МОМИНСКА НАДЕЖДА
Перачката баба Нена идваше веднъж седмично, във вторник. Зимно време денувахме в кухнята. От към нашарения с ледени цветя прозорец сутрин подвяваше студ, дъхът ни се пресичаше на прозирна пара. Двете с майка изнасяха от мазето бакърено корито, нагласяха го на два стола до мозаечния умивалник. Върху голямото търкало на печката завираше вода в калайдисан медник, захабени вълнени постилки и бельо бяха натрупани в плетен панер, налютяваше на непрани дрехи и домашен сапун. Боб с кисело зеле къкреше в емайлирана тенджера до медника, варивото съскаше влажно и надигаше олющения й капак. Беше купонно време, постно се ядеше по цяла седмица, че и две.
Учехме следобедна смяна, пишех домашни на края на кухненската маса. Мушамата на розички мокрееше от зелева армея, по дланта ми лепнеха обелки от лук, парата от завиращата вода ми потеше очилата. В онези снеговити зими печка се палеше в единствена стая. При всяко отваряне на външната врата през прага се поипваше смръзлек, съседки се отбиваха за услуга, сядаха на раздумка нечакани посетители.
Баба Нена ще да е била петдесет годишна и кусур, в детството ми жени-вдовици с пораснали деца ги знаехме за баби. С бяла коса, тук-там нажълтяваща от ланско боядисване и забучена на тила с рогов гребен, с подфундено от студа чистовато лице, като да е по-млада. Ръкавите на преправената й рокля и навлечената отгоре домашна жилетка запретваше до над лактите. Сапунисваше прането с яки ръце, търкаше лекьосани долни дрехи на дъска, плакнеше, изтискваше вълнени чаршафи и споделяше с майка какво е станало от предишния вторник насам във Вароша.
Баба Нена беше коренячка-гражданка, родена, живяла и побеляла във вехтия квартал отвъд реката. В бедна според погледа ми на дете от замогнало се семейство паянтова къща под плочен покрив; две стаи, кухне и пруст, стъпили върху каменен зид, в дъното на калдъръмен сокак. Бяха ме пратили наскоро у перачката, да й занеса питка и половинка варено пиле ръсено с червен пипер за почерпка, майчиният ми имен ден се водеше на Рождество.
Случи се баба Нена да е на църква, та почерпката я пое от прага на кухнята дъщеря й Цанка. Не ме покани да влеза, отвътре ми се счу мъжки глас и ме лъхна люто на цигара.
В ден за пране Цанка се отбиваше да съпроводи перачката на прибиране във Вароша. Олучваше обедно време, та майка ми сипваше от боба със зеле и на нея, вадеше сурова туршия и кръвтина от качето със сланина. Сварената, насоляваща кръвтина подблажваше лакомо обяда. Времето беше военно, прехраната - скъдна, през два градски двора в третия квичеше прасе, подтичваха овце или подмяташе виме коза.
Цанка беше мома, ама изглеждаше като семейна, с птиче лице, остър нос и тънки устни, не като майка си. Говореше предвзето и се обличаше в черни дрехи, приличаха на жалейни. Зимна дреха тогава се носеше, докато слънце я свали от гърба ти, лятна, докато студ те сети да навлечеш по-дебела отгоре й.
Втория път ходих да викам баба Нена извънредно в топъл майски петък, бе се събрало пране насред седмица, бяха ни гостували за три-четири дни тачени софийски роднини. Познанство със софиянци будеше любопитство и додаваше уважение в очите на съседите. Случих баба Нена у дома си, почерпи ме с едри червени джанки, напълни ми от тях бакалски плик за вкъщи.
На връщане по крайречната улица съзрях варошенски връстници да се къпят във вира под „Триъгълника”, плоска скала насред реката. Момчетиите огласяха Осъма с викове, дъхаше на бърза, хладноозелена вода. Набъбналата река подмамваше, съблякох се набързо, прегазих накуцвайки боцкащия чакъл и се цопнах по долни гащи в бързея. Как завличаше само блъскащото течението! На излизане подскачах да изсъхна, изстисках колкото можах черните си гащета, но до вкъщи ми мокрееше и по краката ми пълзяха вадички, като да съм се изпуснал. У дома не ме усетиха.
………………
Та да разкажа за Цанка. Може да е наумявала как покрай майка й ще оставяме и нея на обяд, но се хранеше скопосно, не се лакомеше за парче кръвтина като мен. Откъдето да почне разговор, щерката го докарваше да се оплаче заради някакъв Христо. Квартирант у баба Нена, приходец от Драгана. Доста време се чудех, Драгана не било жена, а село накрай околията.
Квартирантът работел в железарницата на Галеците, на Говежди пазар; учел майсторлък за водопровод и каналджия. Край Говежди пазар се редяха дюкян до дюкян и всякакви работилници. Хем си четях урока, пък слушах защо бабината Ненина щерка се жалва от човек, дето се казва Христо. Разговарящите не ми обръщаха внимание, само седнехме ли край масата, майка ми шътваше да не посягам все към талара с розовееща кръвтина.
От повтарящи се Цанкини оплаквания, съчувствени въпроси, които задаваше майка и назидателни предупреждения на баба Нена, си представях чиракуващия за каналджия; слаб, носест, със стиснати устни, с шарена риза и щръкнали уши. Какво му е харесала толкова Цанка?
От година живеел у баба Нена, наем плащал колкото да не е без хич. Сварел ли ги вечер на трапезата, канели го да сподели с тях каквото Бог дал. Вярно, не сядал, без да принесе едно-друго, ама ергенска му работа; парче пастърма, осъмска мряна, свинско шкембе. Иди го остъргвай и вари половин ден. Че ще ти умирише къщата - отделно.
Баба Нена снишаваше глас, сякаш съобщаваше нещо не съвсем за пред хора; от половин година живеел с Цанка. Аз пък живеех в една стая с по-големия ми брат и малката ми сестра, какво толкоз? Подозирах, имаше нещо нередно в Цанкиното живеене с носестия ерген, щом се полагало да я вземе; днес, утре, едни обещания. Как така, Цанка чакала да я изведе пред хора, да покаже, че е поел ангажимент! Калфата- водопроводчик увъртал, прибирал се късно, неделно време вместо да се разходят с Янка по Баш бунар, ходел уж да доработва на Галеците.
Докато на Петровден баба Нена и Цанка отишли на сбор в Угърчин, останали да преспят у братовчеди и като се върнали, какво да видят, квартирантът се изнесъл! Цанка ходила да го търси в работилницата, да се обяснят, молила го да се прибере. Криел се от нея, как ще се крие, за хората от Вароша са били като женени! Оплакала се на стопанина - стария Галек, плакала. Галека ги събрал, да чуе от двамата, кой какво твърди, шътнал на драганчанина, ако е дал дума, да я спази. Той се дърпал, дума за женене не бил давал, за квартирата си е плащал. Пък ако се случи да сподели трапеза, не е сядал с празни ръце. Годеж се случва да се развали, че ще го гонят за недадена дума.
Цанка хълцаше над недоядената чиния боб, мешан с кисело зеле, бършеше нос с тънка кърпичка, а баба Нена се примоли на майка.
- Госпожо Радке, да се видиш с Христо и да му говориш. Ще се затрие детето ми заради пустия драганчанин. Тя ме плаши, че ако не я вземе, ще си сложи край на живота.
- Цанке, не е редно с такива приказки да тормозиш родител - укори я майка.
Остроносата баба Ненина дъщеря се задави от плач, захлупи лице върху масата, слабоватите й рамене потръпваха.
- Ма недей така, ще уплашиш детето, стига, стига! - вдигна глас перачката, отнасяше се за мен.
Рядко се случваше голям човек да плаче, с плачене си помагахме ние, децата. Чудех се на Цанкиния ум, заради какво толкоз плашеше да се затрие? Заради някакъв пришелец от село, който чиракува да печели от поправка на чешми и канал. На канала му викахме гириз, запушеше ли се гиризът под кухненската чешма, баща ми запретваше ръкави. Ръчкаше в канала с тел, вадеше лигава, осапунена мазнотия и упрекваше майка, че хвърля отпадъци в чешмяното корито.
Жените се чиглаеха докато се подредят с мъже, че после се оплакваха от тях, какво им били обещали и и какво не направили. Обещанието пари не струва.
Зимно време момчурляците от махалата се пързаляха с кънки върху замръзналия вир над воденичния бент. Откога молех да ми купят кънки, като на брат ми; срещу всяка Коледа ми обещаваха и си оставах с обещаното. Пораснех ли мъж, щях да пестя да обещавам, пък на жени - съвсем.
…………………….
В махалата майка я знаеха за състрадателен човек. Съседки и по-далечни я търсеха за съвет, за услуги, че и за малки заеми. Баща ми мърмореше, домът ни заприличал на Аврамов дом. Този Аврам пък кой беше?
Та седмица след Великден майка се наглади за излизане. Цветовете на сливата доокапваха в двора, козунакът, колкото останал, беше изсъхнал, пресядаше, последното червено яйце го затикнаха под кандилото. Майка нави косата си на руло около подплънка, имаше гъста кестенява коса, забърса с пудра бенка на шията си, облече роклята си за празник от емприме. „Емприме” на езика на големите изглежда да значеше „шарено”.
Отишла да търси Цанкиния Христо със щръкналите уши, увещавала го, не бива да наскърбява почтена госпожица. Щом е отвзел каквото се отвзема от мома, задължен е да я заведе под венчило.
В поредния вторник захабените дрехи останаха задълго накиснати в бакъреното корито, покачено на два стола, водата в медника на печката стинеше. Баба Нена и Цанка разпитваха пак и пак майка, какво казала тя, какво отвърнал отметналият се от дума водопроводчик.
Майка наля на разтревожената перачка и дъщеря й от лепкава вишновка в чашки на столчета, като сребърни отвън и златеещи отвътре. Тайно бях облизвал вишновка, захаросана на лютива коричка и стекла се по шишето. Майка го държеше в шкафа с буркани със сладко от кайсии и орехчета, знаех къде крие ключа.
Баба Нена отново се закле, кириашът е подлъгал дъщеря й с обещания, а сега я срами пред хората.
- Цанке, да си му отстъпила отнапред за нещо? - подпита майка.
- За какво, кръст Божи - тънкоустата щерка се прекръсти сепнато, замълча гузно.
Майка ме изгледа, сякаш им преча на приказката, нареди ми:
- Ти върви да учиш в другата стая.
Нали, та да не слушам какво ще говорят. Друг път майка настоява да уча в кухнята, да не разхвърлям подредената стая. Събрах си троснато учебниците и тетрадката с наполовина написано домашно за братята Кирил и Методий. Хлопнах междинната врата, от хлопването тя остана притворена. Ще ме пращат с поръчки у бабини Ненини, пък не бива да слушам защо Цанка се затрива заради мъж със щръкнали уши и защо той не я иска.
Зад вратата гласовете се чуваха приглушени, губеха се думи. Драганчанина повторил пред майка, плащал си е редовно наема, за какво друго да му претендират? Баба Нена възразяваше, как така, едно дето го перяхме и хранехме, но нали живя с Цанка?.
Перачката все натякваше за това будещо подозрителност живеене. Вече бях на ясно, в живеене на водопроводчик с мома за женене, има срамност за криене. Оставачи в училище тайно подиграваха прилежни като мен, в клозетите се озъртаха и подвикваха: „Космясва ли ти, сиренясва ли ти?” Вадеха си онази работа щръкнала и ни подканяха да си ги сравним.
Майка каза строго, като да винеше Цанка:
- Христо твърди, разделили сте се, защото не си схождате.
Последва кратко мълчане, Цанка се заоправдава:
- Ми като ме караше да му го… (тук се обади кукувичето от къщичката-часовник и не се чу какво)…
Майка настоя:
- И си била ползвана вече…
Баба Нена не се сдържа:
- Грях му на душата да претендира, той дето…
Чух да се отмества стол, успях бързешком да се дръпна от вратата, седнах на дивана, с разтворен на слука учебник. Врата се отвори, майка ме огледа подозрително, не изпускаше дръжката, прихлопна плътно вратата.
………………
В предишното време баща ми беше частник, разтоварваше талиги с качета сливов пулп, стругувани дървени столове, бали с кожи на балканджии-троянчани, складираше ги в паянтови бараки край гаровата рампа. Търсеше празни вагони, камареше стоката и я отпращаше към клиенти на балканджиите, чак до новите земи. Предупреждаваше балканджите, търговията с тях е несигурна.
Две-три години след девети, като се национализира поминъкът, останахме без доход. Баща ми почука тук-там, взеха го за склададжия в кооперативния съюз. Пари за перачка вече нямаше, майка се бъхтеше с пране за петима, случваше се, време е да тръгвам за училище, а бобът не е уврял, сестра ми и тя се върти около кухненската маса. Питаме гузно:
- Какво да ядем?
Майка, в преправена рокля, пребрадила чорлава коса със стар пешкир, се удря в гърдите, от ръцете й капе сапунка и се жалва:
- Изяжте ме!
От всички спомени за нея, възрастта ми най-често ме наказва с този.
За Христо водопроводчика се чу, оженил се на мираз, взело го позастояло се момиче с етаж от къща на Говежди пазар. Баща й стопанисвал хоремажката пивница „Кубански казак”, до изоставената джамия на главната. Драганчанина го виждали да разлива питиета зад цинковия тезгях, похвалил се, старият е болнав, до време ще поеме заведението от него.
А баба Нена почина няма година след като намериха Цанка - обесила се под дървената стълба, качваща към чардака на варошката им къща.
Дъщеря й не бе могла да прежали един новозаписан гражданин със щръкнали уши. Така си го представях, но тя може да го е виждала друг, за нея да е бил най-желаният мъж в града, в живота й.
Мълвата шепнеше, бил карал слабоватата градска мома с тънки устни и птичи нос, да му угажда под завивката. И я беше оставил, по подозрение, че е угаждала на другиго преди него, имал изисквания. В онези времена мъжката дума важеше повече….
