ИЗБОРИ
Сигурно ще си кажеш избори като избори, какво чак толкоз? Като гледаш днешните мераклии за Народното събрание как се умилкват около тебе по време на избори, а сетне като влязат вътре се правят, че никога не са те виждали. И те гледат толкоз отвисоко, все едно не знаят, че са с цяла глава по-ниски. А ако случайно благоволят да си отворят устата, приказката им е дотолкоз надута, че се чудиш на тоя чукундур ли подсказвах на времето, за да минава от отделение в отделение…
Инак, застанат ли зад трибуната, до един се бият в гърдите кой мисли повече за теб. Като слушат цялата тая парлама, на много люде им минава през главата, че едно време е било по-хубаво.
Било е, ама друг път! Слушай да ти разкажа.
Вярно е, че след девети политически противници набързо затриха двама регенти уж със съд и присъда, а години подир това други разстреляха като куче пред дома му Андрей Луканов…
И на времето убиваха министър-председателите бетер мухи. Най-първом си отиде Стефан Стамболов, съсечен от политически душмани в центъра на София с мълчаливото съгласие на княза и правителството на Константин Стоилов. Подир него светиха маслото и на Димитър Петков, а заедно с него е ранен министърът на търговията и земеделието Никола Генадиев - брат на собственика на павелската мина „Цар Асен”. През 1923-а касапи видяха сметката и на Стамболийски…
След като затриха Димитър Петков, на неговото място седна един от най-лакомите премиери. Макар че не царува и година, парламентарна анкета показа, че при годишна плата към 19 000 лева, в края на мандата си той е спестил цели 190 000… Че министрите удряха келепира - дума да няма, но го правеха хептен плахо. И за да разбереш колко много е крал тоя синковец, ще ти кажа, че едно яйце струваше 3 стотинки, кило жито - 11, картофите - 13, брашното - 15, телешкото пък бе 51, агнешкото - 65, свинското - 75… За нищо и никакви 8 лева можеше да се купи овца, а кравата ти излизаше петдесетачка…
Ама да си кажем правичката, не всички премиер- министри посягаха. Имаше и такива, които въобще не пипаха, затуй банкерът Атанас Буров казваше: „Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка“, въпреки че той самият членува в Народната партия, която е душманин на неговата Демократическа. Към всичко туй е редно да се притури, че господин Каравелова беше три пъти министър-председател и веднъж регент…
Сигурно се питаш що те занимавам с тия високо-поставени люде. Щото всички до един се възкачват на най-високите държавни служби след избори…
Откакто ги има, когато са на власт българските партии, тъй променят избирателния закон, че да имат кяр. И все го правят в сетния час…
Една партия тъй беше началъмила работата, че копривщенци трябваше да ходят пеша цели двайсет и кусур километра през баири и дерета и още толкова на връщане, за да гласуват в Пирдоп. Колко люде имаха сили да идат дотам? И знаеш ли що не искаха да турят секция в Копривщица? Щото там Каравелов бе пророк в собствената си паланка, затуй щеше да бъде вечен техен избраник, а не трябваше…
Ала парламентарната ни история помни и още по-трагични случаи по времето, когато се гласуваше в околийския център. Тогава в Пещерска околия от 6000 избиратели от различни места на урните се явиха само 13, които избраха шест души народни представители…
Ама да не мислиш, че опозицията само стоеше и гледаше. Ето какво измисли тя в Панагюрище. Тъй като правителството бе наясно, че за опозиционера Вълко Нейчов в с. Поибрене гласуват даже и кучетата, през 1903-а направи избора в околийския град. Да, ама на Вълко му сечеше акъла и два дни преди да се проведе гласуването, отиде през нощта в селото и им раздаде бюлетините си.
- Скрийте ги в пазвата си, а като дойде Дедев, вземете и от неговите, но няма да ги криете - рече им той.
Речено-сторено. В уречения ден пет-шестстотин поибренци, понесли един лъскав байрак, на която бяха написали „Да живее почитаемото правителство!”, с радостни възгласи и думкането на тъпани, тръгнаха за Панагюрище, а щом влязоха там, извадиха бюлетините на правителствения кандидат и замахаха с ръце.
Още като ги видя, Дедев - ухилен до уши - тозчас отиде при председателя на комисията и му каза:
- Г-н председателю, моля най-напред да минат хората от Поибрене, че са от най-далече! - подир което му намигна и онзи начаса удовлетвори щението.
Да, ама когато поибренци се озоваха вътре, до един скриха бюлетината му и си бръкнаха в пазвите…
И знаеш ли какво стана накрая, като почнаха да броят гласовете - Нейчовите бяха с 600 повече…
Поибренци избраха дядо Вълко, ала и властта им отвърна, като ги остави „без медицинска помощ, без полицейска стража, без пътища, без нищо“, както сам се хвалеше един министър насетне. (1)
Колко позната картинка, а?
А сега да ти разкажа какво стори една друга опозиция. След смяната на режима през януари, когато на власт дойде Демократическата партия, на 7 юли 1908-а в Павелско избраха Неделчо Росенов за кмет, а за негов помощник - Христо Пашев.
Освен с всичко друго, селото се слави най-вече с три неща. То е едно от най-старите в Родопите, още от времето на бесите тук рударите са на почит и открай време тук се пие юнашката. Че пиячи има навсякъде - има, ама май тук са се наплодили повечко, защото е трудно да срещнеш мъж, който хич не сръбва. И за да не се обърне в гроба, веднага ще кажа, че учителят Запрян Илчев бе върл въздържател и успя да завърти главите на жените, които през 1908-а затвориха двайсетината кръчми. Че ги затвориха - затвориха ги, ала след това хептен съжаляваха, щото мъжете захванаха да пият в една крайпътна кръчма до шосето за Станимака. И не само че пиеха, ами стояха по два-три дена, а тръгнеха ли си за селото, се изпотрепваха по пътя, та жените - щат не щат - пак отвориха дюкяните, дето се пиеше…
Към тия три дадености след Освобождението се притури още една. Тъй стана, че подир Съединението павелци бяха все срещу правителството…
Може и да си чувал, че първом 14-то обикновено Народно събрание бе на Княжеството, а след като се обяви независимостта, стана на Царство България. И стана тъй, че по разни причини народните представители останаха по-малко отколкото е редно, затуй се насрочиха допълнителни избори. В павелската секция, дето правителствен кандидат бе Д. Барзов, а Стефан Калчов опозиционен, трябваше да гласува и Чукуркьой (Забърдо).
Но никой не се сети, че преди Балканската война отношенията между мохамеданските и християнските села бяха пообтегнати, ала това беше малкият дявол, щото иноверците гласуваха все за правителството, без значение кое е то…
И както се и очакваше, последното подкокороса лудите глави в Павелско и една вечер в Копанарювата кръчма вкупом решиха как да ги посрещнат. Сабахлен рано в изборния ден чукуркьойци (2) - целите издокарани - се качиха на конете си и възседнали кичени халища, се тъкмяха да тръгват.
- С хубав салтанат тръгваме, кмете, но павелци са с Калчов и няма да ни пуснат да припарим - рече му притеснен писарят, който беше християнин от Широка лъка.
- Жанюм Митко, ние сме правителствени люде, полицията ще ни брани - отвърна кметът и даде знак на зурнаджиите и даулджиите да тръгват.
Два часа по-късно един двуметров черноок мъж, на който всички викаха бай Иване, спря четирийсетина мъже в Селища, дето по-сетне сториха Бялата чешма, и им рече:
- Още е рано, но се огледайте къде да се скриете отпървом - сетне прати съгледвач и му рече: - Заслизат ли от Сафтъще, бягай да ни кажеш.
И макар онзи да се славеше като бегач, закъсня, ала той нямаше капчица вина, щото зурните и даулите тъй виеха и думкаха, та ги чуха наедно.
Когато кавалкадата дойде на трийсетина крачки от тях, се чу гласът на водача:
- Айдеее! - и завераджиите наизскачаха с дрянови тояги в ръце и маанетата млъкнаха на мига…
- Къде сте тръгнали, бе? - викнаха християните и взеха да ги псуват на вяра.
- Наполовина сме правителствени и опозиция - застъпи се писарят Каров и се примоли: - Пуснете ни да гласуваме.
- Няма да ви пуснем! - отвърна бай Иван, подир което нареди да хванат кмета и два-трима по-окумуш, та ги смляха от бой…
Като видяха, че те не си поплюват, другоселците пришпориха конете си и ги запряха чак в Забърдо. А останалите седем-осем души около писаря, отидоха да гласуват както трябва.
Тъй опозицията в Павелско спечели убедително изборите на 12 април 1909-а…
Къде ходиха сетне чукуркьойци, на кой големец дарове носиха, но вече не дойдоха да гласуват в селото, а на следващите избори ги проводиха в Хвойна и за кураж им докараха от Станимака двайсетина стражари. И за разлика от софийските полицаи, които веднага начаса се изпокриха, като съсичаха с ятагани Стамболова, станимашките стражари стояха докрай, ала се правеха, че не виждат как ябанджиите гласуват по два-три пъти, щото Рези паша бе правителствен кандидат.
Ей тъй се правеха едно време избори…
——–
(1) Стенограма от заседанието на ХIV-то обикновено Народно събрание на 29.11.1908 г., с.888-891.
(2) Ползвани са данни и от спомените на Димитър Дамянов Каров, който по това време е писар в Забърдо. - „Било ли е…”, София, 1993.
