Мартен Калеев

…Заявявам - мразя ви. Да знаете - презирам ви. Проклети да сте в своите терзания и вайкания. Не можете да ме спрете. Защо да ми пука, че искате да вървите достойно сред достойни хора. Свършиха се подобни притчи. Девалвацията на идеи е тотална. Какво да ви правя, че личният ви предел на поносимост спрямо останалите е достигнал до точката на кипене. Ако каже партията, че трябва да стана канибал, ще го направя. И окото ми няма да мигне. Всички входове към нормалното са зазидани!…

Ако все още четете този текст, значи се изпаднали от живота. Кому се полага спасителна доза нормалност, след като нацията ни я отхвърля? Заразата на нихилизма вече е налазила и други нации. „Така и не мога да преглътна обидата, че съм се родил!” - въздъхва Емил Чоран. И не съм видял някой да се опитва да го опровергае или утеши. Дочувам ли потриване на ръце? Ама как го е казал, а! Не е ли смайващо и внезапно прав?

Еуфорията от промените ни запрати преждевременно в миналото и няма никакъв шанс биографиите ни да се утаят в културната памет на народа. Всинца вкупом станахме безинтересни, защото съгрешихме с личните и с онези избори. И отново ни приканват да съгрешим. Пак и отново чрез избори. Защо, по дяволите, „Проклетият” журналист Липман остави недовършена 27-ата си книга “Неуправляемостта на човека”? Никога не е бил в България, макар да е преначертавал държавните ни граници на Балканите по поръка на самия президент на САЩ Удроу Уилсън. Как да управляваш и почиташ другите, като сам себе си не можеш да управляваш? Друг и много по-сложен е въпросът дали се почиташ. Ами ако книгата “Неуправляемостта на човека” беше все пак завършена? Липман е жив и многолик.

И понеже отговорът относно почитането не е еднозначен, по-лесно и по-логично е да охулиш другите. Тези, дето ти гледат нетрепващото лице, когато те питат директно за твоята подлост. Или душевна нечистоплътност. За липсата ти на морал или елементарна почтеност. За гешефтите и заграбването, които не безпокоят съня ти. Спазаряването на един народ не е лесна работа, но ти го можеш това. Народец някакъв си, няма да тънчиш сметката за някакви си визии и ползи…

- Откъде-накъде ще ме питат, нека да ми видят вратовръзката? - чувам да произнасяш в упор. Не отговаряш, питаш и ти. Най-добрата отбрана е нападението. Даже настояваш поне да погледнат в пепелника ти.

- Едната моя пура е повече от пенсията ти, глупако, как  така ще ме питаш? - гласът ти е страховит като на вития. - Дори кръвта ми е синя, понякога. Аз съм върхът на случайната и щастлива игра на хромозомите. На тази игра се крепи светът, основават се династии и монархии, а у нас именно тази „игричка” е създала и създава номенклатури.

Бихме ли възразили - лошото е, че играта продължава, без каквито и да било надежди за чистокръвност. Мутира номенклатурата заедно с представата за номенклатурност.

Колко е лесно и днес безнаказано, като онези, със синята кръв, да заповядаш! Вдъхновен от шампанското и усмивките на насърчителите и подмазвачите, намерил оправдание в прочетеното между другото за великите крале, заявяваш по митинги, агитки или в дискретни разговори:

- Днес в България повече от всякога си заслужава да се пожертва някоя и друга тълпа.

Шокиращите тотални лъжи се превръщат във вдъхновение за далаверджиите! Всичко е пиар. А пиарът е страшно нещо. Плъхът попитал хамстера: „Защо мен ме преследват и изтребват, а теб не?” Отговорил му хамстерът: „В крайна сметка всичко е пиар!” Така де!

Скоро всички пак ще се втурнем към прословутата „неуправляемост на човека” и към ирационалното поведение на тълпите. Анализаторите по „всите” медии ще доказват, че в подобни времена лидерите трябвало да действат като езичници, в името на цивилизованото недорасло общество. И действат! Размахват пред очите ни, насаждат в съзнанието ни своите „прелестни” глуполовки. Простете езиковата грешка - вече ги наричат листи за избор на най-достойните сред достойните, които ще управляват съдбините на нацията. Усмихват се лукаво, сервилно или откровено глуповато върху лъскави брошури с програми и концепции. Потоп от луксозни листи хартия, в които най-ценното е кламерът. То и Шатобриан е наричал Шекспир „английски варварин” заради неблагородническия му произход, ама къде е Шекспир, къде сме ние, а?

Но и мнозина се хващат. Ако ви трябва обяснение, попитайте, т.е. прочетете французина Малро. Категоричен е. И доволно усмихнат. Подозира, че ХХI век едва ли ще е духовен по същност, че нищо чудно светът да изчезне заради собствената си безгранична глупост. Той отсича в едно свое интервю:

- Ако пуйките гласуваха, нямаше да има Ден на благодарността!

А у нас такъв ден няма. Поне една пуйка да бъде поласкана с опрощението. Да сте виждали скоро благодарни хора? Особено след избори! Но какво да се прави, „Истината и изгодата не спят на едно и също място” допълва историческото многоточие Сервантес. Важното е да има дни, в които да се фокусираме върху храната, семейството, приятелите и футбола. Е, има и други зрелища. Далеч по-добри като идея и възможност от това, да си мрачният прусак или швейцарец в България, който се чуди откъде му е дошло и какво не е наред на обществото ни, та хем работиш, хем обедняваш. И все ти се струва, че си на „сбъркания” път. Тихомълком се съгласяваме с „този отвратителен безнравственик Чоран, който без свян си „признава”: „Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.” Че и Хосе Луис Борхес се надява, че човечеството няма да има нужното дълголетие, за да съсипе Земята окончателно, а ще изчезне.

Звучи ли като „превод” на онова, с което започнахме? „Заявявам - мразя ви. Да знаете - презирам ви. Проклети да сте в своите терзания и вайкания.” Но е казано много по-перфидно. И не от Бохес и Чоран, а от пишман празноглавци, които изобщо не им пука кой си и какво ще ги попиташ. Пък и ти ще си замълчиш. Ще се продадеш. Ще влезеш в схемичка. Щом те подритнат малко и хоп - в стадото или глутницата.

Какво да се прави, ясно е, че у нас дивите орли не раждат мирни гълъби. Както безпощадно е логически вярно до непоносимост - пуйките не ще родят орли. Пита се кой и как ни сменя „вида и породата”. Избираме ги едни „никъдници”, заредени с оптимизъм до пръсване. Вярват, че те ако са достатъчно оправни, ще се изхлузят от клупа на въжето, завързан от всенародния гняв. И странно, не подозират, че скъпите им вратовръзки много приличат на въже, поне по клупа, сиреч възела. Надяват се, че избралите ги ще имат изтънчеността на Мария-Антоанета - та тя се извинила на палача си, че го е настъпила без да иска. „Никъдниците” едва ли могат да се уповават на това…

И продължаваме да живеем в „най-добрия от всички възможни светове”, а лошото винаги ще остава извън прага ни - на дома, на колата, на вилата, на офиса или кой знае къде. Там обикновено си изхвърляме фасовете, изсипваме тихомълком боклука, замитаме следите и се изпаряваме, преди да са ни видели. После се сливаме с тълпата и заедно викаме „Ууу! Бо-клу-ци! О-став-ка!”

Умните с ужас разбират - натякването на върхушката, че „живеем в най-добрия от всички възможни светове” е една от многото „отвратителни и безутешни истини”. Защото са се досетили - има и по-лошо! Ако избереш да караш срещу вятъра,  по нагорнище, срещу течението едва ли ще живееш триумфално, безгрижно и щастливо дълго време. Нищо чудно да станеш стока с изтекъл срок на годност под етикета „Горкият, така и не разбра откъде духа вятърът!” Ще го казват най-вече тези, които са си осигурили безапелационен завет с виртуозната си способност да се …ориентират. За теб ще пробутат други разтухи. Като тричането на кучета например.

В България тричането на кучета е ден за веселба и солени майтапи с най-близкия приятел на човека. Но гледайте и вижте тричането на един народ с похватите на политическата манипулация и изборите. Няма защо да се описват всички екзотични ритуални действия, на които е подложено животното. Сеирът размива ясното съзнание за нужните отговори. Вече не е ясно дали и кое е по-важно - къде са опасностите или какви са те по своята неразгадаема същност? Та кой по-близък приятел на човека заслужава подобно тричане, освен самия човек?!?

„Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалия.” Можете да проверите кой го е казал. Нам, българите, е съдено да го опровергаваме - уж човек забравя болката, но никога унижението, а то какво излезе? Докато си преповтаряме и припомняме болката, неглижираме унижението. Жертваме го с философското тъпоумие - такъв е животът.

Какъв е животът?

Добре че под ръка ни е Йожен Йонеско, та да ни светне:

- Нашият живот е като моят театър - абсурден, смешен, нищожен и нещастен!

Сами ли си го правим?

Едва ли ще намерим отговор в сведущите български медии. Те са част от театъра на абсурда. Отнасят се с презрение към всичко извън скандала и режима. Те са жадни за скандал. Те могат да съсипят и подиграят всекиго. Но въздигат малцина! Зависи от поръчката с гриф „СМЧ”. Силно мой човек. Или „СНЧ” - вече е „Наш” човек. Това е системата на тричането. СМЧ-тата и СНЧ-тата ни тричат, та свят ни се завива. И ние ще продължим да се вайкаме, че французите правят и нагъват пастет от канарчета, докато ние преглъщаме със зор сух хляб и органични имитации. Защото французите си имали европейска демокрация, а ние си вардиме нашенската, българската. Имитация, като „едно към едно” по рецептата за „френския пастет” - едно магаре - едно канарче. Забелязахте ли, че изчезнаха магаретата по селата? Ако не сте, то е защото преяждате с „френския пастет”, а вече сте организирали и нелегален трафик за внос на канарчета. Разузнаването тепърва ще разнищва аферата.  До тогава слушайте Висоцки. Е, може да пропуснете “Товарищ Сталин, вы большой ученый!” Той е бард-веселяк, у нас това го пееха в БАН за други вождове. Ние всинца комай сме като оня глупак, който страдал от жажда в самата река… на демокрацията. Само че свикнахме. Вече! Толкова години преход. Мойсей да ни беше водил, все някъде щяхме да стигнем. Сега чакаме пустинята да дойде при нас.

Набутаха ни в асансьора на безвремието. Още сме в него, защото някой ту ни спре тока, ту ни го пусне. За кратко. Нагоре-надолу - от никъде, та за никъде. И да блъскаме като луди наоколо, там ще сме, без яснота докога.

Има обаче нещо, пред което всички маски падат. Болест, която да изисква спешно кръводаряване. Отидете пред кръвния център. Нуждаете се от хемотрансфузия. Уф, едва го изричаш. И там виждаш едни очи, едни усмивки, деликатни намеци, същинска талъсЪмия. И там пазар! И там спекула! Всяка капка си има цена,  без значение е всичко останало.

„Даряването на кръв е доброволно и безвъзмездно!” е записано в редица документи и сайтове. Прилича на изборите!

„Изграждането на трайно позитивно отношение сред подрастващите и младите хора към доброволното и безвъзмездно кръводаряване ще гарантира бъдещото успешно преодоляване на ситуацията в България…” Мога да допиша след тези думи каквото си поискам и да го включа в политическа платформа. Прилича на изборите!

„Даряването на кръв е лично, дълбоко човешко право и се дължи на собствена убеденост и информираност”. Прилича на изборите!

Няма да продължавам, за да не ви отегча до припадък.

Знам само, че на хиляди им се е налагало да потърсят кръв, за да си я купят и са се шашнали от спекулацията. Там, пред българската кръв, всички са равни. Но по-равни са тези, с парите. Плащат, спасяват се. А останалите? Да са си правили сметката.

Натрапва се един факт - по време на войните толкова много достойни човеци са проявявали доблест и са дарявали себе си и кръвта си за тая земя, която ще отглежда ближния им, дори ако те си отидат мърцина. Онзи, другия, когото дори не познаваха, но се кълняха, че си струва да умрат именно за анонимния и непознат ближен българин. А сега доброволците- кръводарители не вярват, че има смисъл да дарят дори капка. Защото не желаят дарението им да се превърне в подигравка, в загубена кауза. В безсмислица. В абсурд. По-добре да събираме капачки от бутилки, за да не загинат Аг-отделенията. Или някое друго отделение.

Само в България многократен кръводарител може да загине поради липса на кръв за преливане. Фатализъм, подигравка, събиране на капачки и опрощаване на… каквото се сетиш, колко му е.

Това е истинският индикатор - започнат ли кръводарителите да стават повече от нуждаещите се, онези, безочливите, които ни демонстрират скъпите си вратовръзки, префинени питиета, едрогърдите си вакханки и луксозните си недогорели фасове, трябва да започнат да се притесняват не на шега. България ще даде признаци на оправяне. Нещо със сигурност ще се е променило. Дано само да не е като на война, в който и да е вариант.

И пак Чоран, който твърди, че Бог избира дори вратовръзките ни.

Ами ние какви ги дъвчем все още? Защо фатално ни влече родната неизтребима простотия на елита, та я възпроизвеждаме толкова години по калъп през избори?

И не ми говорете, че Господ се разпорежда с нещо повече от вратовръзките на тези типове. Просто помислете за възела, който се затяга и на собствените ни шии.