РОДИНО МОЯ
РОДИНО МОЯ
Родино моя, продават те
харвардски мекерета,
джендъри от Вашингтон,
от Брюксел и Париж.
Разреждат братска кръв
от близо и далече -
за да не би да заговори.
Където Патриарх Евтимий
е станал просто „попа”.
Най-висшият ни пълководец
издига зидове с бодлива тел
и гледа предано в очите
поредния ни господар.
Родино моя, няма кой
да пожали бедните ти хора,
онези, дето кравите пасат,
орат земя и сеят хляба.
Родино моя, няма кой
във кобен час да те запази.
Войниците ни са чиновници -
спазват работно си време.
И ако ги призове тръбата,
в окопите да влязат
ще трябва да им се заплаща.
За скрап продадена
е вече Ботевата сабя.
Остригани ченгета охраняват
не майките с децата,
а златните синджири.
Родино бедна, днес
няма дори кой да ти напише
едно копривщенско писмо.
СЕЛЯНИН
Никога не съм бил във чужбина…
Александър Ткач
Не съм бил във чужбина.
Не съм виждал и Токио.
Не съм влизал в казино,
но пих с руснаците водка.
Не съм бил и във Африка,
не съм стрелял по слонове.
Не посетих дори Холивуд -
света не гледах от дронове.
Зеле садях, копаех мамули,
под асмата почивах на сянка.
Нямах буик, а старо жигули.
Залък хляб давах на кучето.
И все пак аз съм щастливец -
бях у дома, близо до корена.
Когато уморено присядах,
потта ми изтриваше вятъра.
Светло и тихо е във душата,
заспивам сън на праведник.
И пак благославям съдбата,
че ме е запазила истински.
БЕЗРОДНИЦИ
Светът отново е в плен на измислени драми.
Всичко е мръсно, но прикрито зад розови облаци.
Стеле се смрад - на кръв, на пари и на ковид.
Хищните гарвани от цяла Европа се нахвърлиха
върху костеливия труп на нашата малка и бедна,
но достойна до вчера нещастна държавица -
да оглозгат и последния кокал, останал от нея.
Като по команда рипват нашите майцепродавци
и застават мирно пред европейските варвари,
превити покорно приемат безумните заповеди.
Плачат с крокодилски сълзи по инструкция,
зяпнали с вяра всички лъжливи пророци -
тези, които ни обещават химери и бъдеще.
Поне да бяха продали по-скъпо на народа си кожата…
Няма кой да пречисти здравото зърно от плявата.
Синьото знаме гордо плющи над наши светини,
там, където все не достига място за нашето.
Днес по се продават партийни концепции,
вместо учебници и прокълнати Ботеви стихове.
Военните чинове повече мязат на селски кръчмари -
всеки се кълне пламенно пред чужди посолства
колко е верен на този и онзи, но не на народа си.
Кой днес ще развее знаме, кой ще извика „След мене”!
И какво ще пише на знамето - „Свобода”? Или „Брюксел”?
Или, банда безродници, пак ще убием Петко войвода.
СТАРИЦИ НА ПОРТАТА
За какво ли
си говорят привечер
стариците,
приседнали на портата?
За тока и за хляба,
за доматите, които съхнат
и нищо не помага.
И за това къде
се е запътила Родината.
Сякаш корени са
възлестите им ръце,
а очите им са пълни
с мътната вода на времето.
Седят те примирени
в плетените си елечета,
говорят си за внуците
или за времето.
И ако стариците
ви кажат,
че някой сателит
обърква времето -
повярвайте им.
Не бързайте да спорите
със тях,
а просто спрете
сателита.
СТЕПНА ПЕСЕН
Тъй като
живеем във Европа,
но по душа
останахме си в Азия,
нека кажем на слепците -
от изток идва първата зора.
Месец е на диви
степни рози
или пък на
нежни минзухари.
Степният пясък
все още е
горещ от лятото!
Да оседлаем
рошавите кончета,
през рамо лъковете
да преметнем.
Във дясната ръка -
орела ловен,
а във сърцето -
свободата на простора.
И няма да ни казва никой повече
как да препускаме до хоризонта,
няма да ни учат куп безродници
на думи като Вяра и Родина.
СУХИ ВЕТРОВЕ
Жестоки сухи ветрове
измитат дъното
на бившата река.
Спъваш се в оградата,
която чертае хоризонта.
Поглеждаш горе
и ахваш - синева…
И щъркели -
небесните фрегати -
с крилата си
измиват облаците.
Изгубват се във
синята мъгла.
А ние…
Ние слепи сме били.
Дори не се опитахме
да продадем
душата си.
А и на кого ли е потрябвала…
СЪТВОРЕНИЕ
Денят ще дойде
когато си тръгне нощта.
И на зазоряване
ще попитаме:
- Къде е началото?
Децата ни
ще се опитат
да отговорят.
Да ни припомнят
за чудото на
сътворението.
В крайна сметка
те са част от Бога,
а не ние…
ХАОС
Снегът лети през хаоса.
И, обикаляйки нелепо,
се връща отново на земята.
Провиснали проводници
на старите кардиограми
спряха да се разпознават.
Опитва се да ни постопли
мъчителната, бавна памет -
но само в хаоса се губим.
ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА
Пътищата сякаш мълчат.
Не гърмят в своя
бяг и подковите.
На кръстопътя -
послушайте -
само шепот
на боси крака
едва се долавя.
И чучулигата,
пяла през детството,
пак си е същата.
В градината трябва
да зреят черешите.
Тези, които мечтаят
да литнат към
небосвода,
а не помръдват
от корена.
Поглеждам нагоре,
тях просто
ги няма на клоните.
И страх ме души,
че отново напразно
са прецъфтели черешите.
А безразличните
към тайнството
просто ще ги отминат.
ЧЕСТНА ИГРА
Не, любовта не е тази честна игра,
която да играем, даже и губейки.
Победители няма и не е имало,
а само двама самотници губещи.
ЧОВЕЧНОСТ
Не слагай огледало пред слепия -
той няма да види очите си.
Не запявай пред лицето на немия -
той също би искал да пее.
И ако все пак решиш да запееш
пред огледалото, слушайки себе си,
значи вече дошло е начало на края.
Или пък това е самото начало?
ЩЕ ОСТАВЯ ВРАТАТА ОТВОРЕНА
Ще оставя вратата отворена -
все някой ще мине през нея.
Ненужни са ключове и резета
и дано някой за мен да се сети.
Ще оставя вратата отворена
За да мине през нея момичето,
което още сънувам понякога.
И никога повече няма да видя.
Ще оставя вратата отворена…
