ОТКРИВАТЕЛКАТА НА ОГЪНЯ
Първобитният човек страдаше за жената и детето. Аз го уверих, че ако срещна някъде по света неговата жена, непременно ще му се обадя.
Той ми повярва и в знак на благодарност ме заведе в своята пещера. Пещерата беше малка и ниска, с угаснал огън и два камъка.
- Моята жена - изпъшка човекът - обичаше да гледа пламъците на огъня.
- Ще се върне при теб - казах аз.
- Не вярвам.
- Моята жена беше нападната от един бухал. Ти поне имаш дете.
- И на вас ще се роди - вгледа се в загасналото огнище първобитният мъж и заби копието между нозете си.
- И аз се надявам. Твоята жена ще се върне.
- Тя избяга с един дивак - изскърца със зъби мъжът. - Ще ги убия…
От сводовете на малката пещера навремени капеха бистри и тежки капки.
Първобитният човек повдигна ръка към един сталактит и каза:
- Това е моят часовник.
От сталактита равномерно се отцеждаше капка след капка.
- Броя капките, стигнах до много - разпери той пръстите си.
Мисля, че няма смисъл да разказвам за този първобитен човек, защото Гергана каза, че си измислям. Първобитните хора отдавна са изчезнали и такава пещера няма.
Човек вярва в това, което иска, рекох аз и поканих на гости братовчеда на кроманьонеца.
За да не изплаша квартала, предвидливо занесох един мой костюм, бяла риза и обувки, които той облече без охота и с предубеждение. За всеки случай си взе каменния нож и пъхна два остри камъка в джобовете на сакото.
Когато го видя, Гергана каза:
- Ти си артист.
- Артист съм - съгласи се човекът.
- Видя ли - каза Гергана - той си призна, че е артист.
- Защото е възпитан.
- Възпитан съм - съгласи се първобитният човек, - иначе щях да го убия.
- Кой ще убиеш?
- Оня, с който жена ми избяга. Тя избяга с огъня.
- С кое? - не разбра мисълта му Гергана.
- Тя донесе огъня и после избяга с огъня и детето.
Ние показахме на този човек всички постижения на цивилизацията, които имахме в нашия дом. Показахме му и снимките на семейния албум. Той се държеше възпитано, сдържано и съвсем скромно. Отказа да вечеря като се извини, че не бил гладен. Не пожела да го изпратя, аз му казах, че може да запази за спомен костюма, бялата риза и обувките.
В знак на благодарност той ми подари каменния си нож. След една година се появи съобщение във вестниците за някакъв човек, забелязан от алпинистите.
Човекът се катерел по скалите, бил полугол, а след него се катерели малко момче и жена с дълги, черни коси и бяла мъжка риза. За съжаление алпинистът не успял да снима тези три същества.
През пролетта ни се роди дете. Гергана го кърмеше, приспиваше с песен детето, после ме уверяваше, че жената е откривателката на огъня.
- Помниш ли - докосва ме тя, - помниш ли твоя приятел. Той зъзнеше.
- А ти помниш ли оня ловец на светулки?
Така започна животът в моето семейство. Сега сме трима. Жена ми откри огъня. В това съм сигурен, защото вчера синът ни каза: „Мамо, пази огъня.”
Вчера бяхме на екскурзия в планината. Аз ги заведох в пещерата на моя първобитен приятел и запалих огъня. Да, така беше. После излязохме с момчето на лов.
Гергана гледаше пламъците на огъня, седнала на белия камък.
- Мамо, пази огъня - докоснах я аз.
Мислех си колко трудно е било на кроманьонеца в тази пещера.
