Денчо Владимиров

С потреса от години гледаме как от учебниците на българските деца се премахват огнените слова на Ботев, които според новите редуващи се кириакстефчовци, не отговаряли вече на …новите глобални и добросъседски интереси на България!

А истината е така проста: новият ни “демократичен елит” никак не го устройват вече огнените слова на великия син на България, които се селектират даже и при произнасянето им по митингите на вечерните зари-проверки на 2 юни.

Затова няма да чуваме може би в бъдеще по тържествени проверки Ботевите слова като тези:

“Кажи ми, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее …”
“Вдъхни всекиму, о, боже!, любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа”
“Да забравя род свой беден, гробът бащин, плачът майчин, тез що залъкът наеден грабят с благороден начин. …Грабете го, неразбрани, грабете го! Кой ви бърка? Скоро той не ще да стане, ний сме всинца с чаша в ръка!”
“Ликуй, народе! Тъй овце блеят и вървят с псета подир овчарят…”

Ботев вече се оказва неудобен и с гениалните си прозрения и за света на капитала, още преди Маркс даже да направи своите пълни заключения за това общосветовно зло.

Ето как Ботев е видял “препускащото в кариер парвеню-буржоа: “Богат е, казва, па не го пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил, и пред олтара богът измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи”.

И още ботеви щрихи към портрета на парвенюто-буржоа от Ботево и наше време: “И е човек с добро сърце: не оставя сиромаси: но не той вас, братя, храни, а вий него със труда си!”

А как стряскащо и опасно звучат за новия български грабителски разнопартиен елит думите на поета и от неговото Символ-верую! Където той мечтае за неделимо отечество и …обща собственост върху всички имоти!

Как може тогава да бъде мил и драг поетът за новите ни еничари и чорбаджии с тези си “хортувания”? На тях, доскорошните партийни и комсомолски велможи, на потомствата им у нас и зад граница, на нароилата се бандитска нова класа, на всичките награбили се хищно от народния имот?

Да сте видели вече някъде из учебниците и христоматиите в училище Ботевите фейлетони?

Да кажем - за чорбаджията Кир Михалаки? Че как ще видите фейлетона, озаглавен „Това ви чака”!!! Веднага ще се схване като намек за това какво може да се случи на новите български чорбаджии, както това се е случило на колегата им “успешен българин” чорбаджията Михалаки, дето го утрепали хайдутите заради това, че ограбвал сюрмаси…

Та, излиза, че българите не е трябвало през новата си история да изучават в скъпи партийни висши школи в Москва, Улан Батор и в София дебелите томове на Маркс, когато са имали пред себе си събрано само в редове Ботевото учение за света на капитала!

Преди още Маркс и Енгелс и техния манифест е Ботевият манифест срещу мракобесното царство на Капитала.

“И в това царство, кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби - зло безконечно, кипи борбата и с стъпки бързи върви към своя свещен конец. Ще викнем ние “Хляб или свинец!”

А колко съвременно и до болка вярно звучат думите на Ботев и за ония три милиона българи напуснали отечеството ни, тръгнали по света като бежанци, заради новата черна прокуда. Прокудата,за която Ботев е казал: “…дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина - да ходиме, да се скитаме немили, клети, недраги!”

Е , като прокудени българи не можем да броим онези своевременно и повратливо изпратени с богати кесии потомства на бившата партийна номенклатура още в зората на “демокрацията” - да се учат и живеят като принцове из западни ширини.

Та какви клети немили недраги са те наследниците на партийните привилегии!?

Клетите немили и недраги деца на България си останаха в „отечеството си любезно” да се редят на опашките за безработни, да заспиват гладни само на едно кафе и баничка, да живеят в безпътица и безнадеждност и да попадат в ръцете на новите хищни и безскрупулни наши и чужди чорбаджии с лимузини, охранители и дългокраки развратни секретарки…

А който от тях не изтрае, има вече пълната демократична свобода да хваща все така самолетите от Терминал 2 от софийското равно поле.

И вместо, както е писал Ботев за себе си и четниците си от Радецки “След няколко часа ще целунем свещената земя на България”, новите български хъшове целуват отчаяни и с мътна надежда чужди земи…

Новите читанки на българчетата вече се пълнят с какви ли не четива на новите класици -соросоиди и оттам се изхвърлят скъпи на сърцата и очите ни патриарси на българската книжовност и дух.

В този ред на разчистване явно няма да има място в новите читанки и учебни програми и за огнените слова на Ботев, звучащи вече така разминаващо се с новите геополитически интереси на освободена държава:

” …смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!”

Е, как такъв Ботев да остане в читанките, бе, плясват с ръце в министерски кабинети! Ще си навредим на политиката за привличане на чужди инвеститори най-малко!

А в целия маскарад по раздаване по празници на високи български награди, звучи вече съвсем в дисонанс и великият Ботев стих: “Но стига ми тая награда, да каже нявга народът, умря сиромах за правда, за правда и за свобода!”

Така че, може би е само въпрос на време и този велик стих да отпадне от читанките на българчетата.

- Че как може да се живее без високи награди, бе, някои българи в столицата са свикнали с тях като с наркотик! Те са награднозависими! - ще кажат навярно министерски експерти и секретарките им хубавелки.

И хайде - и без този деструктивен Ботев стих в читанките.

Докато дойде време въобще в читанките да става дума вече не за поета и революционера Ботев, а за някой отбор по футбол или хандбал с това име.

И само по такъв повод ще се изписва по стени „Само Ботев!”…