Румяна Раднева

СРЕБЪРНИ ИСКРИ

Къде побягнахте, мисли разпилени,
подгонени от ветрите - коне
със гриви слънчеви,
копринени, развени
в разбуненото пролетно поле!
Дали ще ви догоня шеметни,
игриви в гонитба вихрена
със слънцето и мен?
Искри от сребърни юзди звънливи
обгръщат дните ми загадъчни във плен!

КОПНЕЖ

Нощта потапя сънено лице
във сините води на тишината,
потрепват листи, вятър свеж
догонва стъпки в равнината…
Тих унес ласкаво приспива
треви. Цветя глави навеждат,
дъхът на здравец те опива,
звезди изплитат сънища, копнежи…

МОЛИТВА

Вземи ръцете ми - те тъй са уморени!
Гали косите ми - те сънни са и тежки!
Целувай устните - макар и онемели -
повтарят името ти до изтръпване
като молитва…

АЗ ПЛАМЪК СЪМ

Аз пламък съм
по пътя си помитащ
вселената, звезди, фалшиви божества!
Въстанала от гняв свещен и болка,
при тебе спирам и гордата глава
на рамото ти слагам усмирена -
ограбена, изстрадала - богата!…

Във шепите си нося ти морето,
в очите ми стаен е горският сумрак,
с косите си - от вихри разпилени,
аз вплитам те във моя малък свят!
Вземи ме! Догони ме -
самата аз съм вятъра
и пламъка чудат!