Силва Василева

„Ако имам куража да се представя сега, правя го със съзнанието, че се отдава почит не на една отделна личност, а на един голям колективитет, от който и аз съм част. Аз съм звено от една дълга верига.

И тази дълга верига се представя от две големи поколения - поколението на моите учители в университета, хора млади на времето, хора на трийсет - трийсет и пет годишна възраст, които бяха облечени в големи задължения и които са проявиха бляскаво като първооснователи на науката в България.

Това беше един Иван Шишманов, Любомир Милетич, един Беньо Цонев, един Атанас Иширков, един Росен Златарски - да упомена най-добрите си учители, чиито сенки, струва ми се, витаят в тоя момент над мен и над вас.

Аз принадлежа и на второ едно поколение. Това са моите другари от университета, моите колеги от Академията, моите приятели в кръга на писателите. Тук са много имена, които не бих се наел да изброявам. Тук е Боян Пенев, тук е Младенов, тук е Романски, тук е още този и онзи, които правят един дълъг списък. …

Ако аз имам нещо като заслуги в областта на нашето образование, на нашата наука, правя го, че съм следвал два идеала в живота си и бих рекъл два кумира, които съм имал. Това беше науката, това беше Отечеството.”

Така започва слово си академик Михаил Петров Арнаудов по повод своята 90-та годишнина. Възраст достатъчно достолепна и достойна за отдаване на заслужен отдих и почивка, особено когато си преживял и преминал пътя от министерското кресло до затворническата килия, за да стигнеш до световното академично признание.

Дълголетието и жизненото дело на Арнаудов като човек, учен и общественик са ярко доказателство за силата на българския ген. Те разкриват големите интелектуални и духовни възможности на българина да се себеосъществи пълноценно и да живее с достойнство и чест. Едновременно с това те ни убеждават, че реализирането на посочените възможности се мотивира от потребността на индивида да стане и да бъде личност.

За своя духовен учител доц. д-р Руси Русев пише: „Личностните качества на Арнаудов, както и удивителната последователност и непоколебимост, с които той ги изявява във времето, ни помагат да се себепознаем в най-доброто на нашата етнокултурна същност, което със своята смислова и ценностна значимост отразява универсалната стойност на човешкото у нас.

Да осъзнаем, че впечатляващото жизнено дело на даден човек е възможно само когато той акумулира в себе си жизнената и творческата енергия на своя народ и слее съдбата си с тази на своята родина.

Разбираме, че икономическото и културното възмогване на Отечеството може да се осъществи, когато изграждаме целенасочено и частночовешката, и националната си личност според завета на Михаил Арнаудов, а именно: …чрез дисциплина, чрез високо гражданско съзнание и при надмощие на нравствените, културните и социалните ценности.”

Михаил Петров Арнаудов е роден на 15 октомври 1878 година - само няколко месеца след Освобождението на България. В тези години родният му град - Русе, е водещи български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството, един от административните центрове на младата държава.

Влиянията на модерна Европа в града са осезаеми, а това променя всекидневния начин на живот на жителите му . Историята на Русе е свързана и с редица имена на национални герои от епохата на Българското Възраждане. Всичко това безспорно дава отражение на възпитанието и стремежите на младежа.

Началното и средното си образование получава в родния си град, след което следва славянска филология в Софийския университет (1895 - 1898). Още като студент проявява интерес към научната работа.

Научните му интереси го насочват към Германия, където от 1898 до 1900 година в Лайпциг и Берлин специализира индогерманско езикознание, философия и литература при А. Лескин, Е. Виндиш, Ф. Бругман, В. Вунд, К. Гелднер и др.

След завръщането си в България работи като учител в гимназиите във Видин и София. Защитава докторска дисертация по философия, славянска филология и индология при Т. Масарик, Й. Зубати и И. Поливка в Прага през 1904 година.

През 1907 е поддиректор на Народната библиотека в София, а във връзка с научните си изследвания посещава Лондон и Париж. Доцент от 1908 год. и редовен професор от 1919 в Катедрата по сравнителна литературна история, чийто титуляр е през периода 1928 - 1944 година. Декан на Историко-филологическия факултет от 1921 до 1922 год., директор на Народния театър през 1926, ректор на Софийския университет от 1935 до 1936 година.

През 1929 е избран за действителен член - академик - на Българската академия на науката. Член е на Украинската академия на науките, на Унгарската литературна академия „Петьофи”; почетен доктор на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943). Председател на Съюза на българските писатели и редактор на сп. „Българска мисъл”.

Първата му публикация е от 1985 година в русенското сп. „Извор”. Сътрудничи на множество периодични издания, сред които списанията „Училищен преглед”, „Сборник за народни умотворения”, „Списание на БАН”, „Пролом”, „Родна реч”, „Просвета”, „Слънце”, „Македонски преглед”, „Славянски глас”, „Листопад”, „Завети”, „Сердика”, „Литературна мисъл”, в. „Народна култура” и др.

Много и разнообразни са научните интереси на академик Арнаудов, а изследванията му впечатляват със своята мащабност. Водещо място заемат трудовете му по фолклор, които го превръщат в един от най-значимите български изследователи в тази област.

Според академик Арнаудов именно фолклорът стои в основата на всяка литература и национална култура. В центъра на изследванията му са народните приказки и тяхната класификация, обредите и легендите, баладните мотиви в народните песни, мистификации и др.

Фолклорните му разработки са насочени още към корените на нестинарството, обредите, водещи началото си от Индия, през Персия до Европа, към кукерските игри. Приносни са и изследванията му по история на българската фолклористика, както и тези за връзките на художествената литература с народното творчество.

С много ентусиазъм и последователност академик Михаил Арнаудов работи в областта на Българското възраждане. В предмет на своите научни интереси той превръща делото на редица крупни възрожденски дейци, събира многоброен и разностранен фактически материал, анализира и обобщава, спомагайки в много голяма степен за изясняване на сложната картина на нашето културно и политическо възраждане.

Издава над 50 монографии за Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иларион Макариополски, Иван Селимински, Григор Пърличев, братя Миладинови, Георги Раковски, Любен Каравелов, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и други.

Освен тях академик Михаил Арнаудов посвещава на Българското възраждане и редица по-малки студии, а също така и статии и научни съобщения. В тях изследва дълбоката връзка между личността и историята. Трудовете му върху Възраждането представят ярко и задълбочено основните аспекти на епохата.

От юни до септември 1944 е министър на просветата в кабинета на Иван Багрянов. Това е причината комунистическата власт след 9 септември му припише „фашистки възгледи”, поради което е арестуван и осъден от Народния съд на доживотен затвор.

По-късно присъдата му е намалена на 10 години строг тъмничен затвор. За щастие по времето, когато е в затвора, у нас пристига съветският акад. Державин, който се оказва добър познавач и вероятно приятел на Михаил Арнаудов. И още първия ден пожелава да се види с него.

Настава смут - Арнаудов е в трудовия лагер в Белене, а съветският другар академик иска среща с него. Тогава по лично нареждане на министър-председателя Вълко Червенков Арнаудов е изведен от лагера, за да се срещне с Державин.

След излизането му от затвора Българската академия на науките полага усилия да му помогне, като му се възлагат конкретни научни задачи и му се изплащат хонорари, за да може да осъществява изследванията си спокойно.

Продължава научната си дейност в Института за литература при БАН. Той е основател и редактор на сп. „Българска мисъл” (1925 - 1943); редактор на библиотека „Български писатели” в шест тома (1932 - 1939); редактор на изданието „Българско народно творчество” в 12 тома.

Награден е с орден „За гражданска заслуга” II степен и орден „Св. Александър” ІІ степен, почетен доктор е на университета в Хайделберг и на университета в Мюнстер. Получава орден „Народна република България” I степен (1968), Народен деятел на науката (1969).

Отдаден на науката и просветата отново в своето слово по повод 90-годишнината си акад. Арнаудов споделя: „Науката е нещо всеобемно, огромно. Тя е тъй велика, както и природата, която е предмет на нейните изследвания. Наука се прави от хиляди и хиляди, бих рекъл милиони по земното кълбо.

Та вече се прави не тъй, както се е правила някога, а в един съвършено нов стил - критичен, аналитичен, рационален. Днес е векът на специализацията. Всеки, който чувства призвание за научен труд, воля за научен труд, дарби за това се предава на една по-голяма или по-малка област на човешкото знание.”

Академик Михаил Арнаудов е автор на проникновени изследвания за редица класици на българската и световна литература. Учудващи и предизвикващи възхищение са упоритостта и постоянството, с които академикът работи върху своите изследвания.

Дългогодишната му изследователска дейност е „запечатана” върху страници на книги, периодични издания, отпечатъци и тематично събирани изрезки от български и чужди издания.

С многобройните си изследвания в областта на Българското възраждане академик Михаил Арнаудов създава научна епопея на „Незабравимите”, както сам казва - на ония, които са били духовни водачи на своя народ в една от най-трудните и най-величествени епохи от нашата история.

С не по-малка страст изследва жизнения и творчески път и на творци от следосвобожденския период на родната литература. Основани на солидна фактологична основа неговите анализи демонстрират огромна ерудиция и способност да се потапя в света на личностите, за които пише.

Незаменим принос за историята на българската литература е многотомната „Библиотека „Български писатели”, реализирана по идея и под редакцията на академик Арнаудов.

В шестте тома на изданието са включени изследвания за живота, творчеството и идеите на 40 водещи български писатели от Възраждането до края на 20-те години на ХХ век.

Автори на очерците са водещи имена в българската литературна критика като Васил Пундев - един от най-интересните и обещаващи критици в началото на ХХ в., Георги Константинов - активен сътрудник на: сп. „Българска мисъл” и сп. „Златорог” и който издава своя авторска История на българската литература, Стоян Младенов, Стоян Попвасилев, основателят на катедра „Немска филология” в Софийския университет Константин Гълъбов и др.

Част от текстовете са написани от самия Михаил Арнаудов. Идеята е изданието да бъде само начало, или както академик Арнаудов го нарича „увод в една същинска история на литературата”, каквато по-късно да бъде съставена.

Вниманието на изследователя е привлечено и от живота и творчеството Жан-Жак Русо, Хернрих Сенкевич, Александър Пушкин, Йохан Волфганг фон Гьоте, Ларушфуко, Фьодр Достоевски и редица други значими и крупни фигури в на европейската литература.

Не по-малко са и произведенията му в областта на литературната теория, като „Увод в литературната наука”, издадена през 1920 година, която по-късно е преработена и издадена в две части: „Основи на литературната наука” и „Психология на литературното творчество”.

За пословичната трудолюбивост и последователност на автора можем да съдим от редакциите, които прави върху всяко от следващите си издания.

През 1938 година проф. Арнаудов издава книгата „Селимински : Живот, дело, идеи 1799 - 1867″, посветена на живота на един от един от главните основатели на първата българска емигрантска организация във влахо-молдавската столица Букурещ - д-р Иван Селимински.

В нея събира част от съхранените документи за бурния живот на възрожденеца. Следи от работата на Академика върху следващите издания са запазени върху самите книги, съхранявани в личната му библиотека и многобройните добавки, които е правил.

За ролята и мястото на словото и книгите в живота на Академика можем да съдим както по трудовете, които ни е завещал, така и по личната библиотека, която днес се съхранява в родния му град.

Сред многобройните издания са запазени изключително ценни екземпляри, носещи посланията на неговите съвременници, посвещавали му често своите издания или искащи мнение и становище за написаното.

Истински стожери на времето тези послания оформят неповторимия облик на българската култура от едно цяло столетие.

Един от изследователите на академик Арнаудов - проф. Елена Георгиева, нарича личната библиотека на акад. Арнаудов библиотека - личност, която пази множество препратки както към дейността на учения - към неговите идеи, търсения и стремежи, към своеобразния пантеон от образи, създадени в резултат на неговите изследвания и научни разработки.

Сред запазените екземпляри изключителен интерес носят посланията на академика от и до негови приятели, ученици, последователи.

Познанството на академик Арнаудов и Христо Стоилов - син на основателя и един от ръководителите на Народната партия - Константин Стоилов, води до размяна на книги и посвещения, сред които четем: „На проф. М. Арнаудов. С уважение Хр. Стоилов. София, 19.I.1939 г.” (фигура 3), „На уважаемия г. Хр. Стоилов, с най-добри чувства. 28.Х.41. М. Арнаудов” (фигура 5).

Тази страст към книгите и писаното слово се потвърждава и от посланието на Любен Маслинков, с което подарява липсващата в колекцията собствена книга на Академика „Български образи”.

Дарственото слово гласи: „С най-голямо чувство на почит и уважение към Академик Михаил Арнаудов, мой съсед и отличен духовен приятел и вдъхновител, подарявам книгата, която в момента му липсва в библиотеката. Л. Маслинков. 26.VI.1966 Княжево.”

За авторитета, който академик Михаил Арнаудов е имал сред своите съвременници, можем да съдим от посланията на по-младите му колеги, които са искали неговото мнение за произведенията си.

Една от тях е Фани Попова-Мутафова. Макар и вече известно сред българската литература име тя подарява на Академика първото издание на разказите си не с посвещение, а с молба за мнение и съвет. Посланието на издадената през 1927 година книга „Жени” гласи: „На г. проф. М. Арнаудов с молба за рецензия. Авторката.”

Затрогващи и същевременно задължаващи са думите, които академик Арнаудов изписва върху екземплярите, които подарява на своите най-близки роднини. Той завещава своя труд „Българското книжовно дружество в Браила. 1869 - 1876″, издание на Института за литература към Българската академия на науките на своите деца с посвещение: „На Искра и Петър, любимите ми деца. Баща им. 16 август 1966 година” (фигура 9).

На внуците си подарява биографичното изследване върху живота и творчеството на Гьоте: „Гьоте. Човек, поет, мислител. Биография и страници от съчиненията му”, където на първата страница четем „На милата ми внучка Михаила и на обичния ми Добри от дядо им Михаил. Владая. 5.III.67″.

И не е случайно, че всеки от наследниците му, макар и да поема по свой собствен път, някои в близка, други - в съвсем различна област, винаги остават свързани със знанието и книгите, като негов медиатор.

Изключително трудно е днес да мислим и говорим за академик Арнаудов в измеренията на линейното време, на времето като такова, каквото го познаваме. Защото той присъства в настоящето.

Той е наш съвременник, но и учител от миналото и посланик на бъдещето. Чужд е на илюзията за времевите граници и е прозрял вечните истини за света и човека.

Днес повече от всякога трябва да си възвърнем способността да чуваме гласовете на духовните първенци на нацията ни. Гласът на Михаил Арнаудов е един от тях.

———————

Бележки:

Алексиева, Е. (Б.г.). Михаил Арнаудов. Извлечено от Речник на българската литература след Освобождението: http://dictionarylit-bg.eu/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%90%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2?audio=%20%D0%90%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2%20%E2%80%93%20%E2%80%9E%D0%92%20%D0%B6%D0%B8%D0

Арнаудов, М. (01 10 1968 r.). Михаил Петров Арнаудов (01.10.1968 г.) : Благодарствена реч на честването на 90-годишнината му : Архив на Българското национално радио. Извлечено от Речник на българската литература след Освобождението: http://dictionarylit-bg.eu/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%90%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2

Георгиева, Е. (2002, № 7-8). Личната библиотека на академик Михаил Арнаудов - принос към националното книжовно наследство. Везни, 37-58.

Русев, Р. (2020). Нашият съвременник - академик Михаил Арнаудов. От Послания на времето : академик Михаил Арнаудов - познат и неизвестен : интерактивен албум (стр. 7-8). Русе, България: Регионална библиотека “Любен Каравелов”.