Румен Стоянов

Знайно и презнайно: всяка сила ражда противосила. Потвърждение виждаме и в гробализма, той неизбежимо предизвиква многобройни действия, които сборно трябва да обозначим национализъм.

Понеже той има какви ли не определения, включая противопоказни, ще приведа как го разбирам аз.

Португалският свръхгений поет и писател Фернандо Песоа завещава писмено: „Национализмът е дейно родолюбие”.

Хиляди, хиляди малки деца, младежи, девойки, зрели жени, мъже, баби, старци играят народни танци, владеят многообразни стъпки, нагиздени с една през друга по-красиви носии, участват в родолюбиви възстановки и т. н.

Богу слава, изживяваме истински разцвет на обичта към отечественото народотворчество, обхващащ села, градове и всички възрасти.

Това е осъзнат или не защитен ответ срещу повсеместен и небивало силен, опасен, користолюбив напор за отбългаряване, произтичащо от гробалността. Тоя отпор ме изпълва с вяра, надежда, любов и благодарност.

Могъл бих дълго да пиша за него, важността му и личните мои чувства, от него предизвикани. Ала ще припомня, че кога през турско бунтовници зовяли към непокорство, че да отхвърлят робията, викали „На оружие, братя!”

По нихния светъл и безсмъртен пример ще ми се и аз, недостойният, да издигна глас немощен, обаче съкровено искрен: „На всебългарщина, братя, сестри, и с Бога напред!”