Любомир Духлински

„Паша ефенди, ако аз не направя моста при Бяла по теркя си за 700 хиляди гроша - вземете ми главата!”

Уста Кольо Фичето

Каква гордост лъха от думите на великия майстор. Каква увереност в собствените сили. Тази си качества, заедно с техническите умения Фичето предава в пълна мяра на любимите си ученици - Генчо Кънев-Големия и Генчо Новаков-Малкия.

Големия и Малкия са ги наричали, за да ги отличават един от друг. Само че Генчо Новаков в никакъв случай не е „малък” - той е един от най-самобитните, най-ярките и надарени строителни майстори, наследили славата на Кольо Фичето.

Преди време габровски краевед погрешно изписва името на майстора и мястото на раждането му - Генчо Петров Новаков от село Новаковци. Оттогава грешката се повтаря в много публикации. Кой е всъщност Малкия?

Генчо Новаков е роден през 1846 година в село Генчовци, недалеч от Трявна, в семейството на Новак Кираджи. От многобройната челяд на семейството той единствен показал желание да се учи за резбар и строител.

Още осемгодишен го дават чирак при майстора резбар Генчо Тихолов от колиби Бижовци, после, когато напредва значително в занаята, при Никола Кънев от Томчевци и накрая, за да доизкусури майсторлъка - при Стоян Добрев от Генчовци. Макар да бил отличен резбар, Генчо все пак повече го влече строителството.

Макар вече изграден като майстор в резбарството, Генчо не крие, че повече му е на сърце строителството. Бащата не устоява на молбите му и го дава чирак при техния роднина уста Генчо Кънев, вече утвърден майстор строител. Момъкът напредва в занаята с гигантски крачки.

Природно надарен, умен и схватлив, той приема занаята на строителя като най-голямото щастие, което Бог може да отреди на човека през краткия му живот. Благодарение на своето усърдие и бързото изпълнение на работата Генчо Новаков бил признат за „уста”, майстор, още на 26 години - възраст, немислимо ранна за един всепризнат майстор.

Сътрудничеството на Големия Генчо и Малкия Генчо е изключително плодотворно. Двамата майстори творят заедно, тяхното изкуство е взаимно свързано и допълващо се. Талантливият калфа работи наравно с майстора си на всички негови обекти, включително и на строежа на църквата „Успение на Света Богородица” в Габрово - един от шедьоврите на Генчо Кънев.

Макар и провъзгласен за майстор през 1872 година едва на 26 години, Генчо Новаков нямал капитал за самостоятелна работа и затова продължил да работи с Генчо Кънев.

Постепенно младият майстор се замогва и през 1880 година се отделя от Големия. Същата година той строи първата си самостоятелна сграда - телеграфопощенската станция в Стара Загора, а едновременно с това възстановява разрушената през Освободителната война църква „Света Троица” и безистена в Ямбол.

През есента на 1879 година настоятелството на габровската църква „Света Троица” решава на мястото на старата, вкопана в земята сграда да построи нов, висок и просторен храм. Поканили Генчо Кънев като майстор над майсторите, но той отказал поради голяма заетост.

И тогава идва звездния час на Малкия. Приел поканата, той се хвърля с огромен ентусиазъм да реализира проекта. С ентусиазъм, но и с разум. Бавно, спокойно и старателно той подготвя идеята си и представя своя проект пред настоятелите. От него днес е запазен само планът на северната фасада на бъдещия храм, но и той дава представа за замисъла на майстора.

Сградата изумява с изяществото и ефирната си лекота. Огромната църква сякаш не стои на земята, а се рее в облаците. Проектът е прецизно изписан с молив върху платно и подписан „Уста Генчо Новакув”.

Голямата постройка е увенчана с пет купола с луковици, според руската архитектурна традиция. Два ризалита, завършващи с фронтони и редици от колони, придават обемност и лекота на фасадата.

Грубия строеж Генчо Новаков възложил на двама млади местни майстори - Продан Колев от село Мрахори и Филип Райков от село Янковци. Работата се развива в голям мащаб - в определени моменти работниците на църквата достигали до над 200 човека.

Бавно и трудно вървяла работата и често прекъсвала за продължително време главно поради липса на средства. През това време от Свищов възложили на известния вече майстор да построи камбанарията на църквата „Света Троица”, която Колю Фичето построил през 1867 година.

Масивната кула, поставена на висока каменна основа с квадратно сечение, постепенно преминава във висока осмоъгълна камбанария, увенчана с луковица. Това е една от най-известните сгради на времето си, строени от Кольо Фичето.

Камбанарията не е завършена поради смъртта на великия строител, на за сметка на това последен щрих ще сложи един от неговите любимци. Генчо Новаков достроява камбанарията през 1886 година. Любопитно е, че през голямото земетресение от 1977 г. църквата се срива, а камбанарията на Новаков оцелява.

Докато траят финансовите перипетии по църквата „Света Троица” в Габрово, Генчо Новаков строи множество черкви - в Долна Оряховица, Лесичери, Калояновец, Винарово, както и казармата в Елена.

В края на осемдесетте години на ХІХ век Генчо Новаков поема строежа на църквата „Св. Димитър” в Мъглиж. Прекрасната сграда е изпълнена със същата октогонална конструкция като църквата „Св. Св. Кирил и Методий” в Свищов. Големият купол е във форма на луковица, а встрани има четири фалшиви малки куполчета.

Фронтоните, едрите корнизи и колоните по фасадата правят сградата изключително впечатляваща. При стоежа на тази църква майстор Генчо Новаков си спомня първата любов - резбарството. Той е автор на иконостаса, а иконите са рисувани от известния габровски зограф Рачо Тихолов.

В края на века Генчо Новаков започва строежа на камбанарията на църквата „Успение на Света Богородица” в Търговище - обширна църква, построена от Димитър Сергюв.

Тридесетметровата кула е проектирана от италианския инженер Паоло Форлани, работил известно време в града. Верен на усета си, Гeнчo Нoвaкoв прoмeня мнoгo oт дeтaйлитe, влaгaйки в тях cвoи coбcтвeни идeи. Правил доста конструктивни промени, а камбанарията била увенчана с характерната луковица.

Тясна дървена вита стълба извежда до най-високата точка на храма. Там са монтирани две огромни камбани, изработени от метална сплав на бронз, мед и живак. В различните количества от тези метали при отливането се крие тайната на благозвучието на камбаните.

Голямата камбана тежи половин тон и е с диаметър 1 метър. Малката е 300 килограма, а в най-долната си част е широка 50 сантиметра. Двете камбани са били изработени в камбанолеярната на Братя Велеганови в Пловдив и са монтирани след завършването на камбанарията през 1903 година.

Най-после през 1888 г. в Габрово разбрали, че няма да могат да завършат храма „Света Троица”и затова покрили недостроената сграда с ламаринен покрив върху дървени колони. Църквата останала без купол, без камбанария и без нартика. В това състояние тя била осветена от Търновския митрополит Климент Браницки (Васил Друмев) на 5 ноември 1889 година.

Няколко години по-късно все пак изградили една нартика с пет отворени арки и малка дървена камбанария. Чак през 1932 година по проект на габровския архитект Стефан Хаджистойчев църквата е завършена. Строежът е ръководен от архитект Никола Гръблев. По подробно разработения от Генчо Новаков и допълнен от архитектите план надзидали сградата, върху бетонни колони с квадратно сечение бил изграден и голям купол.

Нартиката била облицована с червени декоративни тухли и затворена с високи прозорци. На първия етаж вдясно с дарения е изграден красиво оформен параклис, а вляво - канцеларията и канаскията на храма. На втория етаж е просторната емпория и две големи стаи - едната за библиотека, другата за неделно училище.

Цялата нартика е покрита с широк фронтон, облицован с бели плочи. Новата камбанария е с височина, равна на тази на купола. Цялото преустройство струвало повече от 1,5 милиона лева. Така храмът добил вида, в който ни е познат и днес.

През следващите години Генчо Новаков изгражда множество частни сгради, черкви и граждански постройки. Изработил е повече от тридесет иконостаса. Известно е увлeчeниeтo му пo бoгaтaтa църкoвнa рeзбa и пo пищнaтa рacтитeлнa oрнаментика.

Главният елемент на неговата резба са розите и многобройни птички, кацнали на техните клончета. През 1908 година талантливият тревненски майстор-резбар Генчо П. Марангозов (1889-1924 г.) спечелил конкурса за иконостас на черквата „Св. св. Кирил и Методий” в София. Поръчката била голяма, времето било малко и той поканил Генчо Новаков да му помогне. Смята се, че владишкият трон, проскинитариите и амвонът в този храм са дело на Генчо Новаков.

Години след това, пред архитект Георги Ненов, Новаков споделя: „…Като майстор на построените от мен здания аз мога сега да работя: каменоделство с разни изображения, дърводелство, дограмаджилък, стругарство в най-деликатни и изтънчени форми, марангозлък (резбарство) с най-модерни форми, разни статуи и украшения от гипс и отличен соваджилък (мазилки)…” С една дума - всичко, от което се нуждае големият строителен гений.

И когато е на върха на славата и успехите си, съдбата стоварва каменния си пестник в лицето му - през 1910 година умира съпругата му Рада, неговият любим приятел и съратник, опората му в добро и лошо. Смазан от мъка, Генчо Новаков се оттегля в родното си село. Затваря се в себе си, сприятелява се с чашката. Следва още един, още по-жесток удар - в самото начало на Балканската война загива и малкият му син Генчо.

Това окончателно сломява големия майстор и той затваря очи в края на 1912 година.

В днешно време историята на българската архитектура отделя много малко място за тримата колоси на тревненската школа. Техните строежи стоят и днес здраво и непоклатимо, устояли на превратностите на времето, на природните бедствия и човешката дейност.

По време на катастрофалното земетресение през 1928 година единствената сграда в чирпанското село Винарово, която останала напълно здрава, била църквата на Генчо Новаков.

При земетресението през 1977 година в Свищов църквата „Света Троица”, построена от Колю Фичето, се срива до основи, но камбанарията, строена от Генчо Новаков, остава здрава. Такова е положението и със строежите на другите двама майстори.

Особено забележителен в творческата биография на Генчо Новаков е построеният от него православен храм „Св. Архангел Михаил” - най-голямата гордост на село Лесичери, Търновско и негова забележителност. Храмът е построен през 1873 г., за което свидетелства надпис в църквата.

Тя носи типичния за този самобитен български строител стил. Любопитно е, че за колоните пред черквата са докарани мраморни колони от руините на близкия римски град Никополис ад Иструм. На откриването и освещаването на храма говори лично Бачо Киро. Строен е няколко години от цялото население. За да запазят ценното наследство, дарители помагат със средства за дострояването и поддръжката му.

Църквата е единствената в България, в която са изобразени чудесата на Свети Архангел Михаил. Свещеник по това време е Калистрат, наричан още Лесичерски - една личност, сама по себе си интересна и загадъчна. Свещеник, който разбира повече от коне и пищови, отколкото от черковни треби.

Къса е човешката памет. Волно или неволно тя често предава на забрава великите синове на България. Тези които са вдигали към небето куполите на белоснежните църкви и камбанарии. И прокарвали пътя към събуждането на роба. Майсторите са знаели това. Заели са и стойността на съграденото от тях. И затова на скрито място, както в Лесичерската църква, са оставяли скромни надписи: „Е изъ рука Уста Генчо Новакув”. Да се знае и да се помни.