Красимир Власев

ПЕПЕЛ ОТ ПУРА

През онова лято
Бях пристрастен към кубинските пури
Казваха че били любимите на Фидел
И кубинките ги свивали на бедрата си
Имаха вкус на тропически нощи
На хавайски ритми и саксофон
Тогава пушенето още не убиваше
Защото убийците не бяха на свобода
И светът
Не беше проекция на болни мозъци
Беше лятото на нашето нетърпение
И аз бях влюбен в безсънните улици
По които
Се случваха толкова много неща
И нито една революция

НАМЕРЕНИЕ ЗА РАЗХОДКА

Тежи
над града зимна мъгла,
размазва светлините на светофарите,
взират се хората като късогледи,
които са тръгнали без очила.
Дискридитира
всяка конкретика,
разширява границите на въображението,
всичко е само загатнато
като женски глезен
или недовършено изречение.
Минувачите
прозират като църковни фрески,
замазани от езичници.
Дори лицето на момичето с акне
в мъглата изглежда чисто.
Опакован е целият град
като в проект на Кристо.

Поради тези причини
и поне още четиридесет
мисля да се поразходя в мъглата.