Иван Енчев

Неотседнал още коня доралия,
и заудря порти непознат делия…
П. К. Яворов

Съмва се! Петелът пее, та се къса!
Ах, защо зората сипва толкоз късно?
А жребецът стръхне буден,
буйно тръпне.
С жар и плам стрели окото му тревата.
Скоро хлътва там: и сякаш първи път е!
Празник на душата, пир на сетивата!
Млад е! -
С нрав земята и небето клати!
Пърха в най-дълбокото на тая заран.
Щур е! -
В миша дупка тика стари дати
и всевечната наслада тъй повтаря.
Щурм е неговият порив ранобуден.
Бързом сбира сила нова и връхлита.
Няма той вериги груби, няма сбруя…

Но къде се дяна днес? Къде ли скита?