ПРЕМЕЖДИЕ В КРЕМЪЛ
Из ръкописа на книгата “Откриването на Русия”
Атанас Шейтанов, един от емблематичните истински приятели на руския народ, бе дългогодишен спортен деятел, председател на градския съвет на работническото спортно движение в Пловдив. Имаше много спомени от съвместната работа със съветски деятели на спорта и от срещите си в СССР.
Ето какво ми разказа той преди години за вестник “Приятелство”, на който бях основател и първи главен редактор от 1994 година:
- За петдесетгодишнината от Победата над хитлеризма, 9 май 1995 година, бях включен в гостуващата в Москва българска делегация от спортни деятели по случай юбилея. Състояха се масови спортни прояви в голямата страна. В коктейла в Кремъл за 500 спортисти и гости видях и патриарха на Русия Алексий. Направи ми впечатление присъствието му на светския коктейл и попитах водача на Организационния комитет на игрите какво общо има висшият духовник със спорта?
Руснакът ми отговори:
- У нас има три телевизионни канали, които бълват денонощно сектански материали, с филми, песни… Така сектите се стараят да си пробиват път сред младежта ни. Ние отидохме при патриарха и му казахме: “Ако вие от руската църква не помогнете, ще загубим младежта си от тия секти. Спортът ще ни спаси от тази коварна напаст на сектите…” И той се съгласи с нас, даде един милион рубли да организираме спортните игри, ето защо го поканихме да уважи и коктейла ни…
Както си говорихме с руснака, до нас се доближи руски генерал с лампази, с множество ордени. Чул той българска реч и държейки чаша с вино в ръка ме попита:
- Откъде сте?
- От България.
Генералът ме погледна продължително, поклати глава и каза на ухото ми:
- Защо предадохте вашата партия?
А в това време управляваше БСП, Виденовото правителство…
- Не сме предали партията… - отвърнах тихо веднага аз. - Навярно питате защо я направихме социалистическа, а не комунистическа? Не сме предали партията. В нея сега има синове и дъщери на наши изтъкнати партийни функционери и…
- Не, не, не! - прекъсна ме категорично генералът. - Предадохте я!
А аз тогава се обърнах към него и тихо му казах:
- А вие защо позволихте този велик народ да започне да проси?
Бях видял вече просяци по московските улици.
И генералът, както държеше чашата в ръка, с все сила гневно я запрати на лъскавия под на залата… Прас!
Всички в цялата грамадна зала загледаха към нас.
Генералът завика, ръкомахайки като при сражение за атака:
- Още малко ще ги траем… ТИЯ - ГОРБАЧОВ, ЕЛЦИН, ШЕВАРНАДЗЕ - БЕЗ ТЯХ!
Тогава в изминалите избори комунистите в Русия бяха болшинство в Думата.
И генералът с твърда крачка се отдалечи…
Дойде военен с медали и попита:
- Какво става тук?
Обясних му.
А той ми каза:
- Знаете ли кой бе този? Той е от най-големите герои на Съветския съюз! През войната немците трепереха от него… Той командваше съединение от 15 000 души, състоящо се от елитни спортисти, възпитаници на висшите училища по физкултура! Те можеха да стрелят, да плуват, да гребат и да разузнават… Днес са тук, утре на сто километра в тила на немците… Немците трепереха само като чуеха името на този генерал… С такива хора спечелихме войната! С ТАКИВА ХОРА ПОБЕДИХМЕ И СПАСИХМЕ СВЕТА ОТ ФАШИСТКАТА ЧУМА!
