Денчо Владимиров

Легнал съм си и в просъница слушам през прозореца съседите да говорят на висок глас възмутени от пейката пред блока: евроатлантическото мнозинство в парламента гласувало българите да изпратят на добрите украинци оръжие, за да трепят с него лошите руснаци. А това според лидера на партия Възраждане в парламента означавало, че… влизаме във война с Русия!!! “Вот тебя здрастье!”- както казват лошите руснаци.

- Русия е наша освободителка от турците, бе! Дала ни е свободата с цената на 200 000 загинали руснаци! Срам за парламента е това решение! - извисяваше глас отвън съседка.

- Позор, позор, позор - чувам в просъница да вика от панелката си и съседът бай Нестор, който е чул също вече новината. Бай Нестор е от стар комитски род и за него Русия е светата закрилница на българите. “Срещу Русия ръка да не вдигате!” - бил заветът на дедите му. - Това ще е грях и черна неблагодарност!”

Унасям се в сън и продължавам да сънувам…

Ето, озовавам се на сън в Кремъл… Там виждам Путин, Медведев, Лавров, Шойгу - живи-умрели след като са чули новината, че българите влизат във война с освободителите си, руснаците.

- Ами, направо да се предаваме тогава! - казва някой, тракайки със зъби в страх пред българската атлантическа мощ. - В партиите, гласували за военна помощ за Украйна, има трима генерали - Борисов, Янев, Атанасов! Знаеш ли ги какви ще ги измудрят? Може да се окажат и те велики пълководци като комика Зеленски и да ги изтипосат като него на някое западно списание!? А генерал-пожарникар Борисов е завършил и полицейска школа, кара и джип… Заслужил майстор е на дузпите. Почти като Меси ги бие.

- А сред ястребите в българския парламент са Кирчо и Асенчо! - допълва Песков. - Все са ги понаучили на това-онова в Америката. Може вече да са им дали и военни чинове, американски ефрейтор най-малко…

- А да не забравим и оня, бе, демократа Христо, и той е много гъст с американците, може да е успял да се снима вече с някой картонен или силиконов двойник на Байдън и да е станал по индианската традиция побратим с портрета му … - забелязва разтреперан Медведев и хич не му е вече до танци…

- В болгарский парламент срещу нас, гаспада, е и адаш на американский посол в Болгария - она Мустафа, и он Мустафа. Стопроцентов евроатлантик он, где паседне, за атлантически ценности он говорит… Може род ему из атлантов? И сейчас, ужас, приложит он нам нумер из военное изкуство своих прапрадеди из его родина Атлантида? - казва замислено треперейки като дама грациозно Мария Захарова, говорителката на лошия Путин…

- Мда … - проронва с дълбока въздишка накрая, едва прикриващ треперенето си пред българската военна мощ и лошият Путин. - Ну, щом сме вече във война с неприятелска, преди братска, България, ще трябва май да се предаваме, друзья, докато сме още живи… Песков, ти подготви изявление, че искаме мир с комика Зеленски, по-бързо, докато не са нахлули в Кремъл атлантическите българи!

И продължавах да сънувам…

Тъй като са дали обаче вече всичкото си оръжие като германците и американците на комика-пълководец, българите настъпват в Русия с експресно произведени с ударен капиталистически труд в “Арсенал” невидими черешови топчета - марка “СТЕЛТ БГ”.

Врагът отстъпва в ужас, а населението в Русия посреща с хляб и сол българските освободители. Тримата генерали - Борисов, Атанасов, Янев, яздят като тримата богатири от картинките на дъвки, на бели коне махат богатирски с ръце на опияненото от щастие освободено от българите руско население, пъшкащо под ботушите на Путин, Лавров и Захарова.

Ето ги вече освободителите-генерали и в Кремъл!

Но тук, тъкмо Путин да предаде сабята си на генералисимуса от противопожарните войски Борисов, се случва нещо неочаквано.

В Геориевската зала нахлува с буен танц гопак… Зеленски?

Нет.

Нахлува с грозен лай огромно куче - порасналият Бъги, малкото българско кутре подарено преди години от Борисов на Путин, при неговото посещение в тогава все още приятелска България.

- Бау, бау! - обяснява на българо-руски език Бъги. - Я не издържал на срам от решение на болгарский парламент дать оружие комику, все собаки в Русия от Москва до самых до окраин меня ругает! Затова - как почтеное българское овчарско куче дойдох да ви санкционирам, мекерета с мекерета! Ав, ав, ав… - излайва Бъги и погва българските освободители из Кремъл.

Тогава Борисов, наший генерал, ревва гороломно и побягва… Като опитен политик той бързо гъне кръшно дебела снага и се скрива в большое кремълско шкафче. Под кремълски дивани светкавично се скриват с много пъшкане и надошлите охранени с депутатски кюфтета и пържоли български десни депутати, въоръжени с големи походни парламентарни вилици и лъжици, водени от българската синя Жана д’Арк, кресливата Деси. Стопроцентовият евроатлантик пък, адашът на американската посланичка, се завива като с чалма в голямо плюшено кремълско перде и заема неподвижно там поза на Матрьошка, та така да не го разпознае ачик-ачик Бъги…

Тук се събудих.

Ама, че сън, а?

Май все такива сънища ни чакат занапред.

В объркана страна - объркани сънища.

- Диалектика! - би казал Маркс.

И би оскубал брадата си от яд като вижда какви ги вършат днешните препускащи в кариер български нови капиталисти, бивши пролетарии…