Николай Гюлев

Повестта на Марко Марков е истинска находка и сполука не само за автора, но и за литературата, отразяваща борбите на българския народ срещу поробителите - наши и чужди.

В какво се състои находката? Първо: в избора на главния герой Генчо Динчов Джумайов от село Елешница - съратник на Апостола, априлец и съединист, участник и в Септемврийското въстание.

Неговият живот по значимост за народното дело е близък до този на Иван Арабаджията, но за наш срам нищо или почти нищо не знаехме за този поборник.

Затова написаното от Марко Марков запълва една съществена празнота в познанията ни за това тежко, но славно време.

Дълго време, детайл по детайл е търсил, събирал и отсявал авторът, за да ни обрисува драматичен, сложен и психологически верен портрет на бележития родолюбец и поборник Генчо Джумайов.

Второ: щастливо и художествено защитено е хрумването на автора да започне повестта си с молбата за оставка на младши следователя Ташев до областния прокурор в Пловдив.

Изпратен да арестува Генчо Джумайов, задето е вдигнал Септемврийското въстание в Елешница и околните села, след тридневно общуване със стария поборник, покорен от нравствената му чистота и сила, следователят прозира безсилието на силата по заповед пред силата на ярката личност, обрекла себе си на Отечеството.

И оттам нататък Марко Марков прави много заинтригуващ и убедителен белетристичен ход: под формата на записки на следователя, мотивиращи решението му за оставка авторът проследява целия, богат на събития живот на Генчо Джумайов.

Свещеник, учител, водач на въстаници през Април и през Септември 1923 година, съдебен заседател, лечител на физически и душевни рани, депутат в Третото и Четвърто народно събрание - Генчо Джумайов покорява с ненатрапващата си душевна чистота, сила, храброст и изобретателност.

Без нито един изстрел той успява да разгони освирепяла турска банда, като спуща през комина на колибата им едно почти голо момче с трева на главата и на слабините си, а отвън другите голи юнаци думкат газени тенекии и крещящи вият като полудели. С викове „Шейтан”, „Шейтан” /„Дявол, дявол”/ турците се разбягват панически, забравяйки оръжието си край богатата трапеза.

Тогава Генчо получава от старейшините на селото подарък една пушка, с която участва в Априлското и в Септемврийското въстание.

Оттам е и сполучливото заглавие на тази чудесна художествено-документална повест „Оръжие за всички времена”.

И още: заглавието убедително е защитено с размисли на героя и авторови внушения за властта, правосъдието, за вредата от безропотното послушание, за нестандартните личности, които привидно са смутители на така наречения обществен ред, а всъщност са съзидатели на истинско народовластие.

Колко актуални са тези проблеми и днес и е прекрасно, че Марко Марков е успял да изгради духовен мост между вчерашния и днешния ден на България. Да го изгради ненатрапливо, с афористична, промислена и изстрадана метафорична белетристична тъкан.