Николай Христозов

Един наш съвременник, юноша, опиянен от свободата, поет, вдъхновен от величието на комунистическата идея, живее и умира като истински герой на своето време.

Кратък е неговият път до подвига. 14-годишен пионер, той се среща с Георги Димитров и пази до края на живота си спомена от тази среща - една бяла хризантема.

Изписва над 20 тетрадки със стихове, сред които блестят и зърна - тежки, пълни с кълнове и бъдеще.

18-годишен, той става инструктор на Околийския комитет на ДСНМ в Девин, но скоро след това в една зимна нощ го затрупва снежна преспа по пътя от Доспат за Девин, където трябва да проведе пленум на комитета.

С последни сили провежда пленума, но след това ляга в болничната стая, за да не стане повече.

Всичко в живота на Цветан Зангов едва е започвало - и младостта, и любовта, и поезията.

Когато тръгнах край пловдивските тепета да търся спомена за него, върху раменете ми тежеше сянката на едни пречупени криле, укорът на една трагична съдба.

Но в малкото, което е оставил Цветан: бележниците и дневниците, тетрадките със стихове, пътищата и спомените, аз открих истинския живот, осмислен, извървян докрай.

Открих една светла, завършена личност, една тържествуваща поема за дълга и чистотата на сърцето.

За живота му няма музей, за подвига му няма паметник, нито една улица в Сливен, Пловдив или Девин не носи името му, на заводския зид край техния дом, където пожела да бъде погребан, няма паметна плоча, нито знак, нито цвете.

И все пак той е между нас, името и стиховете му намират свои пътища към хората.

Неговата тънка книжка „Завещание” е издавана вече пет пъти и трудно се намира по книжарниците. Навярно този 19-годишен юноша знае някаква тайна, недостъпна за мнозина от нас, живите.

А може би пътят от Доспат до Девин в снежната виелица не е бил просто път към пленума на Околийския комитет, а път към сърцето на народа.

Смешно е да се каже, че той е разполагал с повече време от нас, за да може да направи толкова много.

Трудни въпроси ни поставя този мълчалив юноша, верен син на своето, на нашето време, и ние сме длъжни да търсим отговор не заради него, а заради себе си.

Януари-май 1965 г.