Денчо Владимиров

памфлет

Помните ли Януари 1997-ма! „Всенародното” януарско въстание! Време за препаски и бинтовани глави наужким! Януари, февруари 1997-ма… Време на митинги, подгрети с уиски и планини от подкрепващи кашони с няколкоетажни сандвичи и портокали, все братска помощ от западни ширини за българската цветна революция в снежнобяло…

Спомняте си, нали? Що подскачане падна! В цял континент Австралия не се е скачало толкова, макар че там живеят около два милиона кенгурута! „Който не подскача с мен, значи е червен”! Някъде даже се вдигаха от павета грамади за проклетисване на социалистите, дето са ги накарали да чакат по опашките за хляб. Хлябът тогава бе по 13 стотинки, с него маса българи си хранеха прасета, кокошки, магарета… Сега цената на един самун отива и към 3 лева.

Но не може да се намери вече нито един въстаник, който да подскочи протестно и веднъж, колкото и да го организират отвън… Грамадите на народния гняв се стопиха, камъните и паветата изчезнаха за вилите и другото ударно строителство на замогналите се революционери на Великото януарско въстание, днес богати хотелиери и рентиери.

А то, въстанието, тогавашният български Майдан, така и си остана неувековечено! Кое по-напред да направят тогава управниците, появили се от мътната вълна на Януариий 1997-ма - с разграбване и нагушване ли да се занимават от отворилото им се като богата шведска маса все още неразграбено докрай народно имане от пет поколения или да се увековечават с картинки и поезии?

Като хора, все бивши марксисти-материалисти, те предпочетоха да се увековечат с къщи-сараи, курорти, фабрики, та и цели улици с техни дворци по морето…

А после под ръководството на бивш асистент по марксически науки се състоя и Великата башибозушка разбойническо-мениджърска приватизация… Велико плюскане падна, кърджалийско ограбване… При разсеяния поглед и липса на реакция от тогавашния държавен глава, бивш комсомолски секретар на Образцова пловдивска гимназия с име на предадена и загинала в Пловдив героиня-ремсистка…

Сега обаче, ако художниците са решили да сложат на платно, в бронз и чугун величавите образи на героите от Януарий 1997-ма, ще ударят на камък, защото не могат да видят вече някогашните януарски, сини и остатъчно червеникави революционери, заедно някъде, даже и по коктейлите.

Те, Грабливите, вече не само не се ръкуват като се срещнат, но не си и кимат по пазарни съображения. А като се видят някъде из столицата и другите градове-крепости на демокрацията у нас, бързат да преминат на другия тротоар или да се скрият в някой подлез.

Подлези вече има достатъчно за тази цел. И още се строят, защото все повече хора няма да могат да се гледат у нас до края на първото столетие на века, ако е останало нещо от държавата на българите.

Ето защо с благородната цел потомците да не забравят съвсем героите на януарското спонсорирано въстание и въобще нашенските спонсорирани апостоли на българската демокрация от края на ХХ век, като няма кой друг да се сети, предлагам срочно парламентът да гласува следните мои проектозакони:

1. Да започне незабавно изплащането на ежемесечни парични надбавки, в популярната глобална валута, сребърници, за всеки участвал в януарското въстание и другите баталии на прехода наш висш демонократ. Надбавката да е в трикратен размер на изплащаните надбавки за майки-героини у нас. /Ако е по-малко от трикратен размерът на надбавките, то апостолите ще се обидят и ще загубят ищах да се борят повече за свободата на народа./

2. При пътуване в градския транспорт, на участвалите в януарското въстание и в основните събития през прехода апостоли да се отстъпват предните седалки безплатно само срещу показване с два пръста на знака на победата /вдигнат среден пръст и показалец/.

3. При пътуване по железниците, речния и морски флот да им се предоставят безплатно персонални купета и каюти само срещу трикратно подскачане на място и изпяване на великия януарски стих: „Който не подскача с мен, значи е червен”. Ако се случи апостолът за народна свобода и демокрация да е забравил този безсмъртен стих, то е достатъчно да направи челна стойка или шпагат.

4. На участниците в януарското въстание от висшия ешалон да се дава в оркестрите да свирят само първа цигулка, а в хоровете и ансамблите да пеят само първи глас.

5. Ако участници от висшия ешалон борци за демокрация участват в републикански лекоатлетически състезания, при спринтовете да им се разрешава да тръгват от старта с трийсет секунди по-рано от останалите, неучаствали в януарските битки за народна свобода, спринтьори. Ако се състезават на висок скок, летвата да им се поставя с две педи по-ниско, а при хвърляне на гюле да им се предоставят гюлета от силикон, а не от чугун.

6. Организаторите и апостолите на Великото януарско въстание от 1997 година да бъдат канонизирани за светци, съответно за светици, в зависимост от избраната от тях полова ориентация и да им бъдат изплащани пожизнено пенсии като за миньори -забойчици и водолази, за сметка на невъстаналата част от народа.

7. На водачите на Великото януарско въстание да бъдат издигнати бюстове в родните им места или в любимите им заведения и шантани, в частните им курортни градове или в частните им планински върхове и езера. Бюстовете обаче да се оградят превантивно добре, за да не стават обект на излиянията на народната любов, ако в близост се намират камъни или щайги с развалени плодове и яйца и някои по-темпераментни българи, на които вече им е причерняло пред очите, решат да изразят спонтанно и искрено отношението си към апостолите на долнопробния ни натресен ни капитализъм!

Защото от българина, след всичко преживяно през Прехода към Никъде, вече ВСИЧКО може се очаква…