СЪУЧАСТНИЦИ
Една от многото зловредности, сполетяли ни подир славния и героичен 10-и, е онова, което с горест, срам, печал наричам джендърясване на езика нам насущний: бързо и едва ли не поголовно ширналият се раболепен отказ да употребяваме думи с граматически женски род, указващи занятие, упражнявано от жена. Вече няма учителка, възпитателка, спортистка, архитектка, лекарка, управителка, журналистка и стотици тям подобни слова. Явлението изисква да го зова още и омъжкаряване на говора ни. То руйна дивотии от вида на „тя е пианистка и преподавател”, нескопосност, логическа нелепица, будеща почуда като как ще да е тая двуделна глупотевина: личност едновременно хем жена, хем мъж, що ли, какво ли, особа, до пояса удостоена с ненки/бозки/соски, а от пъпа надоле междукрачието й виси мъжествено? Или обратно: патравата двусъставност до кръста указва брадат и мустакат мъжага, пък от тамо надоле обладава присъщото на жена?
Предлагам чудноватото двуполово същество сборно да го зовем, по избор, женомъж или мъжена, комуто както се хареса. На моя невежественост не ми е ясно как става туй съвокупляване, грешка человешка, съчетаване: излиза на сцената, уважителен поклон сторва, пред пиано къца пищна госпожа, пък за да обучава студенти она тутакси преинаквява се на господин, що ли, че какво ли? Как бива туй полово прераждане вършено, и то многократно? А у дома, от какъв пол тамка е? Кога преподава и трябва на пиано да изсвири нещо, чия външност приема, редуват се ту жена, музицирайки, ту мъж, говорейки? Щом удари клавиш, хоп, ей на жена, отвори ли начервена уста да обяснява, багрилото изчезва, горната устна мустакясва, те го мъж? И така през целия учебен час?
Очевадна недомислица, чак посмешица, обаче не моя, а на всички ония тукашняци, които слепешком и слепешката използват съществителни от граматически мъжки род за девойки, невести, булки, старици. Похватът изисква да го наричаме още и езикоджендърщина, езикоджендърясване, езикоджендърясвам. На свой ред те повеляват да именувам прилагащите въпросната своего рода прескочи кобила езикоджендъри, зер твърдят, примерно, че еди коя е поет, писател, а избягват правилните поетеса, писателка. Самси Всеспасителят Иисус Христос постановява: „по плодовете им ще ги познаете” (Матей 7:16), в случая необоримо проличава кой, съзнавайки го или не, си е чист езикоджендър.
Най-крещящо, направо скверно, е изричането, писането на родител вместо родителка. Уви, за горест, срам, позор, това е лукава и коварна първа стъпка към злохулното, злокобно и кощунствено, сатанистко родител 1 и родител 2. В тоя смисъл езикоджендърите волно или неволно ратуват за бъдещо низвергване на свещените майка и баща. Дори отгорe: поругават Бог, че Той „мъж и жена ги сътвори” (Битие 1:27), тоест опълчват се против Всетвореца Вседържител и Неговата воля.
Позволявам си да призова всеки българин, предпочитащ словесното джендърясване с облика готвач, обхванало двата пола, с ръка на сърцето да се запита и отговори: той действително ли желае да бъде от собствените си чеда наричан не мамо и татко, а родител 1 и родител 2, тъй като избягвайки родителка, пряко подпомага сатанистите да низвергнат свещените думи. Не, не, съвсем никак не преувеличавам: в щата Калифорния първопроходски предложен, гласуван, приет бе закон, позволяващ момчета да стават момичета и обратно без родителско съгласие. Или, както е рекъл оня: заиграе ли мечката у съседа, ще дойде и у нас. А из Ю Ес Ея разигравана от всеотдайни слуги на дявола, баба Меца отдавна и послушняшки тропка. И ти, казвайки директор вместо директорка, способстваш тя да привтаса у назе, каниш я, ибо не току тъй в онуй задокеание официално е призната Сатанистка църква. Пак ли случайност или виж ми окото, особено едното?
Нека отговорим: какво печелим за езика нам насущний като низкопоклонски-тъпоумно прокуждаме цял един граматически разред? Не е ли това простъпка, обедняваща, опростачваща изказовите ни удивителни възможности? Речеш ли „дойде възпитателката”, ясно и непогрешимо оповестяваш, че става дума за жена. И нещо повече, три в едно, зер уведомяваш, че пристигнал е: а)човек; б) жена, с) занятието й. Ако предпочетеш за същия случай сляпо-наподобителското „дойде възпитателят”, и да искаш, не можеш обозначи пола на особата, нужно е с патерица да придърпаш допълнително осведомление от порядъка на мис, мисис Еди Коя. Низвергвайки въпросното краесловно -ка, не затриваме ли една от впечатляващите разграничености, изисканости, изтънчености на речта ни, мигар не посягаме предателски срещу невероятното нейно богатство? Все едно имаш три жълтици, но без принуда, по собствено, свое решение, хвърляш една, ибо филанкишията разполага с две, от къде на къде у тебе са три, я къш, циба. Мили Боже, защо, защо, защо чак пък туй коленопреклонно умилкване спрямо хегемонстващия тромоват английски? Изхвърлянето на -ка разобличаващо ни онагледява смачканата представа за лично и национално достойнство и самоуважение.
Уж любомъдрий, а по същество себевредний предоверчивецо, вече пряко допринясящ задоекеанската рунтавелка да ни яко нагази (впрочем джендърясал свиреп рунтавелко), това ли желаеш за твоите деца, внуци: да бъдат ощастливени - благодарение и на твоето лично съдействие, тоест плиткоумие, дори слепоумие - с човеконенавистното родител 1 и родител 2? Нима както мъдро е рекъл шопът, за теб важи с пълна сила: я най-много мразим да мислим, оти се потим?
А ти от кои си?
