В ТЪНКА ТРЕПЕТЛИКА…
Из „Пиле песнопойче” (1965)
Стихове за деца и юноши
***
В тънка трепетлика
пиле чурулика -
чурулика, пее
и със песента
тихичко люлее
младите листа.
И на всички хора
в тоя светъл час
пилето говори
с чудния си глас:
прелетях долини,
над моря летях -
нашта татковина
нигде не видях!
***
На Димата
Вън извива снежен вихър,
бурята расте,
тук е топло, тук е тихо,
спи ми ти, дете.
Затвори очички ясни
в радост и покой
и заспи ми да пораснеш,
скъп соколе мой.
Татко ти до късни нощи
работи в града -
спи ми, сладък, малък още,
аз над тебе бдя.
А когато побелеем
като бори в сняг,
с тебе ний ще се гордеем,
хубав наш юнак.
Над полята затрептяха
звездни светлини -
спи ми, радост и утеха
в наште старини.
***
Един далечен коловоз
блести по росните ливади
и някъде подсвирква с радост
и те подвиква весел кос.
Дъждът е кротко отшумял,
широк и светъл е простора,
и стъпките на всички хора
светлеят в мократа земя.
Стадата тръгват и звънят
в покоя бистрите звънчета -
каква наслада е полето
в такова слънце след дъжда!
Вървиш из пътя тих и чист
и чуваш стъпките си ясно,
а нещо светло и прекрасно
ти шъпне стихналата вис!
Край тебе цъфналата ръж
в зелени извори извира
и просто всичко те напира
да си подсвирнеш изведнъж!
Един далечен коловоз
Блести по росните ливади
и някъде подсвирква с радост
и те подвиква весел кос.
***
В зелената тревица,
где ручея тече,
с възрадвана душица
запя едно щурче.
Затихнал и унесен
заслуша го света
и над селата с песен
заслиза радостта.
Затуй по наште хижи -
кога щурчето пей -
затихват всички грижи
и с радост се живей.
И тази песенчица
политне ли навън -
щастливите душици
заспиват сладък сън.
Щурчето не разбира
ни злоба, нито яд
и никога не спира
да пее в този свят.
***
Щурците пеят и приспиват
дървета, друмища, нивя -
о, моя вечер мълчалива,
о, моя селска тишина!
Ръжта за сън се притаява,
замлъкват звън и гласове
и пълната луна огрява
села и стари лесове.
И сякаш чезнали доскоро
и сред полето пак дошли -
стоят и греят сред простора
две бели, гиздави брези.
Широко блеснала с водите,
реката диша и дими,
една тополка в тъмнините
сънливо с листите шуми.
Но в миг, на връхчето й спряло,
безсънно славейче запя -
о, мое скъпо родно село,
о, свидна българска земя!
***
Седнало да плаче
зайче дългокраче:
що ми е сърцето
толкова проклето? -
лист да шумне тука,
бие, та се пука!
Що не съм родено
мече страховито -
тръгна ли сърдито
в туй поле зелено,
кой къде ме свари,
страх да го попари!
Но догде продума,
шумна суха шума:
ситна бубулечка
тръгнала полечка
и какво накрая? -
ни следа от Зая!
***
Кацнало в усойче
пиле сладкопойче,
клончето люлее
и така му пее:
клонче оголяло,
тъжно потъжняло,
чуваш ли, че вика
цъфнала иглика?
Вика и говори
на поля и хора:
сбогом Баба Зима
от света си взима.
Скоро с млади листи
ти ще зеленееш
и в роса сребриста
радостно ще грееш.
В теб тогава тихо
гняздо ще си свия -
в дъждове и вихър
рожбите да крия.
Ти ще ми люлееш
малките душици,
аз пък ще ти пея
чудни песенчици.
***
Гласът на славея звъни
далече в майската прохлада -
цъфти, прекрасна наша младост,
цъфтете, светли наши дни!
Тревата грей от пресен сок,
брези на слънцето се нежят,
а през гората - луд от свежест -
запява буйния поток.
От прасковите розов дим
дими на облаци в полето
и чудно в друмищата светят
и пеят пролетни води!
И всеки грейнал коловоз,
и всичките пътечки водят,
където, радостен и бодър,
подсвирква пролетния дрозд.
Където с вятъра от юга
дъхът на здравеца се лее
и в пролетните нощи пее
в полята звездния капчук!
Където славея в зори
оглася полската прохлада -
цъфти, прекрасна наша младост,
цъфтете, светли наши дни!
***
Подранила теменужка
в храста се синее,
а на храста птица - дружка
песничка й пее.
С песента й вредом бликна
цвете и тревица
и от хълма се провикна
пролет хубавица:
хей, дечица ранобудни,
литом полетете,
да залеем с песни чудни
родните полета!
Да зарадваме бащите
с поздрава си весел
и в родината честита
да е вечна песен!
***
Тихо сияе небето,
греят безкрайни жита -
пътя те води, където
сам пожелае сега.
Нейде на цъфнала слива
белия връх се люлей,
а на върхът й звънливо
пиле към слънцето пей.
С устни узряла черешка
слуша го малко дете -
колко ли радост лудешка
в детския поглед расте?
Пилето трепна с крилцата
и отлетя изведнъж -
сякаш внезапно в полята
секнал е пролетен дъжд.
Впива очи мълчаливо
малкото тъжно дете -
само на бялата слива
празният връх се люлей.
Тихо си тръгна детето
с тихата детска тъга -
пътя го води, където
сам пожелае сега.
***
Двори, друми и баири
пълни с мирис на сено
и кавала кръшно свири -
ех, ти, български живот!
През ливадите се носят
претоварени коли
и по всички коловози
сенокосен сок струи.
На брега стоят върбите
и с бленуващи ръце
тихо галят във водите
отразеното небе.
Тишината е зелена,
упоена от треви -
с устни вишни оросени
пеят селските моми.
А на слънцето златее
нацъфтялата липа -
лъхва вятъра и лее
медовита хладина.
Лъхат друми и баири
на липа и на сено
и кавала кръшно свири -
ех, ти, български живот!
***
Синигерче, птичко плаха,
где по клоните летиш
и къде намираш стряха
да се гушнеш и преспиш?
Гледай, листите отлитат,
скоро сняг ще навали
и в гората ще се скитат
само вихри и мъгли.
Ти си мъничка и боса
и те моля от сърце:
нека аз храна ти нося
в свойте стоплени ръце.
По смразената рекичка
не подскачай по студа -
в мойта шарена паничка
ще ти давам аз вода.
После баба ще те вземе
в пазвата си да те грей,
а когато тя задреме,
отлети си и си пей.
В нашта къща всичко има -
и храница, и огън,
ще прекараш цяла зима
като хубав, хубав сън.
