Трендафил Василев

Години наред любителите на българския фолклор имат удоволствието да слушат една забележителна творба - „Песен за мома Еленка”, в изпълнение на известния народен певец Тодор Кожухаров и оркестър „Южни ритми” - Хасково.

Песента вълнува както с приятната мелодия, така и със съдържанието си. В нея се говори за трагичната гибел на млада българка от село Джефарче, погубена от владетеля на селото Джефер бей в далечните години на робството.

Беят убива мома Еленка, озлобен, че българка е най-хубавата мома в селото, кадъните му не могат да се примирят с хубостта й.

Ето и текста на песента.

ПЕСЕН ЗА МОМА ЕЛЕНКА

Я спрете, да послушаме
песен за мома Еленка,
Еленка мома хубава,
хубава, още гиздава.
Расла е мома Еленка,
расла е и пораснала,
във това село Джефарче,
горе, в горната махала.
Мама Еленки думаше:
„Еленке, мила мамина,
не си лицето белосвай,
белосвай, още червосвай,
че ний живеем, Еленке,
в тая Маджурска махала.
Турците каил не стават,
кадъни каскандисват.
Джефер бей ще те погуби!”
Еленка мама не слуша.
Станала рано в неделя,
за бистра вода да иде
от Агова чешма голяма.
Кога насред път стигнала,
бърже й наум придойде
за Ситбунарското изворче,
че там има вода по-сладка,
по-бистра и по-студена.
Кога на изворче отиде,
измила лице трендафил,
разтърси снага моминска,
напълни бели бакъри
и ги на рамо възметна.
Кога за село да тръгне
и се Еленка разгледа
да не е пътя сбъркала,
какво да види Еленка:
Пред нея стои Джефер бей
с негови пет гавазина.
Първи й вода излива,
втори й ръце извива,
трети - за коня завързва.
Че са Еленка влачили,
на юг от село довлекли,
на висока росна поляна.
Джефер бей стои и гледа,
доволно ръце потрива -
като Еленка убият,
в туй село няма да има
по-бяла и по-хубава
от негови девет кадъни.
Гавази Еленка мъчили,
мъчили, още убиват.
Цялото село погрозня,
почерня в черна неволя.
В дълбока тъга остана
зарад Еленка хубава.
Минали много години,
години, още векове.
Само едно дърво остана
на тая висока поляна.
И то мълчи, не казва
за Еленка мома хубава.
Тогаз за почит хората
на туй место елен заклали,
местността Еленка нарекли
и селото Елена остана.

Интересен факт, свързан с песента, е, че тя е съчинена и предложена на музикалния екип от Петър Тимонов, родом от село Елена и живял в него.

От далечни години за хората от селото е останала като незарастваща рана смъртта на тяхната невинна, млада и хубава съселянка. Трагичната история е вървяла от поколение на поколение, разказвана е на деца и внуци.

Петър, завладян от величието на тази мъченическа гибел, пръв я сътворява в песен. Посвещава я на еленчани и прави всичко необходимо да се запее и да стане народно достояние.

Поразрових се в различни писания, посветени на село Елена, но не открих описано това паметно събитие. В „История на село Елена” от селския учител Александър Попов, писана през 1935 г., се припомня как е сменено името на селото. След Държавния указ за преименуване на селища и местности през 1906 г. Джефарче е преведено „мъченик”.

Но хората от селото не приемат това име и по предложение именно на Попов го назовават Елена. Летописецът обаче никъде не споменава трагичното събитие от историята на селото, нито пък съобщава защо е предложил името.

Този факт придава още по-голяма стойност на песенната творба на Петър Тимонов, където ясно се казва защо хората преименуват селото си от Джефарче на Елена.

Петър Тимонов предлага на музикалния екип „Южни ритми” и други свои песни. По-известни от тях са „Снощи се върна млад Стоян” и „Авлига и славей”, които красят репертоара на оркестъра.

Родом съм от село Момино, отстоящо на 5-6 километра от Елена. Връзките между двете села са близки и оживени. Немалко снахи са се преселили от едното село в другото. Нашенци ходеха в Елена на мелница, на големия събор на Петровден.

В ливадите южно от селото се провеждаха големи борби. Край Аговата чешма, която сега наричат Старата чешма, построена от един от далечните наследници на Джефер бей, Мехмедаа, по време на събора имаше пазар на добитък.

През петдесетте години на миналия век Петър Тимонов, заедно с жена с Гинка, младо семейство, управляваха и обслужваха вършачката в моето село. Петър беше на лицето си с усмивка и благост, дирижираше умело вършитбата. Гинка, отзивчива и пъргава, тичаше, където е нужно. Беше облечена в доков гащеризон и нашенци за пръв път виждаха жена в панталони. Млади, енергични, властници над техниката, те предизвикваха възхищение и уважение и станаха любимци на съселяните ми.

Аз, гимназист, бях в екипа на вършитбата, един от отчетниците на овършаното зърно. С Петър се сближихме, търсехме се при всяко свободно време. И двамата пристрастени към българската народна песен, говорехме предимно на тази тема.

Надпреварвахме се да споделяме кой каква песен знае, запявахме, засвирвахме ги с уста… Тогава той ми разказа историята за мома Еленка, която остана дълбоко в паметта ми.

По-късно Петър отиде на работа в Хасково. Аз поех по моя житейски път. Нерядко се засичахме по пътя Хасково-Момино-Елена. Срещите ни бяха с най-топло приятелско чувство и покрай всичко друго не пропускахме да се заговорим за някоя нова народна песен, легнала на сърцето ни…

В един период от моето стихотворно творчество пристъпих към поетично претворяване на легенди от нашия край. Назовах ги „Хухленски легенди”, на името на източнородопския връх Хухла, под който са накацали немалко села, включително Момино и Елена.

Написах баладата „Българка Елена” и я посветих на Петър Тимонов.

БЪЛГАРКА ЕЛЕНА

На Петър Тимонов

Всичко е поробил в село Джефер бей,
хубостта не може само да пороби!
Българка Елена като слънце грей,
щерките му неугледни болни са от злоба…
- Не излизай, дъщерко, навън, не смей! -
зла поличба тегне в майчината обич. -
Може да те срещне тъкмо Джефер бей,
той жесток е, да погуби е способен!…
Млада е Елена, жадува свобода,
не се вслушва в майчините си съвети.
Тръгва тя с дружките си за вода,
бялото лице в менците й свети.
На чешмата, дето хора не дели
и дарява всеки със вода студена,
влита беят със гавазите си зли,
връзват я за кон, убива той Елена…
Всичко бе поробил в село Джефер бей,
хубостта не можа само да пороби!
Селото Джефарче свободно век живей,
с името Елена - памет, почест, обич!

За съжаление Петър Тимонов не е вече между живите! Със своя талант, с любовта си към народната песен, към селото и съселяните си, към българщината, той ни остави творения, които имат значителна естетическа и историческа стойност.

Горните редове са памет за него, малък акт против забравата на този красив, щедър, човеколюбив българин.