Бърнард Меламъд (Bernard Malamud), американски писател, е роден на 26 април 1914 г. в Бруклин, Ню Йорк, САЩ, в семейството на руските емигранти от еврейски произход Макс Меламъд и Берта Фиделман. Бащата е дребен търговец и семейството живее доста оскъдно, затова Бърнард учи в общинската гимназия „Еразъм хол” в Бруклин, а след това в Колумбийския университет. През 40-те години е преподавател във вечерно училище, а през 1949 г. е назначен на работа в университета на щата Орегон. През 1961 г. става преподавател в „Бенингтън колидж” в щата Върмонт, където работи повече от 20 години. От 1967 г. Меламъд е член на Американската академия за изкуство и наука и президент на американския ПЕН-клуб (1979-1981). Меламъд е автор на 8 романа и 65 разказа. Не е особено плодовит автор, защото пише бавно и внимателно. Първият му ръкопис от 1948 г. не е публикуван, искал е да го преработи изцяло, след което го забравя за дълги години и в крайна сметка ръкописът е изгубен завинаги. Първият издаден роман на Меламъд е „Талант” (1952), книга за съдбата на бейзболен играч, погубен от царящата в американския спорт корупция, която веднага прави автора известен. В следващия роман „Асистентът” (1957) и сборниците разкази „Вълшебното буре” (1963) и „Идиоти с предимство” (1963) той ярко изобразява бита на еврейските бедняци в Ню Йорк. Героите му са обикновени хора, борещи се за подобряване на живота си в света на злата съдба. Голяма известност придобива романът „Господарят” (1966) - според редица водещи литературни издания е едно от най-значителните произведения на най-новата американска литература. Романът е написан по мотиви от наказателния процес, в който евреинът Менахем Мендел Бейлис е обвинен в ритуално убийство в Киев на момчето Андрей Ющински на 12 март 1911 г. За него той получава национална литературна награда на САЩ „Пулицър”. Последното голямо произведение на Меламъд е фантастичният апокалиптичен роман „Милостта на Господ Бог” (1983). Характерни за творчеството на писателя са иносказателния изказ, алегорията и майсторството в изкуството да разказва. Неговото творчество обхваща романите The Natural (1952), The Assistant (1957), A New Life (1961), The Fixer (1966), Pictures of Fidelman: An Exhibition (1969), The Tenants (1971), Dubin’s Lives (1979), God’s Grace (1982) и сборниците разкази The Magic Barrel (1958), Idiots First (1963), Rembrandt’s Hat (1974), The Stories of Bernard Malamud (1983), The People and Uncollected Stories (в който е включен неиздадения роман The People) (1989), The Complete Stories (1997). Бърнард Меламъд е двукратен лауреат на националната литературна награда, наградата „Пулицър”, лауреат е на литературната награда Бней-Брит, литературната награда на университета „Брандайз”, награда на Американския академичен институт за изкуство, наука и белетристика. Почти всичките му романи са екранизирани с голям успех. Бърнард Меламъд умира от инфаркт на 18 март 1986 г. в Манхатън, Ню Йорк.

Публикации:

Проза:

ШАПКАТА НА РЕМБРАНД/ превод: Любомир Духлински/ брой 155 февруари 2023

ПИСМОТО/ превод: Любомир Духлински/ брой 155 февруари 2023

ГНЕВЪТ ГОСПОДЕН/ превод: Любомир Духлински/ брой 155 февруари 2023