Денчо Владимиров

Сатиричен  трактат за правната култура на едно “минало покрай нея поколение” и за също случващото се и със сегашните подрастващи българи

Сега много се заговори за нужда от финансово ограмотяване на нацията. Хиляди финансисти - банкери и прочие ще застават пред черните дъски в училища на държавата България и ако не прибавят кой знае какви трайни познания по финансова култура в главите на подрастващите, то със сигурност ще си прибавят към и така големите заплати и доходи парички от уроците в училище.

Хитро, нали - ето още една възможност за пълнене на джоба на и така живеещите с пълни джобове наши родни банкери и прочие финансови експерти.

И никой не се сеща, че преди да се научи да си попълва засуканата и постоянно променяна като учебниците данъчна декларация /нещо, което е озорвало даже и Айнщайн/, то в държава, където някъде полицията е доста на гъсто, то трябва преди всичко подрастващият да познава реално и как биха протекли срещите му с униформен пазител на реда.

Да сте получавали такива уроци в училище за това?

Да знаете какви са правата ви като гражданин при такъв род срещи от трети вид?

Аз, например, не си спомням в училище някой да ме осветлявал за това, същото става  и със сегашните поколения учащи.

А и не съм чувал, че при всички проекти /май станаха и сто/ за нов закон за полицията,  да се е отредило полагаемото се голямо място и за това как да се просветят още от училище гражданите  - да знаят правата си и задълженията си, за да има ефективен и цивилизован диалог между тях и органите на реда, от което да спечели и държавата, и обществото.

Колко от подрастващите, че и възрастните хора в България, например, знаят, че полицията може да използва физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции, САМО ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин?

В закона и наредбите кой знае защо не се казва за какви “други начини” става дума?

Така че полицаят винаги може да докара от девет дерета вода, за да докаже, че е действал любезно и учтиво по единствено правилния начин, гръмвайки примерно в гражданина /нещо, което напоследък виждаме да става така често например в една страна на свободата отвън океана/…

Колко от подрастващите са научили в училище, че не могат да бъдат задържани за повече от 24 часа без разрешението на прокурор? А?

Че кой да им каже това от учителите и по кой учебен предмет? Може би в часа по физкултура ?

Подрастващият може да си остане невеж и за това, че ако след 24 часа задържане срещу него не бъде предявено обвинение, то той трябва незабавно да бъде освободен, препоръчително любезно, и да си ходи у дома.

Ако трябва даже да му се поднесе учтиво и извинение за стреса, от който започват толкова болести.

Особено, ако някой прокурор му е извикал страховито над главата “На колене, ти си абсолютен престъпник”, примерно. Или, ако са го извлекли от множеството протестиращи и са го натупали между колоните на сградата на министрите в демократичната ни и правова република?

Сигурен съм, че милиони хора у нас, даже с побелели коси не знаят, че полицаят застане ли пред вас да ви арестува, е длъжен първо да разясни всички ваши права.

Това трябва да ви разясняват и вечно претрупаните с папки и работа следователи и дознатели. Но..

Сигурно милиони хора у нас не знаят, че освен правото на свободно придвижване, полицията не може да ви ограничи нито едно друго житейско право!

Включително - да бъдете нахранен с вкусна питателна храна в измити чинии, а не в мухлясали кофички от кисело  мляко, да бъдете облечен удобно, да бъдете поставен в нормални условия откъм шум, температура, съседство.

Че имате и правото да се информирате за това какво става по света, да поработите над защитата си /даже в занданите на Моабит, при Хитлер, българинът Георги Димитров,  на 50 години е научил немския език в килията си на такова ниво, че от обвиняем да стане обвинител и Гьоринг да го сънува в пот и бълнуване/.

Сигурно много хора от нас и до края на живота си не узнават и че имат свещено право, ако ги арестуват да знаят точно за КАКВО  и за КАКВО са заподозрени?

Вие си отговорете на въпроса дали се спазва това в динамиката на бурния все недобре платен полицейски живот с постоянно сменящи се министри  на вътрешните работи и с огромен куп други добре платени полицейски началници…

Сигурен съм, че малцина са у нас, даже и най-интелигентните хора, познават и едно много важно основно свое право - при попадане в стресовата полицейска компания, там служителите на полицията могат да ви задават въпроси, но вие… НЕ СТЕ ДЛЪЖЕН ДА ОТГОВАРЯТЕ.

И ЕСТЕСТВЕНО - НЕ МОЖЕ ДА ВИ НАСИЛВАТ ДА ДАВАТЕ ОТГОВОР ИЛИ ДА СЕ ПРИЗНАВАТЕ ЗА ВИНОВЕН!

Някой да е ви обяснявал това основно право в училище или от домоуправата на етажната собственост? Не си спомням от миналото за такива неща да се е говорело и в Комсомола, и в ОФ.

Бяхме длъжни  да знаем кои са генералните секретари на дружеските партии в Конго, Мозамбик, Тамбукту, но не и да сме наясно какви права имаме при проявен интерес към нас от страна на родната милиция.

Може би партийните членове тогава да са били по-посветени на закрити партийни събрания по тези неща, но аз като безпартиен журналист, не съм бил канен на такива  инструктажи, в които са се просвещавали верните воини на партията.

И естествено, сигурен съм, милиони хора у нас не знаят и че полицията и органите на разследването могат щателно да ви претърсват, примерно за наркотици, но претърсването ви по тялото трябва да бъде извършвано само от лице от същия пол!

И то В ПРИСЪСТВИЕ НА СВИДЕТЕЛИ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ КАТО СЕ СЪСТАВЯ ПРОТОКОЛ ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ПРЕТЪРСВАНЕТО!

И сигурно само от филмите, подрастващите у нас вече от няколко поколения научават за едно друго основно право на попадналия в ситуация да беседва с любезните ни полицаи, почти всички вече с дипломи за висшисти.

А то е правото при задържане - веднага да се свържете с адвокат и с най-близките си роднини.

А ако при озоваването ви в полицейския  участък съвсем си глътнете езика от стреса в срещата с учтивата родна полиция /възпята вече и в естрадна песен-химн/, то вие имате законното право да упълномощите адвокат, който да участва в следствието и процеса  от момента на задържането ви.

Естествено обаче, ще упълномощите адвокат, ако имате достатъчно пари да му платите, а ако нямате… най-реалният ваш защитник ще е Господ и светиите му, които ще очаквате да ви се притекат на помощ.

Е, то вече и у нас, в демократична и европейска по лъскави етикети България, стана реално, както е било в правосъдието на някогашен дореволюционен Кавказ, където е действало правото: „Имаш ли сто овце, ти си правият!”. Има такава кавказка поговорка дори. Пренесена изглежда интернационално и актуализирано за нуждите на  българската, на юруш обновена бързо правосъдна система и прокуратура. Тук се сещам за българската поговорка „Бързата кучка слепи ги ражда”…

Затова виждаме всеки ден по телевизиите как десетки наши апаши, нагушили се с пари предвидливо в онова стартово мътно време на българската демокрация, да ги разкарват из съдебните зали заради ограбеното от тях, бързо да ги пускат да си ходят по живо, по здраво.

Разкарват ги, но не ги вкарват!

Там, където им е мястото с решетките. С награбените пари от разграбването на държавата сега престъпниците от зората на демокрацията нямат никакъв, ама никакъв паричен проблем да си наемат скъпо платени адвокати да ги защитават и до края на  света. Пък и да залагат гаранции и по един милион лева… Да му мислят останалите, тия, честните граждани, които са проспали да се цамбурнат и те в мътната златна вода…

В  наскоро излязла силна авторска статия във вестник “Приятелство” известният пловдивски юрист Стефан Харизанов от Пловдивски правен комитет призовава за дискусия как да се подобри доверието на българското общество в служителите на МВР.

В статията си той изнася данните от едно изследване в кръгла маса в Пловдив, където  е казано, че “МВР е една токсична дехуманизирана система, основана върху  военните порядки, централизацията, строгата йерархичност, безпрекословната дисциплина и отсъствието на разбиране за ценността на личността. Една система, чието администратиране включва неподвластни на осмисляне брой и правно съдържание задължителни и често противоречащи си един на друг документи… “

На мен от прочетеното ми настръхват останалите коси, не знам дали такова сетивно изживяване спохожда законодатели и политици, както и извървялата се шарена  дивизия от какви ли не началници от новото ни по западняшки тертип  силово ведомство…

И накрая на трактата искам да попитам: колко от българските граждани знаят, че ако правата им са били нарушени от полицията, то може да подадат жалба и срещу нея до прокуратурата и съда?

Може би все пак някои знаят, че могат да подадат и такъв вид жалба. Ето сега вече знаете и вие.

Например, жалба за това, че в ранна неделна утрин двойка полицаи ви блъскат юнашки по вратата на панелката, за да ви предадат мъничка призовка по някакъв повод. Блокът е събуден, съседи надничат. Хората отвъд облъсканата врата са стресирани. Старци  гълтат валериан…

И изниква въпрос: не знаят ли униформените от полицията, която според химна им ни пазела, че  така не става по света, дори и в Африка, блъскането по вратата на хора с недоказана вина за престъпление, стресирането им, е репресия и имате право за това  да подадете жалба.

Да подадете жалба, казах.

Но не и да очаквате от това непременно да произтече възтържествуване на закона.

А ако все пак стане някакво възтържествуване на закона - то, все едно е, че сте докоснали… хоризонта.