Банко П. Банков

Зимно време дебел сняг затрупваше стръмната улица пред нашата къща, превръщаше я  в бъкаща от народ пързалка, огласяна от писъци, смях и викове „Варда!” Пепелчукът се спускаше по корем върху плоски дървени баджи или възседнал железни шейни. Кормилачки, яхнати от келеметор, фучаха по надолнището, стигаха почти до хотела с претенциозно име „Сплендид”. Или се забиваха в купища корясал смръзлек, изсипвайки бодро кряскащи накачулени ездачи.

Лятно време урвестата улица дремеше, изрядко я сепваше тракане на каруца, изпусталяло конче изпъваше врат по нагорнището. От двете й страни се редуваха бялата къща на инженер Стоянчеви, буренясалият, изоставен парцел на старата Боца, приземната едноетажка на леля Денка Кинчовица. Беше отдръпната в двор, зашумен от вишнап, тънкокори зарзали и клонеста ябълка-петровка. На връх нагорнището, зад кована желязна ограда, самотееше достолепна къща с каменно стълбище, скулптирана врата под оронен фронтон и прозорци с прихлопнати капаци; на фалиралия строителен предприемач, Аню Генев. Нарочените от властта бивши чифликчии Петрушеви  се подключваха срещу предприемача в полупалат с еркер на  конзоли, чардак-лоджия и надвесени стрехи, като смалено царско живелище.

Леля Кинчовица, прибрана, скопосна жена към петдесетте, водеше общински чиновник, бай Кузма Кинчев. Общинарят беше кореняк гражданин, държеше се на положение. Зиме и лете ходеше с мека шапка и не толкова се подпираше, колкото размахваше лакиран бастун с кехлибарена дръжка.

Беше петнайсетина години по-възрастен от жена си, нямаха деца; на времето вината за бездетство се приписваше винаги на съпругата. Съдбата беше го обидила и сгорчила семейния му живот, но съпрузите-кореняци не споменаваха тормозещата ги липса пред съседи. Кинчев беше гражданин назад до прадядо, гледаше от високо на съкварталците, повечето през коляно - селяни-пришълци. Тяхната  орис и можене е да се плодят; на държавния служител се разчита за друго. Самотниците не канеха гости и не ходеха. Леля Кинчовица може и да е била на различен ум, но добрата съпруга споделя каквото казва мъжът.

Съседките й признаваха скопост, всяка пролет първа разкопаваше и тореше лехите пред къщата си, бодеше арпаджик, доматен разсад и магданозено семе. Вадеше от мазето луковици, заделени  от есента, алени и розови лалета разтваряха камбанки край оградата, откъм двора на предприемача зажълтяваха нарциси, ухаеха шибои, лилавееха перуники. Срещу всеки Великден Кинчовица изнасяше на двора покъщнина и варосваше стаите, прозорците й светваха измити, зимни дрехи се проветряваха на простора.

Да се хванат под ръка с мъжа си в неделя и да се разходят по сенчестата алея край реката, да седнат на шерденчета с кълцан лук и запотена чаша бира в гостилница „Драката” - не. Нагаждала е живота си спроти представите на  възрастния мъж-общинар за приличие и ред, с годините трябва да беше ги приела като свои. Възбледа в лице, като човек, който се пази от слънце, винаги пребрадена, от тъмната й коса се вижда само пригладен кичур над челото, дрехите й - чисти, но кроени и шити къщно или плетени на ръка.

То и не беше време за харчове, властта бе се сменила, новата дойде с хората си. На повечето заварени общинари не им се размина, уволниха ги щото бяха служили на цар и капитализъма. Кузма Кинчев извади късмет, беше му останала година и нещо до пенсиониране, доизкара я, къде в болнични, къде с отпуска. Пенсията му изтъня след две обмени на лева, продуктите - купонни, лозето им го глътна кооператива; двамата с жена си са на възраст, какъв трудоден да правят. Но нали бяха само две гърла, оправяха се. Садяха зеленчук в двора, гледаха прасе и кокошки, по компотено време затваряха буркани с плод от вишната и зарзалите.

В мъглива, студена есен, след проточила се кашлица и бодеж в гърдите Кузма се залежа, не помогнаха ни чайове, ни синапени лапи и вендузи. Докато един следобед върху дворната порта се бялна некролог под жалейна пеперуда.

Кинчовица, облечена отгоре до долу в черно, се поотпусна, почна да разменя дума със съседки, винеше кварталния доктор Клисаров; мъжът й си отишъл, щото докторът  изтървал да му чуе пневмонията. Старият домашен лекар Клисаров беше благообразен, с бяла брадичка, посещаваше пациенти по къщите с черна чанта и лекуваше с хинин, аспирин и вендузи, с йодна тинктура и кислородна вода. Клиентите му полека-лека се прехвърляха към по-младия доктор Загорчев. Той мереше кръвно с апарат, препоръчваше засилване на децата с рибено масло и излекува данъчния Бинчев от синя пъпка с ново лекарство, пеницилин.

Докато леля Кинчовица се кахъреше пред съседки, че е поверила мъжовото си здраве в ръцете на стария доктор, съседки клатеха съчувствено глави. Пък помежду си после коментираха, Кинчовица може да се тюхка от уста. Седемдесет и седем годишен мъж е изпратила, дай Боже толкоз години всекиму.

Така леля Денка се вмести в кварталните представи за вдовица, с бяло лице, пазено от слънце, с пригладена коса под тъмен чембер, поръбен със ситни мъниста. С варосана къща и четиристотин квадрата двор насред града,  лехите - прекопани и подравнени като под конец, лозница вдигната на винкели, плодни дръвчета, пилчарник с три кокошки и герест петел, кочина зад къщата.

Прераждането на България от царство в народна република лиши по-първи граждани от положение, от глас по общински дела. Ти остави, ами посегна на поминъка и имотите им. Най-богатите, мешали се с бившата управа, ги изселиха от двукатните къщи по главната улица. Но пък новата власт вдигна савака и от селата рукна млад народ, подгонен от колективизацията и петимен да се устрои на градска работа. Да ползва удобства - електричество и вода под покрив и да получава месечна надница.

Та откъм продоволство и стоки беше купонна оскъдица, но пък придойдоха купувачи, оглеждаха се за дворно място на сметка, ако и в покрайнините. С роднинска помощ бързаха да вдигнат домове тип „пищов” и довършили-недовършили градеж, да подслонят семейства. Придойдоха и вчерашни селски ергени, кои - млади, че и понавъртяли години. Тези последните, поотракани от живота, дето да зидат дом от темел до покрив, се оглеждаха за опразнено място под градска стряха - моминска, вдовишка, каквато се случи. Младите градски моми бяха с претенции, но стопанки зад порти, по които избеляваха жалейки, не придиряха толкова.

Първа бившата чифликчийка Петрушева забеляза в отсрещния двор на Кинчовица да се мярка мъж. Чифликчийката беше висока, с глава над  съседките, изправена в гръб и с отривиста крачка, ако и на години; пък окото й рядко ще изпусне подробност. „Прибрала е някакъв селендур”, съобщи тя пред инженер Стоянчева, двете имаха приказка отделна от тази за пред другите съкварталки.

За ден-два новината попълзя през дворовете покрай урвестата улица. Предизвика догадки, какъв е новият, къдешен е, разписали ли са се с Кинчовица в съвета.

Инженер Стоянчева се връщаше с осем годишния си син Ивелин, бяха ходили у учителя по музика Павел Стратиев, да предплати уроци по цигулка на второотделенеца. Белокосият, поприведен  и сепнат маестро, дирижираше градската духова музика, читалищния хор, беше композирал балета „Гроздобер” и си допълваше дохода с уроци. Градът претендираше да е с традиции. Подрастващи от махалата се изреждаха да скрибуцат гъгниво на цигулка или да налучкват клавиш върху пожълтяла клавиатура на старо пиано в дома на маестрото. От време на време белокосият музикант посягаше недоволно и перваше с лък цигуларя, да му намести пръста на точна позиция върху струната или пианистката да налучка бял или черен  клавиш.

Върху тежкото, охлузено пиано Зайлер тъмнееше прашен бюст на Вагнер, с артистична барета над горделиво чело. Маестро Стратиев  навремето бе учил в Лайпциг и тайно не долюбваше новите управници. За тях да споменеш Германия беше подозрително, каквото е германско, се смяташе за фашистко. Та Вагнер и Вебер - и те покрай фашистите.

Като завиха по урвестата улица, Стоянчева и тънковратото  момче по къси панталони и с дървени сандали спряха, майкаму да му оправи разкопчана презрамка. В двора на Кинчовица едър разгърден мъж загърляше разсад в разкопана леха, а леля Денка пристъпваше след него, навеждаше се с лейка и поливаше зеленеещи стръкчета.

Инженер Стоянчева (навремето градски съпруги си прикачаха мъжови титли пред фамилиите) поздрави Кинчовица, внимаваше да е любезна със съседките, че кой знае коя пред кого споделя. Отвори дума за идващия Великден, пазарските яйца са поскъпнали, трябва да се месят козунаци, време ли е да се изнася доматеният разсад. Похвали закачливо Кинчовица:

- Какъв хубав мъж ти разсажда доматите, съседке!

Леля Кинчовица се усети поласкана, покри уста с длан, махна с ръка, за хубаво не се приказва на глас. Червендалестият, едър мъж се изправи, скръсти ръце върху дръжката на лизгара, изслуша похвалата с вид, че му се полагат.

Второкласникът-цигулар недоумяваше, защо майка му преценява за хубав мъжа, скръстил ръце връз дръжката на лопатата  сред разкопаните лехи. Беше коремест, дебел два пъти колкото Кинчовица, по-висок с глава и нещо, и с ръце-лопати. В лице бял, червенобуз, на такива в махалата им викаха „кръвени”.

Иди разбери възрастните на какво казват „хубаво”.

На чист делник Кинчовица почна да слиза по улицата пременена, кога за пазар  или по друга грижа. Пребрадена с копринена кърпа, облякла блуза с мидени копчета и пола тъмна, но на цветчета. В лице някак различна, живнала, като свалила години.

Съседките коментираха: новият мъж на Кинчовица бил селянин от Пресячево, месар в райкопа, как да не е бял и червендалест?  Облажаваха новото семейство, няма да се блъскат по Коледа и Гергьовден  пред миризлив тезгях за кокаливо свинско и пузесто агнешко. Пържолите и чейрека месарят си заделя отнапред под тезгяха.

На тих глас преценяваха с колко Кинчовица е по-възрастна от месаря и с недомлъвки - с какво ли го държи за полата си? Тук мненията бяха различни, едни съседки предполагаха, че пресячинът се е оглеждал за градски покрив, събул се да влезе на готов имот. Други намекваха, Кинчовица може да изглежда денем тиха вода, но нощем да му угажда с мурафети.

Колко време кореместият месар топли гърба на леля Кинчовица в кревата? По едно време се чу новина, кръвеният мъж, докато таманял двора и споделял покрив с вдовицата, се оглеждал за по-добро място. Една вечер по живо по здраво си събрал бохчата и се изнесъл. Благодарско на Кинчовица, дума няма, но го подслонила по-млада вдовица от Иширковата махала. И тя с къща, (тук съседките снишаваха глас), и бил я подредил в четвърти месец.

Четвърти от месеците беше април, кандидат-цигуларят Стоянчев-младши присвиваше пръсти и броеше, за седми и осми пък се подреждаха  юли и август. Ако можеше тези два месеца да се повтарят! Няма училище, не зъзнеш край печка с боцкащи фланела и вълнени чорапи. Сладни ти мързел, цамбуркаш се в реката и ядеш медени зарзали на корем.

……………

Леля Кинчовица дълго време не се показваше денем на улицата. Когато я видяха, беше се състарила, като да бе живяла по две години наведнъж. С лутащ се поглед, в подносени дрехи. И което плашеше, уж върви направо, а краката я люшват настрани, не я слушат. Залита от единият плочник на стръмната улица към другия, размахва ръце, като прилеп, заслепен от дневна светлина.

Мълвата обясняваше, поболяла се е задето бе я оставил кръвеният мъж, който бе приютила доверчиво под покрива си. И бе прекопавал зеленчукови лехи в двора и топлил гърба й нощем. Прихванала атрофия на нервната система от притеснение. Иди подслонявай килограмест пресячанин, бял в лице и благ на лъжовни думи, без да ти е подписал документ.

Три дни бившата чифликчийка не видя Кинчовица да се покаже в двора. Обади се в милицията, намръщен старшина разби кухенската врата и я намериха, свила ръце и крака на миндера, бездиханна, като премръзнало птиче.

Потърсиха наследници, близки и по-далечни. Не се заяви никой, погребаха я на общински разноски. По нов градоустройствен план дворът й придадоха към парцел за детски ясли. Събориха кипрата къща, варосвана срещу всеки Великден. Изравниха лехите, насипаха пясъчник, монтираха пързалка, катерушка, стойка със синджирени люлки. Несигурно проходили питомци нервираха с немирства лелките в летни дни, пречеха им на сладката приказка.

И следа не напомняше, че някога в двора е шетала скопосна стопанка, ощетена от живота; бе се поболяла лошо, подведена от благи приказки на червендалест, охранен мъж. Лакомост за имотна полза и за потомство бяха го подмамили в легло на друга.

Но от мъжката лакомост и греховност се ражда живот.