Любен Панов

Въртяха го снощи, усукваха го, сред зверове и природа го туряха.

И всичките му стихове декламираха.

/Сигур с надеждата от тях да може да излезе готово написан сценарий. От него пък - режисурата. И сетне от режисурата - играта. За да се удостовери стореното като художествен филм./

И Венета там, и Иванка, и любовта, и омразата, и алчността… И Никола Обретенов там, най-важният свидетел след Освобождението, който бил обещал да каже цялата истина, но… така си и отишъл в Русчушките гробища, без да я каже…

Всички са там. На пръв поглед като че ли и Историята е там, във Влашко, на „Радецки”, в Козлодуй, на Милин камък, в поведението на сънените по пладне българи, и в джепането на черкезите ако щете…

И преследване по гори и реки има, и мома на кон като в приказните филми също…

Ала Героят - неговият очакван образ - го няма. Остава скрит за всичките ни сетива и възприятия /не слагам тук брадата - може би във филма само тя се вее като истинска…/.

Воеводата, види се, не се е дал. Казал е на новите си създатели, че не иска и че няма да се покаже като истинския. С каквито и художества да пристъпват към неговата личност и дело.

И така е станало…

Не се давай, воеводо!

Колко филмови ленти и мастилени пера са се изхабили от твоята гибел насам… А ти си стоиш непревземаем в паметта на родината и в съзнанието на обикновения българин.

Така и трябва. Иначе нищо лошо в опитите на кинаджиите да те пресъздадат. И в намерението им да оживееш сред нас като Христо Ботев от Калофер, синът на Даскал Ботя, силната любов на Венета и закрилникът на нейния род, Поетът на Европа в ония времена, символът и жертвата на един малък народ…

Но явно си много голям за тях и им е трудно да те обхванат с поглед от ниското нагоре…

От ниското - всъщност това исках да ти кажа днес. Според филма, когато байрактарят ти Никола Симов - Куруто пада убит на крачка от тебе, нареждаш на четниците: „…Разкачете знамето!… То няма да ни трябва… Никога вече…”

Какъв пророк си бил, Воеводо…