ШЕПА ЗЛАТНИ ЛИСТИ…
* * *
Шепа златни листи разпиляни.
Върху тях лежи перо от птица.
Като че сред райските поляни,
виждам малка алена искрица.
Красота преплетена с омраза.
Сякаш Каин е тука и ни мами
и сади в душите ни проказа,
и отваря нелечими рани.
От перото капчици червени
се просмукват помежду листата.
Моля се за хората студени,
да не пръскат злото по земята.
* * *
Злобата, сестра на завистта,
грозна и озъбена, зловеща,
сее свойто семе по света,
без да мисли кой стои насреща.
От какво пониква всяко зло?!
При животните това го няма!
От несигурност и просто то
се завихря и… отваря рани.
Тържествува, трови, без да спре -
сее на омразата зърното.
Каин е на злобата дете.
Хора, нека победи доброто!
НАЧАЛО НА ДЕН
В оранжево и резедаво
се гиздят облаците нежни.
Ту вдясно тръгват те, ту вляво
по синьото небе безбрежно.
В безреда слънцето ги пуска
поръсва ги с рубин, с елмази,
над селото ми да се спуснат,
да го прикътат в свойте пазви.
Денят ме гледа с поглед влажен,
с ръка очите си закрива,
като че иска да ми каже:
Все още нужна си! И жива!
ДА УЛОВИШ МИГА
Да уловиш мига, да го погалиш
като невинно ароматно цвете
и част от него в тебе да оставиш,
и спомена за допир по ръцете.
Да го накараш сока си да влива
като лозница в гроздовете бели,
божествена шира да се излива
по устните след суша оцелели.
Когато този миг от теб замине,
ще ти останат спомени горещи,
да ти напомнят в идните години
как хванал си мига. И още нещо.
