Иван Енчев

Потомците на нашите стари родове преживяват и надживяват какви ли не събития и превратности на съдбата в течение на дълги векове. Те започват своето летоброене още от 681 година, в началото на Първата Българска държава южно от река Дунав, начело с хан Аспарух.

България е съществувала през времена на величия и падения. Връхлитали са я  жестоки тирании. Сполетявали са я коварни освобождения. Изтекла е много вода по реки и потоци български.

Родна кръв и семе нашенско са пръснати по всичките посоки на широкия свят. Все с намерения за лични и национални благини. /Колко ли от тях са увенчани с траен успех?!/.

В нашето съвремие поредната ни държавна управа от сутрин до вечер се кипри в слугински подаяния от тъй наричаните „братски нам съюзи и алианси”. Все съмнителни спасители ха от Изток, ха от Запад, ха отдън горите Тилилейски чак от задницата на Глобуса, щъкащи като чакали по земята българска. /Боже, опази!/

И „Те ти, булка, Спасовден!”

В началото на второто хилядолетие след Христа от Кралство Испания се завръща цар Симеон Втори, последният монарх на България /прокуден от републиканците през 1946 г./. Идва да спасява за 800 дни /и цифром, и словом!/ третия период /след петнайсети ноември 1990 г./ на Третата Българска държава. И става премиер на Републиката.

/Защо ли, защо?!/

Подир 30 години демократичен преход ни сполетяват и други поредни спасители с громки обещания за цели армади от дарствени кораби, препълнени с бели франзели, намазани с мед и масло.

/Уви, до нас достига само паспал от канадски вятърни мелници/.

O, tempora! O, mores!

Точно тъй е възкликнал смелият римски държавник и най-прочут оратор Марк Тулий Цицерон в Сената на Рим /на 7 ноември 63 година преди Христа/ в реч срещу държавния заговорник Каталина. Може би и неговият демократичен дух витае тук, наблизо край Балкана!

Изминали са повече от хиляда и триста години след възвеличаването на България от прозорливи държавници като хан Аспарух, цар Симеон Велики, цар Иван Асен Втори и други именити мъдри предци. В наше време наследниците на старите български родове доживяха да ги връхлетят и спасители от задната страна на Земята.

/Изстрелват ни ги тук не като дребни шикалки от детска прашка, а като бомби за масово зомбиране и икономическо заробване/.

„Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши?”

Сигурно така отчаяно въздъхва отново и духът на великия български родолюбец, поетът Христо Ботев. Все заради най-унизителните ни държавни зависимости: близо 2 столетия византийщина + още почти 5 века отоманщина + още незнайни години съвременна хамелеонска гравитация.

Домораслата ни държавна управия не я бива нито за вътрешна надпревара, нито за световно състезание. Прилича на прехвалена кобила, окуцяла насред тренировка за голямо надбягване. Тогава????

Не ни ли втръсна да дъвчем втасало брюкселско зеле?! Не ни ли дотегна да кокорим очи от преглъщане на американски кукуруз?!

Въпреки въртележките на всякакви управнически ветропоказатели нашето стародавно българско родословие ще продължи да оцелява. То е благословено да пребъде, защото е с много жилаво коренище.

Само изконните национални идеали за независимост ще възкресят от поредното разпятие чистата съвест на Майка България! И най-мрачната нощ свършва с разсъмване и възраждане на слънцето.

Да запретнем ръкави за градеж, а не да навиваме крачоли за газене на кал! Бог помага, но никому мед не поднася в паничка. Дори и на Видовден!