Янчо Михайлов

Щерю Сербезов бе заумирал още от четиридесетгодишен. Може би, защото наруши поверието и отпразнува четиридесетгодишния си рожден ден. Оттогава по повод и без повод напомняше на своите близки, че като умре иска да погребат в родното му село, „там до мама и тате”.

За да се подсигури, че ще изпълнят волята му и че ще навестяват гроба му, той стегна родната си къща и я направи прилична вила за своите наследници, които се срамуваха от произхода си и когато споделяха пред свои познати, че ще напуснат областния център за известно време, казваха, че отиват не на село, а на вилата.

Синът му отдавна не живееше в България и беше забравил не само за селския, но и за българския си произход. Дъщеря му, видна интелектуалка от местен мащаб, се бе увлякла по източните мистично-философски и окултни учения, докато накрая не се закотви в будизма.

Щерю Сербезов много вярваше на лекарите. Кажеха ли му, че трябва да се оперира, той не търсеше второ и трето мнение, а веднага лягаше под ножа.

И въпреки това доживя до осемдесет години, а негови приятели, къде-къде по-здрави от него, не прекрачвали прага на болници, изведнъж си заминаха кой от инсулт, кой от масивен инфаркт.

„Няма как, трябва и аз да мина по каналния ред” - каза Щерю на жена си малко преди да издъхне, като пак й напомни къде иска да го погребат.

Дъщеря му обаче, без да се съобрази с волята на баща си и без да се допита до майка си и брат си, разпореди тленните му останки да бъдат кремирани.

- Баща ти искаше да го погребем в родното му село! - напомни на дъщеря си жената на Щерю. - Пък и не е по християнския обичай да бъде кремиран.

- Мамо, ще ходиш ли на петдесет километра оттук да палиш свещ на гроба му? Остави ги тези отживелици. Ето ти урната с праха му, запали си, ако искаш, свещ пред нея. А и нито ти, нито баща ми сте били много вярващи християни.

- Вярно е, дъще, ама баща ти, макар и рядко да се отбиваше в църква, имаше някакъв страх Божи и почиташе, и уважаваше нашите християнски традиции. Пък и трябваше да зачетеш волята му. Май много си се увлякла по твоя будизъм.

Мина време. Настъпи период, в който поради възникналата световна пандемия, дъщерята на Щерю, зет му и техният син се налагаше да работят онлайн и решиха да се оттеглят в бащината къща на чист въздух, сред природата.

Една зимна вечер къщата на Щерю лумна в пламъци. Дали внукът му беше заспал с цигара в ръка или беше станало късо съединение вследствие на включена електрическа печка - така и не се разбра.

За малко и тримата да изгорят като на клада. На сутринта дъщерята на Щерю стоеше пред овъглената къща и сякаш виждаше в нея мълчаливия упрек на баща си.