Любомир Духлински

Ако за онкоболния все пак има някакъв шанс, то потребителят на парното е обречен

Зима е. Ако странният природен феномен навън може да се нарече зима. Каквато и да е зимата, тя е свързана с осигуряването на поне минимална топлина в домовете. Доста хора използват твърдо гориво, по-малко електроенергия, някои търсят най-причудливи алтернативи на парното. Както обаче да я въртим и сучем, най-масовото отопление е парното. Специалистите твърдят, че е най-евтиното. Потребителят, който плаща за студени радиатори, твърди обратното. Върви, че разбери кое е вярното… Тук ми се иска ни в клин, ни в ръкав да направя едно отклонение - забелязали ли сте, че българинът го наричат потребител, пациент, клиент, пътник, абонат, електорална единица, тълпа и как ли не, само не и човек?

Стане ли въпрос за парното, особено в последните поразбунени дни около сметките за предходни месеци, на преден план излизат обвиненията, че този или онзи е мошеник; че този или онзи надписва; че този или онзи мами масово човеците, наречени потребители. Вероятно е така. Само че на мен ми се иска да погледнем нещата от по-друг ъгъл.

Потребителите в масовия случай търсят виновника в ТЕЦ или във фирмите за дялово разпределение, наречени топлинни счетоводители. Вероятно, защото им е по-наръки и защото Бог е високо, а царят пет пари не дава за поданиците си. Шефовете на ТЕЦ са принудени често-често да правят пресконференции и да дават интервюта, в които пространно да обясняват, че кучето не е заровено при тях. Топлоцентралите само подават топлина, отчитат я и ни представят сметките за плащане. И ние започваме да ги ругаем. И не сме съвсем прави. Вярно, че понякога стават грешки - умишлени или неволни, вярно, че не всичко им е изрядно на топлоцентралите, но причината за огромните сметки не са при тях. Те са по-нагоре.

Първа лъжа. Общият топломер на блока. Във всеки един жилище блок има един единствен уред, с помощта на който се върти цялата измама наречена „централно топлоснабдяване”. Този уред е т.н. „топломер”. Не може да се обяснят техниките, използвани за ограбване на абонатите, ако не се знае начина на работа, ролята и мястото на общия топломер на блока.

Общият топломер е единственото измервателно средство, на основа на данните на което се базира цялата система. Макар и единствен, този уред е цитиран като главния аргумент за това, че сметките са верни и отчетените суми са дължими. Това, разбира се, е само отчасти вярно. За да се разбере защо, трябва да изясним как работи един топломер. Нека изрично отбележим, че „уредът за търговско измерване”, наричан топломер, няма нищо общо с т.н. „уреди за дялово разпределение”. Лъжата, наречена уредите за дялово разпределение има една едничка цел - да заблуждава, че тези „уреди” нещо измерват.

Какво прави общият топломер? Той изчислява количеството доставена на блока топлоенергия. Най-изгодно за ТЕЦ е 100% от доставената топлоенергия да се отчете като потребена. Всичко, което е под 100%, бърка в джоба на монополиста, защото по принцип то отива като загуба и е за сметка на топлофикация.

В абонатните станции не се монтира каквато и да било система за регулация на топлоподаването. Вярно е, в абонатните станции има про форма един регулатор - т.н. моторен клапан. Когато външната температура на въздуха от северната страна на сградата достигне 22°С, се задейства този моторен клапан, който ограничава подаването на топлото към системата. Е, каква трябва да е температурата навън, за да се включи този клапан? По груби сметки - поне 26 градуса, за да е от север 22. Че кой идиот си включва парното при 26 градуса? Ами никой. Затова и уреда „моторен клапан” не се включва на практика никога. И топлото си върви непрекъснато.

Другият голям трик се постига, като се използва само един топломер в блока. И тук е голямата врътка при отчитането на топлото - смесването на понятията „доставена топлоенергия” и „потребена топлоенергия”. Технически нещата обаче са така направени, че „доставена” и „потребена” да са едно и също. По този начин топлофикация си гарантира, че без значение дали в блока има или няма потребление, винаги отчетът на топломера да показва, че доставеното количество топло е всъщност… потребеното количество.

Друга голяма лъжа е истинският размер на технологичните разходи. Това е загубата на онова количество топлоенергия, което отива по тръбите и системите на самата абонатна станция. Те са за сметка на топлофикация, затова тя ги отразява съвсем символично в общата сметка. Символичните технологични разходи се изваждат от доставената на блока топлоенергия и остатъка, т.е. огромната част, се разпределя между абонатите.

В топлоснабдяването е възприето понятието “температурен график”, който график определя каква трябва да е температурата на подавания топлоносител в зависимост от външната температура. Този температурен график е една от най-грижливо пазените тайни на топлофикация, защото температурата трябва да е по-висока, но тя никога не е!  Това, което топлофикация обикновено подава е топла вода с температура 62-65°С а когато стане по-студено, понякога температурата достига 70-72°С. Дори и при външни температури от -12 - 17°С температурата на топлоносителя не надминава 75°С. Какво означава неспазването на “температурния график”? Ефектът е следния: топлофикация подава минимално подгрят топлоносител, за който почти не е изразходвана никаква енергия, т.е. на топлофикация това почти нищо не й струва. В същото време, този топлоносител с по-ниска температура кара потребителите да отварят максимално радиаторите си, защото с този почти „студен” топлоносител реално човек не може да се отоплява. Топло, студено - все едно. Циркулацията на топла вода през общия топломер си върви, накрая се отчита като потребена енергия и… си плащаме за студените радиатори като за топли. И хората гледат, смятат и не могат да разберат къде е „врътката”. Разбират, че има нещо нередно, защото не може хем да студуваш, хем сметката ти да е до небето.

В белите държави нещата са уредени по друг начин - всяко жилище си има свой топломер, ама истински топломер. Той отчита наистина влязлата в жилището топлоенергия и плащаш това, което си потребил. Само че при нас не може да се приложи това, защото начинът на изграждане на системата е първобитен - общи топломери и толкова. Ако се приложи съвременна система на отчитане, ще се загуби далаверата…

Втора лъжа. Измамата „Топломери”. От началото на новия век в речника на българина масово навлезе една непозната за мнозина дотогава дума: „средство за търговско измерване” - по-често наричано „топломер”. В тях няма нищо лошо или незаконно. Само че и този въпрос беше извъртян и нагласен по начин, който е икономически изгоден за съвсем конкретна група от хора, фирми, и партии.

В историята с топломерите има една голяма измама. Тя се състои в създаването и налагането на легендата, че „топломер” е онова устройство, което фирмите за дялово разпределение монтират върху всеки радиатор. Те бяха наложени упорито и умишлено, за да се създаде у хората впечатление, че тези уреди „измерват” някаква „топлина”. А тези уреди реално нищо не измерват. Съгласно българския закон за измерванията тези уреди не са „уреди за измерване” според изискванията на закона и не подлежат на проверка относно верността на техните показания! Те само създават впечатлението, че се измерва нещо.

Когато ни убеждаваха, че като сложим, за наша сметка, тези „уреди”, чрез тях ще можем да отчитаме и да знаем колко топло сме потребили и съответно да регулираме това потребление. И какво се оказа? От тези “уреди” нищо не може да се разбере, защото това не са никакви „уреди” а просто едни „средства за дялово разпределение”! Какво плащаме си остана неясно. Ясно беше само, че тарикатите, които измислиха схемата, само от продажбата и монтажа на тези „уреди” спечелиха няколкостотин милиона лева!

После започна втората част от ограбването чрез използване и отчитане на устройствата за „дялово разпределение”. На пръв поглед всичко беше точно и достоверно. И колкото повече хората се вторачваха в разните там скали, линийки и показания на тези устройства, толкова по-малко разбираха какво става с тяхното отопление и защо колкото повече икономисват, толкова сметката им става по-висока! Къде е далаверата?

Голямата част от блоковете са строени с вертикалните щрангове, минаващи през всеки един апартамент от абонатната станция до последния етаж. Само че всичко е изчислявано така, че да бъде най-ефективно, ако освен пускането и спирането на парното от абонатната станция нищо друго по системата няма да се пипа. Промяната на параметрите на системата веднага нарушава общата й икономична работа. С монтирането на вентили по радиаторите, за да се регулира потреблението, безразборно и произволно се нарушава работата. И какво се получи - колкото повече потребителите се опитват да използват икономично отоплението, пускайки и спирайки крановете на вентилите, толкова системата става по-неефективна, толкова ни е по-студено и толкова повече е отчетена като потребена топлинна енергия! Ето, това е наш принос в световното топлофициране.

А за истинските топломери, законните уреди за търговско измерване, никой вече не споменава. Никой не си дава труд да понаучи нещо за „топломерите” по радиаторите - че те не са никакви „топломери”, камо ли да тръгне да си търси правата според закона. Не стига това, ами накрая се оказва, че на всеки 10 години „топломерите” трябва и да се сменят с нови, неподлежащи на никакъв контрол и проверка средства за дялово разпределение.

Трета лъжа. Измамата централно отопление. Централното парно отопление отдавна се е превърнало в начин за ограбване на българските граждани. За да разберем същността на измамата, трябва да схванем начина на производство на топлоенергия за бита. Топлоелектроцентрали (ТЕЦ) са предприятия, които произвеждат пара, чрез нагряване на вода с въглища, нафта или газ и тази пара под налягане върти турбините, които произвеждат електрически ток. Тази отработена пара вместо да се изхвърля може да се използва за отопление и именно това представлява централното топлоснабдяване: отопление с отработената от централата пара. По този начин с едно нагряване се постигат два ефекта: производство на електрически ток и отопляване на населението.

С навлизането на „пазарните механизми” се намериха тарикати, които решиха, че е печелившо да продават скъпо и прескъпо на хората един отпадъчен продукт. За да приемат хората все по-скъпото парно, повишението на цената му ставаше постепенно, на етапи и на части. На принципа „по-малко - по-безболезнено”. И се захвана яко лапане. Далаверата си вървеше под крилото на държавната мафия, ние, понеже винаги сме си били добичета, мълчахме, мълчим и сега и плащаме. Помните ли Вальо Топлото? И зулумите му в ТЕЦ София? Знаете ли какво стана с него в края на краищата? Не? Е, да знаете - накрая го оправдаха!

И така, цените растяха - и то за един отпадъчен продукт. И няма мърдане - ако се прехвърлиш на по-ефективна и модерна отоплителна система (климатици, газ или друго), моментално и неговата цена скачаше до небето. Въпреки, че е безумно топлоенергията да се произвежда на едно място, с огромни тръби, топлещи земята около себе си, да се кара на километри и там без никакви възможности за регулация насила да се натриса на потребителите.

Трябва на всички да е ясно, че непрекъснатото повишаване цената на тока и парното няма друга икономическа логика освен пълнето на вечно празния бюджет. Страна без икономика, разчитаща само на умиращия туризъм, прането на пари, процъфтяващия наркотрафик и услугите няма как да пълни хазната, освен чрез товарене на всички граждани с ДДС и високи цени.

Една от основните задачи поставени на топлофикациите е те да измислят начин да прибират колкото се може повече пари от хората, като им дават колкото се може по-малко срещу това. И стигаме до поредните икономически „новости” въвеждането на понятието „сградна инсталация”, „топлинно счетоводство”, разбира се и куп закони и нормативни актове, които да придадат „законен” характер на цялата далавера, така че тя да стане защитима и пред съда.

Понятието „сградна инсталация” беше въведено от топломафията след като съдът реши, че събирането на „такса мощност” е незаконно. Отново един присъщ на дейността на ТЕЦ-овете разход беше натресен на потребителя със закон. И за да не стане грешка, този закон повелява дори и ако престанете да сте абонат на топлофикация да плащате за сградна инсталация. На практика „сградна инсталация” си е „такса мощност”.

Какво е „сградна инсталация”? Да опитаме да си го изясним с един пример: ако всички абонати в блока затворят радиаторите си и спрат отоплението, отчетеното като „потребено” количество топлоенергия от общия (истинския) топломер ще показва стойност близка до тази, която би била, ако всички абонати са отворили на максимум всичките си радиатори. „Не може да бъде!”, би скочил всеки със здрав разум. Да, но е истина! Просто защото системата така е изградена. Дори и да няма потребление на топло чрез радиаторите, доставената топлоенергия отива в едни паралелни тръбни разводки по-известни като „щранг лири в банята” и някой други тръби в сградата. Цялата неизползвана от потребителите енергия в радиаторите отива именно в тези тръби. И това никой, по никакъв начин нито мери, нито може, нито има намерение да мери. Ето на това „специалистите” казват, че топлоенергията е отишла в „сградната инсталация”. Надявам се примерът да е бил разбираем и да не се чудите защо „свалих си радиаторите, а сметката ми е пак толкова!”

През последните няколко години се разпространи лъжата, че като санирате жилището си, сметката ви за парно ще намалее. Няма как да намалее, като в блоковете няма никакъв механизъм или датчик, който да отчита намалената нужда от отопление на санирания апартамент. Нищо няма да намалее, защото топлата вода си тече през онези тръбички в банята и накрая си я плащате, ако ще да си изолирате жилището с овчи кожух.

За да се маскира тази огромна измама беше измислено и въведено т.н. „топлинно счетоводство”. Хората трябваше да се излъжат да приемат новата схема. Приеха я. Само че когато започнаха да се освестяват, че нещо не е наред, вече беше късно - нямаше накъде да мърдат. Топлинните счетоводители се оказаха измислени подизпълнители, защото топлофикация им плаща като на външни изпълнители, а те връщат на тези, на които трябва, предварително договорената част от платеното. От друга, те са удобният бушон за ТЕЦ, когато стане напечено: „Топлинният счетоводител е частна фирма и ние не можем да им нареждаме, затова се обърнете вие към тях.” Топлинният счетоводител казва, че те са само подизпълнител и затова се обърнете към топлофикация. Дали някой би имал нервите, смелостта и средствата да тръгне да се оправя в този батак? Съмнявам се. Освен всичко друго, посочените далавери са скрепени в купища нормативни актове. Ама потребили, не потребили, какво значение има това? Да са потребили!

Ако въпросът с регулиране топлоподаването към отделния блок съгласно неговите моментни нужди не бъде решен, никога нищо няма да може да се подобри или още по-малко реши в централното топлоснабдяване. Проблемът със сградната инсталация е следствие на сегашната невъзможност да се регулира топлоподаването към отделния блок или отделното жилище съобразно нуждите му. И понеже не е решен, а и не се вижда да се реши някога, въпроса с нуждите от топлоенергия на всеки отделен радиатор реално, излишното топло,  която не се използва от радиаторите (защото са намалени или спрени), ще се налага да бъде отчетена там, където отива реално - като „отдадена от сградната инсталация”, т.е. за сметка на ТЕЦ, защото не си е свършил работата. Ех, мечти…

Всеизвестно е, че риба се лови в мътна вода. И по тази причина държавната машина непрекъснато мъти хубаво водата, в която тецовете, като хора практични, бързо нахвърляха серкметата и започнаха да ловят шарани, т.е. потребители, т.е. всички нас. За да е пълна мъглата, Комисията за енергийно и водно регулиране въведе методика за изчисляване цената на топлоенергията, от която би зяпнал и самият Айнщайн. Едва ли има човек в държавата, който да е съвсем наясно как се изчислява прословутата единица, методиката е толкова увъртяна и усукана, натрупана с толкова коефициенти и условности, че всеки може да си я смята както си иска. След като си плати сметката, разбира се.

Нека не бъда разбиран криво - не се явявам адвокат, пледиращ невинността на ТЕЦ и топлинните счетоводители. Пак ще повторя - кучето не е заровено при тях. Кой контролира на горните етажи на жилищните блокове да стига хладка, а не гореща вода? Кой контролира в магазините да не се продава опасно за здравето на хората кисело мляко менте? Кой контролира да не се продава незряло и опасно за здравето на хората сирене? Кой контролира да не се продават безалкохолни напитки, подсладителите и консервантите в които превишават не с проценти, а в пъти допустимите норми? Кой контролира да не се продават колбаси, в които има всичко друго, но не и месо? Кой контролира да не се продава китайски и аржентински синтетичен „мед”, вместо несравнимият с тях български продукт? Кой, кой, кой… край няма!

Все пак едно нещо се изясни - защо държавата толкова много се е „загрижила” за здравето ни. Колкото повече хора оживеят, толкова повече платци на парно и ток! Ето, това е разковничето! И за да е пълна баталията, към нея се прибави нова екстра - а си зкъснял, а са ти прибрали колата, телевизора, пералнята или някоя друга капиталистическа отживелица. Не са се сетили сияйните ни законотворци да прибират мъжките деца - какви попълнения стават от тях за еничарските корпуси, наречени държавен апарат, НЕК, ТЕЦ, брикетни фабрики и т.н.

И да припомня и един плевенски куриоз, свързан все пак с темата: когато варненската фирма “Кундо” започна експериментално монтажа на радиаторните топломери в жилищата на два блока в Плевен, тогавашния шеф на ТЕЦ Иван Гетов ги обяви за нелегитимни мошеници, които лъжат хората. Година по-късно със същата убеденост той ни заплашваше, че който не монтира такива топломери - жална му майка. Няма парно. Не само за него, ами за целия блок. Горе-долу този пример изчерпва бездната, в която са попаднали всички ползватели на парно.

В края на тези разсъждения можем с тъга да заключим, че няма никакво значение дали през зимата има сняг до колене или ходиш по къси панталонки. Няма никакво значение в кой район на града си или на кой етаж. Няма никакво значение дали си откачил радиаторите или си окачил допълнителни. Чака те солена сметка. И постоянните заплахи, че ще ти продадат жилището, че ще ти спрат мизерната заплата, че ще ти конфискуват очукания „Голф” или каквато там бракма караш, че ще те колят, ще ти изтръгват ноктите, ще те бесят и т.н., ако не си внесеш определената дан. И така ще бъде, докато държавните управници и човеците, наричани как ли не, не заиграят в един отбор. Макар това да не се е случвало 13 века. Едва ли ще се случи и сега, защото нали виждате какво стана - царят си дойде от Испания, но пък народецът се изнесе натам… Да му мислят топлофикациите, защото след нас няма да има кой да плаща. Нали знаете, че ние, потребителите, няма къде да отидем - ще си ползваме бойлерите, ще стоим на студено, но ще си плащаме. Поне докато смъртта ни раздели…

—————-

При подготовката на материала са ползвани някои данни от сайта http://toploizmamata.free.bg.