто равенство, а „съвършено равенство”.

Както и с това че задвижва и променя манталитета на един инертен и апатичен народ, невярващ, че заслужава по-добра историческа съдба.

И с гениалното му прозрение, че свободата ни трябва да се извоюва със свои ръце.

Вървим към тебе, Апостоле, за да стигнем до месец февруари, вторник, ден пазарен…

Ти също вървеше по своя път. Думите ти: „Аз съм се обещал на отечеството жертва за свободата му, а не да бъда кой знае какъв”, го доказват.

По-святи думи и до нине нямаме.

И триста републики да вдигнем, пак към твоята ще се стремим.

И застанали под неговия монумент, не можем - и няма как, и защо, да застанем равни с него. Той продължава да е абсолютно сам в своето измерение.

Но нямаме и никакво оправдание да отместваме очи от неуловимия му поглед.

Защото когато се взираме в бездна небесна, тя незабележимо гледа нас…

Дълбоко признателен поклон и милост към нас, мълниеносни Първи Апостоле, на милото ни Отечество!