Румен Стоянов

Креативност, иновация, идентичност, генерирам. Отвлечени съществителни в женски род. И тоже: вносотии, навлячки, дошлячки, четирижди, четирикратно, четириединно онагледяващи днешното ни чуждопоклонство, низко раболепие към велико- величавия, почти обожествяван западняк. И четирите напълно излишни, тъй като разполагаме с по няколко техни съответки родно производство.

Креативност значи сътворяване, сътвореност, творене, творчество. Че къде са те, питам, щом инородката си я чопнал готова готовеничка? Въпреки оповестеното в нея, ти не създаваш нищинко.

Тъй постъпваш и с иновация: тя равнозначи с обновление, обнова, обновяване, обновеност. Другоземката също буди недоумение: употребявайки я, ти съвсем нищо не обновяваш, с чужда пита помен правиш, натрисаш чуждотия*, измислена кой я знае кога, къде, от кого, а ти я предъвкваш, олигавяш.

Идентичност показва самоличност. (Моя смиреност позволих си да измисля еднозначието себеличност.) Щом е тъй, излиза, че твоята личност/особа люби другородни обуквености повече от своите: човеците сме това, което говорим, пишем.

Генерирам не е нищо повече от пораждам, произвеждам. Като я цвъкаш ти какво пораждаш, произвеждаш, нова дума, що ли, къде го?

Четворката инородки представително разкрива = разобличава противобългарски уклон, по-точно порой. Но и препраща към отец Паисиевия тъжовен възклик „О, неразумни и юроде, поради что ся срамиш (…)” Едва ли ще ми отговориш, та сторвам го аз: поради твоето горещо желание да папагалстваш и маймунясваш, ибо тъй отбягваш, пуста опустяла, тегобата да мислиш с твоя ум, зер шопът искрено е рекъл най мразим да мислим, оти се потим.

Сякаш е малка зловредата, усърдно я множим: ей ги креативен, креативна, креативно, креативни; иновирам,** иновативен, иновативна, иновативно, иновативни, иновиращ; идентичен, идентична, идентично, идентични, идентифицирам, идентифициране, идентификация, идентифициращ; генериращ.

Рано, късно, всички маски падат, включително с твоето иженарицаемо родолюбие, щом нехаеш как се изразяваш. Бидейки немарлив към собствената изказност, неизбежимо ти мърсиш езика нам насущний, понеже, бръщолевейки плиткоумно, без да мислиш за следствията, допринасяш пряко за неговото разбългаряване и западнясване.

Думи четири, а колко поразии, народна мъдрост не случайно поучава: каквото сам си направиш, и дяволът не може ти го направи.

———–

*Абе защо римува с простотия?

**Безупречно римуващо с навирам, без отговор кому и какво, ала по фройдистки разбираемо, на самия себе си.